ТоксоплазмозаОпределение: Токсоплазмозата е протозойно заболяване, което най-често протича безсимптомно. Повечето хора прекарват токсоплазмоза през своя живот. Етиология: Причинява се от Toxoplasma gondii – вътреклетъчен протозой. Той има краен и междинен гостоприемник. Крайни гостоприемници са котките и всички останали представители на сем. Felidae. Междинни гостоприемници са човек и много животни – тревопасни, месоядни, птици, гризачи, земноводни и др. В жизнения си цикъл T. gondii има три форми: 1. Вегетативна форма (трофозоит). Има форма на резенче от праскова, с размери 4-7 µm. При прониква в клетките на гостоприемника токсоплазмити се закръглят и се размножават безполово, чрез надлъжно делене. Образуват се псевдоцисти, клетките на гостоприемника се разрушават, а паразита навлиза в други клетки. 2. Цистна форма. Образуват се антитела, които потискат размножаването на паразита и част от токсоплазмите се превръщат в истински цисти в клетките на различни органи.3. Ооцистна форма. В епителните клетки на чревния тракт на котката T. gondii се развножава по полов път, при което се образуват ооцисти. Те попадат във външната среда с фекалиите на котката. Епидемиология: Източник за заразяване са различни животни, но главно котките. Човек се заразява чрез: - пряк контакт с котки; - консумиране на плодове и зеленчуци, контаминирани с ооцисти. - консумиране на недобре термично обработено месо и месни продукти от заразени животни, съдържащи истински цисти. От погълнатите истински цисти или ооцисти в чревния тракт се освобождават токсоплазми, които се размножават и чрез кръвта се разнасят до клетките на различни органи. Възможно е трансплацентарно инфектиране на плода при първична инфекция на бременната, когато още липсва специфичен антителен имунен отговор. Инвазирането до третия месец на бременността причинява тежки увреждания на плода. Патогенеза: Всички щамове на T. gondii са имуногенни и предизвикват образуване на антитела в организма, но не всички са патогенне – не всяко проникване на паразита води до болестен процес. При придобитата токсоплазмоза се образуват огнищни некрози в мозъка, черния дроб, слезката, лимфните възли, които по-късно се калцират. Клинична картина: Токсоплазмозата най-често протича безсимптомно. Бива вродена и придобита.1. Вродена токсоплазмоза. У новородените се наблюдава иктер, отоци, хепатоспленомегалия. Понякога се развива миокардит, пневмония, нефрит и др. При по-тежки увреждания се наблюдават хидроцефалия или микроцефалия, микроофталмия, хориоретинит, атрофия на зрителния нерв, страбизъм, вътремозъчни калцификати. Децата изостават в умственото си развитие, появяват се моторни смущения, гърчове и др. Когато жени са прекарали токсоплазмоза преди бременността, няма опасност за плода от вродена токсоплазмоза поради наличието на антитела в организма им. 2. Придобита токсоплазмоза. В зависимост от патогенността на щама и имунното състояние на организма заболяването може да протече от безсимптомно до остро и тежко. Наблюдават се следните форми: - Лимфна. Увеличават се лимфните възли на шията, аксиларните и ингвиналните лимфни възли. Те могат да достигнат до големина на орех и са неболезнени, подвижни. Понякога има фебрилитет и протичането наподобява инфекциозна мононуклеоза или болест на Ходжкин. - Очна. Протича с хориоретинит, увеит, иридоциклит. - Церебрална. Протича като менингоенцефалит. При болни с имунен дефицит може да се развие миокардит, пневмония.Диагноза: Поставя се чрез:1. Доказване на специфични антитела в серума. Използват се имунологични методи – имуноензимна реакция (ELISA), реакия пасивна хемаглутинация (РПХА), реакция на Сейбин-Фелдман (РСФ), реакция свързване на комплемента (РСК) и др. За да се установи стадия на инфекциозния процес се провежда двукратно изследване през интервал от 2-3 седмици. Наличието на високи титри IgM говори за остър процес. 2. Доказване на причинителя в кръв, ликвор – при вродена токсоплазмоза и токсоплазмозен енцефалит.3. Хистологично изследване на лимфни възли.4. КАТ, ЯМР при мозъчна токсоплазмоза. Пренатална диагностика: ехографски контрол на плода, доказване на токсоплазмена ДНК в околоплодните води и феталната кръв. Диференциална диагноза: Прави се с: инфекциозна мононуклеоза, болест на Ходжкин, туберкулозен лимфаденит, рубеола и др. Лечение: Най-често използваните препарати са: Pyrimethamin (Daraprim), Rovamycin, Sulfadiazine, Clindamycin, Calcium folinate и др. Прилагат се в различни схеми и комбинации.Профилактика: Тя е особено важна за серонегативните бременни и имуносупресирани лица. Трябва да не се консумира недобре термично обработено месо и месни продукти, обилно да се измиват с вода плодовете и зеленчуците преди консумация, избягване на контакт с котки, спазване на лична хигиена. Котките се заразяват главно при консумиране на месо, съдържащо цисти, затова домашните котки не трябва да се хранят със сурово месо.
