РАК /КАРЦИНОМ/ НА ЖЛЪЧНИЯ МЕХУР.

Рак на жлъчния мехур се среща по-често у жени /в съотношение 5,2:1 спрямо мъжете/, предимно във възраст между 45-55 години. Ракът на жлъчния мехур представлява 3,5-6% от всички ракови заболявания у човека. Причините за възникване и развитието на карцинома не са достатъчно изяснени.
При около 82% от болните се установяват просъществували заболявания на мехура и жлъчните пътища /наличие на жлъчни камъни, аномалии или хроничен холецистит/. Такива състояния се преценяват като предракови заболявания.
В началото преобладават оплаквания както при холелитиаза и хроничен холецистит. Постепенно болката в дясното подребрие се усилва и става постоянна. Болните отслабват на тегло, кожата им пожълтява. У повечето от тях се установява умерено повишена телесна температура. При повече от половината болни се опипва болезнен тумор в дясното подребрие, плътен и с неравна повърхност. Карциномът твърде бързо нараства и се разпространява в различни органи. Метастази се развиват в черния дроб, белите дробове, панкреаса, мозъка и другаде.
Лечението е оперативно - отстраняване на туморната маса.
Прогнозата е неблагоприятна при късното откриване и закъсняла операция.

ЖЛЪЧНО-КАМЕННА БОЛЕСТ /ХОЛЕРИТИАЗА/.

Холеритиазата представлява заболяване на обмяната на веществата, при което в жлъчните пътища и жлъчния мехур се образуват камъни. В зависимост от състава им те се делят на: холестеролови, пигментни и смесени. Заболяването е по-често у лица с наднормено тегло, със заседнал живот, у диабетици, у жени, приемащи противозачатъчни средства. Наблюдава се наследствена обремененост. Жените боледуват по-често от мъжете в съотношение 3,5:1/.
Болестта протича под няколко форми. При латентната форма оплаквания липсват и жлъчни камъни се откриват случайно, по друг повод. При язвената форма се появяват тежест и болка в дясното подребрие, особенно след консумиране на тлъста храна, яйца. Типична е жлъчно-каменната колика, която има пристъпен характер. Коликата се манифестира със силна болка в дясното подребрие, гадене, често придружено с повръщания.
Болните се оплакват от сухота в устата и силна жажда. Жлъната колика настъпва по най-различен повод - консумиране на тлъста храна, шоколад, злоупотреба с алкохол, след психоемоционален стрес, пътуване. Болковата криза продължава от половин до четири часа, рядко повече и преминава спонтанно или след лечение. Нерядко настъпват усложнения: възпаление на жлъчния мехур и жлъчните пътища, запушване на мехура или жлъчните пътища от камък, пробив на мехурната стена и развитие на билиарен перитонит и други.
Лечението на жлъната колика е консервативно. Прилагат се болкоуспокояващи средства, спазмолитици, поемане на топли течности.След преминаване на коликата се назначава подходящ щадещ диетичен режим, с изключване на тлъсти ястия и меса, запържени храни, яйца, пикантни подправки, газирани напитки, шоколад, сладолед.
Препоръват се постни меса, продукти от млечен произход, мазнини от растителен произход, въглехидрати, плодове, зеленчуци. При наслагване на инфекция се прилагат антибактериални препарати /антибиотици и химиотерапевтици/. При запушване на жлъчни пътища и обтурационна жълтеница, при пробив на мехурната стена и други усложнения от хирургично естество по показание се прибягва до оперативно лечение.
Прогнозата е сериозна, особенно при настъпили усложнения. След успешна операция прогнозата се подобрява.
Профилактиката се състои в отбягване и предразполагащи фактори от хранително и друго естество, особено при обременени лица. Това е наложително, тъй като холелитиазата представлява предраково състояние у почти 34 процента от заболяванията след 50-годишна възраст.

Заболявания на черния дроб.

Жълтеницата представлява признак /жълто оцветяване на кожата, склерите и видимите лигавици/, характерен за заболяванията на черния дроб и жлъчните пътища. Този признак се дължи на повишаване на количеството /концентрацията/ на билирубина в кръвта и отлагането му в кожата, склерите и лигавиците. Повишеното съдържание на билирубина в кръвта е последица на редица болестни състояния.
