Болести на тънкото черво Остро възпаление на тънкото черво /ентерит/.
Острото възпаление на тънкото черво се причинява от различни болестни фактори. Съществуват и множество предлазполагащи състояния: заболявания на стомаха, жлъчните пътища и жлъчния мехур, на панкреаса, захарен диабет, сърдечна недостатъчност, непълноценно хранене, простуда, прегряване, смяна на климата. Най-голямо значение имат токсичните храни и лекарства, различни бактерии, вируси и гъбички.
Болните се оплакват от тежест и подуване на корема и нерядко повръщат. Налице е диярия с редки изпражнения, понякога със слуз и кръв. При по-обилни повръщания и диария артериалното налягене се понижава. Кожата става бледовата, а лигавиците и езикът - сухи.
Лечението на острия ентерит се състои в промивка на стомаха и червата и назначаване на щадещ диетичен режим. Болните се поставят на легло за няколко дена.
Диетата съдържа кашаво-течни добре сварени продукти /картофени пюрета, сварен ориз, чайове/. Постепенно хранителния режим се разширява. По показание се назначават антибактериални лекарства включително сулфагванидин, хлорквиналдол и други/. Предприемат се мерки за отстраняване на предразполагащи фактори от хранително-битово и професионално естество, включително тютюнопушене и употреба на алкохол.
Прогнозата на острия ентерит е добра, особено при ранно лечение. Профилактиката се състои в избягване на вредни предразполагащи фактори и навици.
Острият ентерит от вирусно естество се причинява от различни групи ентеровируси. Той протича в лека форма, с повишаване на температурата, главоболие, повръщане и диарични изпражнения 10 и повече изхождания през денонощието, без слуз и кръв. Лечението се състои в назначаване на постоянен и диетичен режим както при острия ентерит.
Прогнозата е добра.
Хронично възпаление на тънкото черво /хроничен ентерит/
Хроничният ентерит се развива след прекаран остър ентерит или постепенно без остър стадий. Той възниква при системно нарушение на хранителния режим /употреба на груба и трудно смилаема храна, бедна на витамини и белтъчини, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, заболявания на панкреаса, захарен диабет, туберкулоза, малария, заболяване на черния дроб.
В хода на болестта се нарушава всмукването на мастно- и водно-разтворимите витамини, нарушава се обмяната на белтъчините, мазнините и въглехидраните. Развиват се хиповитаминози, количеството на белтъците в кръвта се понижава /хипопротеинемия/, настъпва отслабване на тегло.
Болните се оплакват от куркания, тежест в корема след нахранване, главоболие, световъртеж. Честотата на изхожданията е 4-8 пъти в денонощието, като изпражненията са воднисти или кашави. Някои болни са депресивни и развиват канцерофобия /страх от раково заболяване/. Хроничният ентерит протича с периоди на изострения и подобрение. Изостряния настъпват след диетична грешка, остро нервно-психично пренапрежение, инфекция, простуда или прегряване. В повечето случаи възпалителните изменения постепенно прогресират, оплакванията се задълбочават и състоянието на болните се влошава.
Лечението се състои в назначаване на строг индивидуален хранителен режим. Диетата съдържа варени ястия, съдържащи смляно месо, картофи, ориз, зеленчуци, млечни продукти, яйчен белтък, мед, печени ябълки, тиква, конфитюри, желета, мармелади, подсладени чайове, негазирани питиета и други течности.
Забранява се тютюнопушенето, газираните напитки, употребата на алкохол, бобови варива, туршии и други продукти, които силно дразнят тънкото черво. При нужда се прибягва до прилагане на спазмолитици и болкоуспокояващи средства и витаминолечение. При подходящи болни се назначава балнео- и климато-лечение /Хисяр/. Цялостното лечение се ръководи и наблюдава от лекар-специалист /гастроентеролог/.
Прогнозата на хроничния ентерит е сериозна. Профилактиката се състои в ефективно лечение на острия ентерит, отстраняване на предразполагащи фактори, състояния и заболявания, които водят до развитие на хроничен ентерит.
Глутенов ентерит
Това заболяване е свързано с приемане на храна, съдържаща глутен. Когато болните се поставят на глутенова диета болестните признаци изчезват.Глутенът се съдържа главно в пшениченото, овесеното и ръженото брашно. Консумирането на храни, съдържащи глутен, причинява ентерит, поради увреждане на лигавицата на тънкото черво от глутена.
Болните се оплакват от диария.Те имат по 5 до 10 изхождания на ден. Изпражненията са течни или кашави, лъскави, сивкави,съдържат мазнини и са с неприятна миризма. Постепенно нарастват оплакванията от обща отпадналост, отслабване на тегло, куркания и подуване на корема. Нерядко постепенно се развива анемия. Някои болни се оплакват от коликообразни болки в корема. Артериалното налягане се понижава.
Лечението се състои в изключване от диетата от храни, същържащи глутен. Назначава се диета, съставена от картофи, царевица, месо, риба, млеко и млечни продукти, захар, мед, плодове и зеленчуци.
При правилен диетичен режим прогнозата е благоприятна. За 3-4 месеца настъпва оздравяване. Обаче при диетични грешки настъпват рецидиви.
Профилактиката се състои в това преболедувалите да спазват предписания диетичен режим упорито и последователно и да избягват нарушения в провеждането му.