Хроничен гломерулонефрит с минимални изменения в гломерулите
Тази форма на хроничен гломерулонефрит протича с периодична поява на отоци. Най-чсто се среща у деца. Болестта не е съпроводена с големи изменения в бъбречните гломерули. Налице е само частично задебеляване на стената на гломерулните капиляри.
Гломерулонефритът с минимални изменения в гломерулите протича в продължение на години, с периоди на влошаване и на подобрение. В началото се появяват отоци около очите, глезените и в поясната област, а след това могат и да обхванат и цялото тяло. В урината се открива белтък. Възможни са изливи в перитонеалната кухина /асцит/, или в плевралното простарнство /хидроторакс/. При някои болни, предимно възрастни, се покачва артериалното налягане. Повишава се съсирваемостта на кръвта и са възможни тромбози /запушване на кръвоносните съдове от съсиреци.
Лечението се провежда с безсолна диета и богата на белтъци храна. Най-често се използват кортикостероидни лекарства. По показание се прилагат имунопотискащи препарати. При силно изразени отоци се употребяват диуретици, вливане на албумин или плазма.
Прогнозата на заболяването е сериозна.
Хроничен гломерулонефрит с лоша прогноза
Заболяването е с неизяснен произход и и лоша прогноза, поради тежките изменения в бъбречните гломерули и постепенно развитие на бъбречна недостатъчност. Стените на гломерулните капиляри задебеляват поради отлагане на антитела. Болестната картина се характерихира с наличие на отоци и високо артериално налягане. Протичането на болестта е тласъчно или постепенно прогресиращо. Различават се три болестни форми.
Мембранозен гломерулонефрит
Заболяването се среща в средна възраст и има вълнообразен ход. Пристъпите се характеризират с обща отпадналост, главоболие, безапетитие и отоци. Отоците са бледи и меки, разположени са по лицето, краката, поясната област или по цялото тяло. В урината се установява белтък. След няколко пристъпа артериалното налягане се покачва. Провежда се лечение с кортикостероиди, антикоагуланти, диуретици и антихипертензивни медикаменти. По показание се предприема лечение с имуноподтискащи средства. Диетата е безсолна.
Пролиферативен гломерулонефрит
Тази форма на хроничен гломерулонефрит протича много често незабелязано за самия болен. При повечето от случаите единственият признак за дълго време е повишеното артериално налягане /до 180/ 120 мм живачен стълб/, което трудно се повлиява от противохипертонични лекарства и диети. При част от болните понякога се появяват и меки отоци. Поради оскъдните признаци диагнозата се поставя със сигурност след изследването на бъбречен материал.
Лечението се състои в приложение на имуноподтискащи, противосъсирващи и противохипертонични средства и безсолна диета.
Мембранопролиферативен гломерулонефрит
Тази форма засяга предимно детската и юношеската възраст. В около 1/3 от случаите започва остро и наподобява остър гломерулонефрит. Най-характерни признаци са бледите меки отоци и наличие на белтък в урината. В около половината от случаите се открива повишено артериално налягане. За изясняване на диагнозата се извършва бъбречна биопсия и се изследва бъбречния биоптат. Лечението се провежда с безсолна диета и лекарства имуноподтискащи, кортикостероиди, диуретици, противохипертонични,вливане на албумин и плазма по показание.
Освен горепосочените болестни форми, съществуват и особени състояния под название бъбречни хиалиноза, които протичат с отоци и наличие на белтък в урината, а в някои случаи и с развитие на хипертония. Изследването на бъбречен биопсичен материал открива само неравномерно разпръсната гломерулна хиалиноза без други промени.
Напоследък като особена форма с доброкачествено протичане се обославя и т.н. имуноглобулин-А-гломерулонефрит. От него боледуват по-често мъже. Изявява се с периодична безсимптомна хематурия /поява на кръв в урината/, често свързана с налична инфекция на дихателната система. В урината се установява и белтък. Почти в 1/3 от случаите се развива хипертония. Лечението се състои в отстраняване на дихателната инфекция и прилагане на индо метацин. Само по показание се използуват противосъсирващи, кортикостероидни и про тивохипертонични медикаменти.
Прогнозата на различните болестни форми е сериозна и неблагоприятна, особено при развитие на бъбречна недостатъчност.