Съществува т.н. хемолитична жълтеница, която настъпва при хемолиза. При заболявания на черния дроб с увреждане на чернодробните клетки или блокаж на оттока на жлъчката във вътречернодробните жлъчни канали настъпва т.н. чернодробна /хепатална, паренхимна/ жълтеница.
При пълно възпрепятствуване /прекратяване, блокаж, спиране/ на оттока на жлъчката по извънчернодробните жлъчните пътища настъпва т.н. постхепатална /следчернодробна/ жълтеница.
Токсичен хепатит
Токсичният хепатит представлява възпалително увреждане на черния дроб, предизвикано от вещества с токсично действие върху чернодробните клетки /т.н. хепатоксични вещества/. Тези вещества са различни химични съединения, съдържащи фосфор, тетрахлоретан, тетрахлорвъглерод, олово, цинк, арсен, хлор и други.
Развитието на токсичен хепатит се благоприятства от временни фактори: предшестващи заболявания на черния дроб, хроничен алкохолизъм, недоимъчно хранене, заболявания на панкреаса, стомаха и червата от възпалително естество.
Токсичният хепатит се развива бързо един-два дни след токсичното въздействие. Болните са със силно намален апетит, имат гадене, повръщат и кожата им бързо пожълтява. При по-тежки случаи настъпват неспирни повръщания на кафеникава материя, съпроводена от силна коремна болка. Черният дроб намалява размерите си и се появяват признаци на остра чернодробна недостатъчност.
Лечението се провежда в токсикологично болнично заведение, под ръководството и контрол на лекари-специалисти /токсиколог и гастроентеролог/. Прилагат се хепатопротективни и детоксикиращи медикаменти и разтвори-коктейли, витамини, антидоти и строго щадеща диета.
Прогнозата е сериозна. При прогресиращо развитие на чернодробната недостатъчност прогнозата се влошава поради риск от настъпване на чернодробна кома.
Профилактиката се състои в избягване употребата и прием на хепатотоксични вещества.
Медикаментозен хепатит
Медикаментозният хепатит представлява увреждане на черния дроб, предизвикано от лекарства. Немалко лекарства имат директно или индиректно хепатотоксично действие.
След прием на такива лекарства болните се оплакват от разтрисане, покачване на телесната си температура, ставни болки, тежест и болки в дясното подребрие и горната част на корема. След два-три дни се появява жълтеница със сърбеж, а урината потъмнява.
Лечението се състои в прекратяване на вякакъв прием на медикаменти с хепатотоксично действие. Назначава се строго щадяща диета, същържаща предимно течно-кашави въглехидратни продукти и витамини. Провежда се лечение с хепатопротективни и детоксични лекарствени комбинации.
Прогнозата при ранно и грижливо лечение е добра. За 2-3 месеца натъпва оздравяване.
Профилактиката се състои в грижлив подбор на медикаментите и избягване употребата на хепатотоксични медикаментозни средства.
Чернодробна цироза
Чернодробната цироза представлява хронично прогресиращо заболяване на черния дроб. Мъжете боледуват по-често от жените / в съотношение 3,6:1/. Най-често чернодробната цироза се развива във възрастта меду 30 и 60 години.
При цирозата се съчетават три основни болестни процеса: некроза на чернодробни клетки, регенерация на чернодробни клетки с възловидно възтановяване на чернодробната структура, разрастване на съединителна тъкан в черния дроб. Тези три процеса се развиват прогресивно в различна степен. Те нарушават нормалния строеж на черния дроб и кръвоснабдяването му, както и неговите жизнено важни функции.
Причината за развитието на чернодробната цироза са различни. Най-често болестта се развива след прекаран вирусен хепатит. Хроничната злоупотреба с алкохол също предизвиква цироза на черния дроб.
Продължителната употреба на хепатотоксични вещества, макар и в малки количества, също така причиняват чернодробна цироза. Броят и видът на такива хепатотоксични химични и лекарствени вещества постоянно нарастват и понастоящем трудно могат да се обхванат.
В протичането на болестта се установяват няколко стадия. В началния стадий болните се оплакват от тежест в дясното подребрие, загуба на апетит, отслабване на тегло, лесна умора, недобър сън.
В по-напреднал стадий се появява жълтеница, коремът се подува и се появява асцит, нерядко има кръвоповръщане поради разкъсване на варици в хранопровода и стомаха. Налице са признаци на чернодробна недостатъчност. Детоксичната функция на черния дроб е силно нарушена. Количеството на разградни токсични продукти на обмяната в организма постепенно се увеличава и настъпва състояние на хронична интоксикация.
Поради намалена кръвосъсирваща функция настъпват кръвоизливи с различна локализация. При наслагване на допълнителна инфекция чернодробната недостатъчност се задълбочава и настъпва най-тежкото усложнение - чернодробна кома.
В хода на заболяването у мъжете се развива генекомастрия /увеличаване на гръдните жлези/, атрофия на тестисите, импотенция. У жени често пъти менструацията преждевременно се прекратява, развива се атрофия на яйчниците и на гръдните жлези. Твърде често чернодробната цироза се съпътства от анемия, стомашна или дуоденална язва и хроничен панкреатит.
Лечението на чернодробната цироза е комплексно. Назначава се строг диетичен режим. Храната съдържа лесно усвоими въглехидрати, пълноценни белтъчини предимно от млечен произход, витамини. Препоръчват се прясно сирене, извара, кисело и прясно мляко, мазнини от разтителен произход, малко количество нетлъсто прясно месо, мед, плодове и зеленчуци.
Употребата на алкохол и тютюнопушене се забраняват. Прилага се витамини - А, група В, К и други хепатопротективни медикаменти. В период на изостряне или съпътствуваща инфекция се назначава строг постоянен режим.
Прогнозата е сериозна. При усложнение тя е лоша.
Профилактиката се състои в избягване употреба на всякакви химични и лекарствени вещества с хепатотоксично действие, активно лечение на вирусния хепатит, забрана на тютюнопушене и злоупотребата с алкохол, спазване на целесъобразен диетичен режим с хепатопротективни съставки в храната.
Билиарна чернодробна цироза /първична и вторична/
Причините за първична билиарна цироза не са достатъчно изяснени. Тя се среща сравнително рядко. Заболяването вероятно е последица от вродено недоразвитие на вътрешночернодробните жлъчни пътища, вътреутробно пребуледуване от вирусен хепатит. Съществува мнение, че се касае за автоимунен процес, тъй като у болните са открити специфични автоимунни антитела срещу клетките на жлъчните каналчета в черния дроб. Заболяването е по често у жени.
Болестта започва постепенно и незабелязано. Ранното оплакване е сърбеж по кожата. Той продължава с месеци и години, силен и мъчителен. Постепенно се появява жълтеница, урината потъмнява на цвят, а изпражненията стават светло-жълтеникави.
Черният дроб и далакът се увеличават и се опипват в двете подребрия, умерено болезнени и плътни. Много често се откриват черни изпражнения поради кръвоизливи от храносмилателния тракт. Нерядко настъпват кръвоизливи от гениталните органи и по кожата. В хода на заболяването се наблюдава повишение на телесната температура, отслабване на тегло, понижение на кръвосъсиращата чернодробна функция и развитие на чернодробна недостатъчност.
Лечението се състои в назначаване на диетичен и лекарствен режим както при другите видове чернодробна цироза.
Прогнозата на първичната билиарна цироза на черния дроб е сериозна, даже и при спазване на диетичния и лекарствен режим и предпазване от усложнения.При усложнения и наслагване на инфекция прогнозата се влошава.
Вторичната билиарна цироза се развива като последица на запушване на извънчернодробните жлъчни пътища /камък/, възпаление /холангит/, притискане от кисти, тумори и други причини. Заболяването протича с периоди на изостряне, но постепенно настъпват признаци на прогресираща чернодробна недостатъчност, нарушение на кръвоспиращата функция с кръвоизливи.
Лечението е оперативно и се състои в отстраняване на причината, предизвикваща запушването на извънчернодробните жлъчни пътища и осигуряване на свободен отток на жлъчката от черния дроб в червата. Успехът на операцията зависи от по-ранното й провеждане.
Прогнозата зависи от ранното откриване и своевременната операция. При успешна операция и пълно възтановяване на преминаването на жлъчка от черния дроб в червата, и когато запушването е било предизвикано от камък, доброкачествен тумор, сраствания и други механични причини прогнозата е добра и благоприятна. При запушване поради злокачествен тумор прогнозата се влошава и е неблагоприятна.
Кардиална /застойна/ чернодробна цироза
Този вид цироза се развива като последица на хронична десностранна сърдечна недостатъчност от различен произход. В черния дроб се възпрепятства нормално оттичане на кръвта, която изпълнява чернодробните вени, в резултат на което настъпва хроничен недостиг на кислород.
Голяма част от чернодробните клетки атрофират и на тяхно място се разраства съединителна тъкан /т.н. фиброза/, нарушава се нормалната структура на черния дроб и неговата функция.
Болните се оплакват от тежест и тъпа болка в горната част на корема и в дясното подребрие и подуване на корема. Черният дроб се увеличава и е болезнен при опипване. Много по-рядко се установяват по-значителни нарушения на кръвосъсирващата чернодробна функция или прогресия на чернодробната недостатъчност.
Лечението се състои в ефективно провеждано лечение на хроничната десностранна сърдечна недостатъчност и назначаване на диетично-лекарствен режим с хепатопротективно действие. Едновременно се провежда упорито лечение на всички белодробни и други заболявания, които утежняват протичането на десностранната сърдечна недостатъчност.
Прогнозата на кардиалната чернодробна цироза на черния дроб е сериозна. При усложнена и затегната сърдечна недостатъчност тя се влошава и става неблагоприятна.
Профилактиката се състои в ефективно и активно лечение на хроничната десностранна сърдечна недостатъчност и отстраняване на вредни фактори с директно увреждащо действие върху черния дроб.
Стеатоза на черния дроб
Чернодробната стеатоза представлява мастна дегенерация на черния дроб. В чернодробните клетки се натрупват много масти под формата на финни мастни капчици. Най-често причината за чернодробната стеатоза са хроничен алкохолизъм, захарен диабет, недохранване или прехранване, туберкулоза и други инфекциозни заболявания , бременност, климакс, хронични заболявания на сърцето и белите дробове.
В началния стадий липсват оплаквания. В по-напреднал стадий се появяват гадене и тежест в дясното подребрие, намаляване на апетита, непоносимост към тлъсти храни. Черният дроб се увеличава и е болезнен при опипване. Езикът е зачервен и изгладен. Нерядко настъпва атрофия на тестисите и гинекомастия /увеличаване на гръдните жлези у мъжете/. При масивна стеатоза се установява и нарушение на чернодробната функция. В началния период на болестта може да настъпи и обратно развитие, особено при подобрение на заболяванията, които причиняват развитието на стеатозата /напр. прекратяване употребата на алкохолни напитки, компенсиране на захарния диабет, въвеждане на рационално хранене и други/.
Лечението се състои в назначаване на диетичен режим, съдържащ лесно усвоими въглехидрати и белтъчини и изключване на мазнините от храната. Назначава се диета с повече плодове и зеленчуци, подсладени течности, шипков чай, витаминизирани напитки. Забранява се тютюнопушенето и употребата на алкохол.
Предприема се активно лечение на заболяванията, които са причинни фактори за стеатозата, особенно на захарния диабет и затлъстяването. Прилагат се медикаменти с хепатопротективно действие.
Прогнозата на чернодробната стеатоза в начален стадий е добра. При напреднала стеатоза и при успешно лечение на рисковите заболявания и при развитие на усложнения с нарушаване на чернодробната функция прогнозата се влошава.
Профилактиката се състои в рационален диетичен режим, забрана на тютюнопушене и употреба на алкохол, активно лечение на захарния диабет и други хронични заболявания, които водят до развитие на чернодробната стеаноза.
Хемохроматоза
Хемохроматозата е заболяване на обмяната на веществата в организма. То протича хронично и се характеризира с повишено отлагане на желязо /под формата на хемосидерин/ в черния дроб и други вътрешни органи /белите дробове, кръвоносни съдове и на други места в организма/. Когато последица от натрупване на хемосидерин в засегнатите органи настъпват промени, които нарушават тяхната нормална функция.
Увеличено натрупване на желязо в организма се наблюдава при някои генетични дефекти, при анемични състояния и при някои хронични чернодробни заболявания. У болните се установява увеличено всмукване на желязо в червата, неколкократно повече от нормата.Като последица от натрупването на голямо количество хемоседерин в черния дроб, той се увеличава и се напипва под дясното подребрие, с гладка повърхност и значителна плътност.
В началния стадий болните се оплакват от обща отпадналост, а кожата става синкаво-пепелива на цвят. Установява се намаляване на окосмяването и атрофия на тестисите. В по-напреднал стадий болестната картина наподобява чернодробна цироза. Нерядко настъпва злокачествена дегенерация с развитие на чернодробен карцном.
Лечението се състои в назначаване на подходящ диетичен ражим като храната не съдържа съставки, богати на желязо. Прилагат се препарати, които намаляват депата със желязо в черния дроб.
Прогнозата на хемосидерозата е неблагоприятна, особено при настъпили усложнения и наслагване на инфекция.
Абцес на черния дроб
Абцесът /гнойник/ представлява набиране на гной в чернодробната тъкан с образуване на гнойна кухина, обградена от капсула. Абцесът обикновено е единичен, но не рядко се установяват множество абцеси.Той е последица от бактериално възпаление, причинено от стрептококи, стафилококи, ентерококи, протозои, амеби, различни чревни паразити.
Болните се оплакват от обща отпадналост. Появяват се разтрисания с рязко покачване на телесната температура до и над 40 градуса С, болки в дясното подребрие, където понякога се опипва увеличен и силно болезнен черен дроб. При изследване се открива силно ускорена СУЕ и висока левкоцитоза.
Лечението е оперативно - отстраняване на абцеса.
Прогнозата при навременна и успешна операция е добра.
Ехинокок на черния дроб
Ехинокок на черния дроб представлява киста, изпълнена с течност. В капсулата на кистата се намират ехинококови зародиши, от които се образуват нови кистички. Ехинококовите кисти са с различни размери. По-късно болните се оплакват от тежест и подуване в горната част на корема. Черният дроб се увеличава и се напипва в дясното подребрие, гладък и болезнен.
У някои болни се появява жълтеница. При спукване или нагнояване на кистата състоянието на болния рязко се влошава, появява се покачване на температурата с разтрисания. Тогава се развива дифузно нагнояване на черния дроб /флегмон/ и разпространяване на ехиникокови зародиши по кръвен път в много вътрешни органи /бели бробове, мозък, бъбреци и други органи/.
Лечението е оперативно - отстраняване на ехинококовите кисти.
Прогнозата от навременна операция е добра. При закъсняла операция и настъпили усложнения /нагнояване, разкъсване, разпространение на кистите/ прогнозата се влошава и не е благоприятна.
Профилактиката се състои в отстраняване на източниците на кучешката тения и нейните хазяи /човекът е гостоприемник междинен хазяин/, поддържане на висока лична хигиена, битова и професионална хигиена, особено при лица, занимаващи се с ветеринарен контрол върху домашни и други животни, които са носители /хазяи/ на тенията.Освен това от голямо значение е строгият санитарен надзор върху храни и питейни води в райони с развито животновъдство.

Тумори на дебелото черво.Доброкачествени тумори.

Доброкачествените тумори са предимно полипи /аденоми/, развиващи се от жлезните структури на дебелото черво. По-рядко се срещат липоми, хемангиоми, лейомиоми.
Полипите показват голяма склонност към злокачествена дегенерация, те са единични или множествени и най-често се локализират в крайните отдели на дебелото черво - сигма и ректум.
Злокачествени тумори
Злокачествените тумори /карциноми/ са много по-често и заемат по честота второ място след стомашния карцином всред злокачествените заболявания на храносмилателната система. Най-засегнатата възраст е между 40 и 60 години, като честотата у двата пола е почти еднаква. Вилозният аденом, хроничният улцерозен хеморагически колит и полипозата са най-честите чревни заболявания, които дегенерират злокачествено. Най-голяма е честотата на рака на ректума.
Оплакванията са от общ и местен характер. Болните се оплакват от честа дефекация, като изхождат редки изпражнения, примесени със слуз и кръв. Те често изпитват неясна коремна болка с продължителен тенезъм. Постепенно болните отслебват на тегло и побледняват, трудно се хранят поради липса на апетит.
Лечението е оперативно. То трябва да се предприеме рано, преди настъпване на усложнения и метастази.
Прогнозата при успешна операция и липса на метастази е добра. При закъсняла операция прогнозата се влошава, независимо от провеждане на химиотерапия.

Заболявания на дебелото черво.Остър колит.

Острото възпаление на дебелото черво е сравнително често както у деца, така и у възрастни хора. То се причинява от различни инфекциозни агенти /коли-бактерии, салмонела, шигела/, от протозои /амеби/, от диетични грешки, от химични отрови, които се елиминират или всмукват от дебелото черво. Острият колит много често е съпроводен от остър ентерит /колиентерит/.
Заболяването започва остро, със силни коликообразни болки по хода на дебелото черво, тенезъм с чести позиви за дефекация. Появява се диария, като многократно се изхождат течно-воднисти или кашави шуплести изпражнения, които понякога са примесени със слуз и кръв. Много често телесната температура се повишава до 38 градуса С. Тенезъмът е много упорит и е съпроводен от продължителен спазъм на дебелото черво. Болните са отпаднали, обезводняват се за няколко часа. Езикът е зачервен и сух. Артериалното налягане се повишава.
Лечението на острия колит е консервативно. Назначава се строга щадеща диета, съставена от пюрета и течности.
Подходящи са пюретата от картофи, овесени ядки, шипки, ябълки, моркови, оризова каша, тиква, нишестета, яйчен белтък. Забраняват се месо, мазнини от животински, млечен и растителен произход. Препоръчва се употребата на леки чайове /шипка, липа, лайка и други/ със сухар и слабо подсладени. Забранява се употребата на алкохол и тютюнопушенето. За някоко дни болния се поставя на постелен режим. Прилагат се антибиотици, химиотерапевтици /включително сулфагванидин, хлорквиналдол/ , спазмолитици, отболяващи средства.
Прогнозата на острия колит е благоприятна. При активно лечение той обикновенно минава за 7-10 дни. Прогнозата на усложнения остър колит е сериозна. Тя зависи от основното инфекциозно или паразитно заболяване, което е причинило остро възпаление на дебелото черво.
Профилактиката се състои в отбягване на всички причинни и предразполагащи фактори.
Хроничен колит
Хроничният колит представлява възпаление на лигавицата на дебелото черво, причинено от различни видове бактерии, амеби, хелминти /глисти/, токсични вещества /олово, живак/, периодични диетични грешки, термични и простудни, алергични и други фактори.
Най-честия признак е коликообразна коремна болка, различна по време, сила и локализация. Обикновено болката се усилва преди дефекация /изхождане по голяма нужда/ и отслабва след нея. Болните се оплакват от тежест и подуване на корема, куркане на червата, където се образуват много газове. Често настъпват диаря и запек с редуване. Запекът е по-чест у лица, водещи заседнал живот.
Лечението е консервативно. Назначава се подходящ диетичен и хранителен режим, както при другите чревни заболявания от възпалителен произход. По показание се прилагат антибактериални средства /антибиотици, химиотерапевтици/, спазмолитици, болкоуспокояващи лекарства. При подходящи случаи се препоръчва балнео- и климато-лечение, топлинни физикални процедури.
Прогнозата на хроничния неусложнен колит е благоприятна при спазване на назначения лечебен режим.
Профилактиката се състои в избягване и отстраняване на предразполагащи фактори и заболявания, които увреждат дебелото черво.
Хроничен улцеронен хеморагичен колит /ХУХК/
ХУХК представлява неинфекциозно заболяване, което започва остро или постепенно. Понастоящем се приема, че ХУХК е автоимунно заболяване. Характеризира се с язвено-гнойно възпаление на дебелото черво, което често рецидивира. Възпалителния процес обхваща цялото дебело черво или част от него. Лигавицата на червото е зачервена, оточна, покрита със слуз и язви, които са с различна големина.При по-тежки случаи язвите са свързани една с друга. Болестта засяга предимно по-млади лица, на възраст между 20 и 50 години, като двата пола са почти еднакво засегнати. Обособяват се главно три форми на протичане: лека, тежка и мълниеносна.
При леката форма са налице чести позиви на дифекция, с диария или запек. В изпражненията понякога се установява кръв. Общото състояние на болните е добро. Болестните признаци продължават от един до три месеца, след това настъпва видимо продобрение за месеци и години.
При тежката форма се явяват чести и мъчителни позиви за дефекация /тенезъм/. Изпражненията са кашави или воднисти, примесени със слуз и кръв. Телесната температура се покачва. Болните са без апетит и отслабват на тегло. Развива се анемия.
Мълниеносната форма започва внезапно и бурно, с чести болезнени позиви за дефекация. Изпражненията са воднисто-кашави, с обилни примеси на слуз, кръв и гной. Болните бързо и рязко отслабват на тегло. Кожата и видимите лигавици са сухи, телесната температура се повишава до 39-40 градуса С. Настъпват тежки усложнения - големи чревни кръвоизливи, пробиви на чревната стена, развитие на перитонит.
Лечението на ХУХК е консервативно и оперативно. Прилага се подходящ диетичен режим, както при други хронични възпаления на чревни заболявания. При по-тежки форми се назначават кръвоспиращи средства, преливания на кръв или кръвозаместителни средства. При строго показание /неовладяем кръвоизлив, пробив на язва/ се пред приема операпивно лечение. Само при леки форми се назначават цитостатици и кортикостероиди.
Прогнозата е сериозна. При животозастрашаващи усложнения и забавена оперативна намеса тя се влошава.
Профилактиката се състои в мероприятия, предприемани при болни от хроничен колит.
Тубеокулоза на червата
Чревната туберкулоза е първична или вторична. Първичната чревна туберкулоза се развива след приемане на заразена с туберкулозни бактерии храна /мляко и млечни продукти/, или чрез попадане на тези бактерии от кръвта в червото. Вторичната чревна туберкулоза се дължи на заразяване с туберкулозни бактерии при наличие на белодробна или ларингеална туберкулоза, като туберкулозните бактерии достигат до червата чрез погълнати храчки.
На различни места по протежение на тънките и дебелите черва се образуват язви по лигавицата и в дълбочина на чревната стена. Тези язви имат склонност към зарастване с образуване на ръбци и по-големи сраствания. Ръбците и срастванията стесняват на много места чревния просвет. Постепенно се развива частична чревна непроходимост. Болните се оплакват от запек, редуван с диария, набиране на газове в червата, подуване и тежест в корема, коликообразни болки, повече в дяснате коремна половина. Болните отслабват на тегло, дефекацията е затруднена, често в изпражненията се открива кръв, телесната температура е повишена.
Лечението включва подходяща усилена и недразнеща диета, съдържаща достатъчно белтъчини от животински и растителен произход под форма на желирана маса, мляко и млечни продукти, плодови и зеленчукови сокове, пюрета, негазирани напитки и чайове, достатъчно въглехидрати в лесно смилаеми форми. Назначават се противотуберкулозни медикаменти и кортикостероиди по показание. Лечебният режим е продължителен две и повече години.
Прогнозата е по начало благоприятна. При грижливо лечение настъпва оздравяване с ръбцуване на туберкулозните чревни язви. Настъпила хронична чревна непроходимост по показание подлежи на оперативно лечение.
Профилактиката се състои в предприемане на ефективно лечение на другите органни локализации на туберкулозата.
Мегаколон
Мегаколонът представлява вродено или придобито разширяване на дебелото черво. При вроден мегаколон има разширение на крайната част на дебелото черво, близо до ректума. Този мегаколон се дължи на липса на нервни ганглии в стената на червото. При вроден мегаколон липсва чревна перисталтика в засегнатия участък /равномерно свиване и отпускане на чревната мускулатура/. Това затруднява придвижването на фекалните маси.
Дебелото черво над засегнатия участък силно се разширява и е запълнено с фекални маси. Болестта засяга повече момчетата. Болните изостават в развитието си и значително отслабват на тегло. Коремът е подут и е налице запек.
Придобитият мегаколон обикновено се причинява от различни механични препятствия в крайните отдели на дебелото черво - сигма и ректум /сраствания, туморни маси и други/. Болните се оплакват от тежест и подуване на корема, образуване на много газове, трудна дефекация, запек, отслабване на тегло.
Лечението на мегаколон е оперативно. По показание, след подготовка, се пристъпва към оперативно отстраняване на органичния дефект и възстановяване на ефективната чревна проходимост.
Прогнозата при навременно и успешно оперативно лечение е благоприятна.
Долихоколон
Доликоколонът представлява значително удължено дебело черво, с голям брой извивки. Нормално у възрастни дължината на дебелото черво е 1,25 - 2 метра. При долихоколон тази дължина достига до 4 и повече метра. Болестта е по-честа у мъжете.
Най-честият признак е упорит запек. Освен това се установяват болезненост на корема, с набиране на газове у червата.
Лечението е оперативно. По показание се предприема операция, чрез която се отстранява чревната аномалия и се възтановява чревната проходимост. Прогнозата при успешна операция е благоприятна.

РАК НА СТОМАХА /СТОМАШЕН КАРЦИНОМ/.

Стомашният карцином е едно от най-злокачествените новообразувания у човека. Мъжете боледуват много по-често от жените /в съотношение 3,8:1/. Той има склонност да се разязвява и да предизвиква кръвоизливи и рано метастазира в различни органи - в околните лимфни възли, черния дроб, белите дробове и мозъка.
Причините за появата на стомашния рак не са изяснени. Наблюдава се значителна наследствена и фамилна обремененост - описани са множество фамилии с висока честота на стомашен карцином.
Болестната картина в началото на заболяването е с общи признаци - отпадналост, намален апетит, неспокоен сън, отслабване на тегло. В по-напреднал стадий болните се оплакват от тежест и тъпа болка в горната част на корема, повръщане на храна, а не рядко - и на кафеникаква материя.
При разязвяване на тумора настъпва кръвоповръщане /хематемеза/ и изхождане на черни изпражнения /мелена/. При по-голям разтеж на карцнома той се опипва като туморна маса в горната част на корема, между гръдната кост и пъпа.
Лечението е оперативно и се състои в отстраняване на тумора с околните съседни части на стомаха, отстраняване на достъпни туморни метастази.
Прогнозата е неблагоприятна поради наличие на ранни далечни метастази в жизнено важни органи /черен дроб, бели дробове, мозък и други/.
Профилактиката се състои в ранно откриване и оперативно лечение на стомашната язва, която се счита за предраково състояние, предпазване от рискови състояния и заболявания, които представляват опасност за злокачествена дегенерация.

Тумори на тънкото черво.

Доброкачествените и злокачествените новообразувания на тънкото черво се срещат сравнително рядко.
Доброкачествени тумори на тънкото черво
Доброкачествените тумори, особено в началото на своето развитие, не предизвикват оплаквания. Те биват различни видове: аденоми /развиваши се от жлезните структури на червото; лейомиоми /развиващи се от гладката структура на червото/; липоми /развиваши се от мастна тъкан на червото/ и други.
Оплакванията се появяват при усложнения: кръвоизливи и нарушение на проходимостта на червото. Често кръвоизливите са малки, но продължителни и причиняват следкръвоизливна анемия. Нарастването на тумора предизвиква частична или пълна непроходимост на червото.
Злокачествен тумор на тънкото черво
Злокачествените тумори на тънкото черво се срещат по-рядко. Обикновено се касае за карцином. Той се среща по-често у мъже /в съотношение 2,7:1 спрямо жените/ Причините за неговото развитие не са изяснени.
В началото /няколко месеца до една година карциномът протича без доловими оплаквания. По късно се появяват кръвоизливи от червата, анемия, частична или пълна чревна непроходимост. При по-големи чревни кръвоизливи изпражненията са течно-кашави и черни на цвят. В напреднали случаи и при меки коремни стени туморът може да се опипа.
Лечението е оперативно - отстраняване на тумора и възтановяване на нормалната чревна проходимост.
Прогнозата след успешна операция е благоприятна.