сряда, 23 януари 2008 г.
Токсоплазмоза.
ТоксоплазмозаОпределение: Токсоплазмозата е протозойно заболяване, което най-често протича безсимптомно. Повечето хора прекарват токсоплазмоза през своя живот. Етиология: Причинява се от Toxoplasma gondii – вътреклетъчен протозой. Той има краен и междинен гостоприемник. Крайни гостоприемници са котките и всички останали представители на сем. Felidae. Междинни гостоприемници са човек и много животни – тревопасни, месоядни, птици, гризачи, земноводни и др. В жизнения си цикъл T. gondii има три форми: 1. Вегетативна форма (трофозоит). Има форма на резенче от праскова, с размери 4-7 µm. При прониква в клетките на гостоприемника токсоплазмити се закръглят и се размножават безполово, чрез надлъжно делене. Образуват се псевдоцисти, клетките на гостоприемника се разрушават, а паразита навлиза в други клетки. 2. Цистна форма. Образуват се антитела, които потискат размножаването на паразита и част от токсоплазмите се превръщат в истински цисти в клетките на различни органи.3. Ооцистна форма. В епителните клетки на чревния тракт на котката T. gondii се развножава по полов път, при което се образуват ооцисти. Те попадат във външната среда с фекалиите на котката. Епидемиология: Източник за заразяване са различни животни, но главно котките. Човек се заразява чрез: - пряк контакт с котки; - консумиране на плодове и зеленчуци, контаминирани с ооцисти. - консумиране на недобре термично обработено месо и месни продукти от заразени животни, съдържащи истински цисти. От погълнатите истински цисти или ооцисти в чревния тракт се освобождават токсоплазми, които се размножават и чрез кръвта се разнасят до клетките на различни органи. Възможно е трансплацентарно инфектиране на плода при първична инфекция на бременната, когато още липсва специфичен антителен имунен отговор. Инвазирането до третия месец на бременността причинява тежки увреждания на плода. Патогенеза: Всички щамове на T. gondii са имуногенни и предизвикват образуване на антитела в организма, но не всички са патогенне – не всяко проникване на паразита води до болестен процес. При придобитата токсоплазмоза се образуват огнищни некрози в мозъка, черния дроб, слезката, лимфните възли, които по-късно се калцират. Клинична картина: Токсоплазмозата най-често протича безсимптомно. Бива вродена и придобита.1. Вродена токсоплазмоза. У новородените се наблюдава иктер, отоци, хепатоспленомегалия. Понякога се развива миокардит, пневмония, нефрит и др. При по-тежки увреждания се наблюдават хидроцефалия или микроцефалия, микроофталмия, хориоретинит, атрофия на зрителния нерв, страбизъм, вътремозъчни калцификати. Децата изостават в умственото си развитие, появяват се моторни смущения, гърчове и др. Когато жени са прекарали токсоплазмоза преди бременността, няма опасност за плода от вродена токсоплазмоза поради наличието на антитела в организма им. 2. Придобита токсоплазмоза. В зависимост от патогенността на щама и имунното състояние на организма заболяването може да протече от безсимптомно до остро и тежко. Наблюдават се следните форми: - Лимфна. Увеличават се лимфните възли на шията, аксиларните и ингвиналните лимфни възли. Те могат да достигнат до големина на орех и са неболезнени, подвижни. Понякога има фебрилитет и протичането наподобява инфекциозна мононуклеоза или болест на Ходжкин. - Очна. Протича с хориоретинит, увеит, иридоциклит. - Церебрална. Протича като менингоенцефалит. При болни с имунен дефицит може да се развие миокардит, пневмония.Диагноза: Поставя се чрез:1. Доказване на специфични антитела в серума. Използват се имунологични методи – имуноензимна реакция (ELISA), реакия пасивна хемаглутинация (РПХА), реакция на Сейбин-Фелдман (РСФ), реакция свързване на комплемента (РСК) и др. За да се установи стадия на инфекциозния процес се провежда двукратно изследване през интервал от 2-3 седмици. Наличието на високи титри IgM говори за остър процес. 2. Доказване на причинителя в кръв, ликвор – при вродена токсоплазмоза и токсоплазмозен енцефалит.3. Хистологично изследване на лимфни възли.4. КАТ, ЯМР при мозъчна токсоплазмоза. Пренатална диагностика: ехографски контрол на плода, доказване на токсоплазмена ДНК в околоплодните води и феталната кръв. Диференциална диагноза: Прави се с: инфекциозна мононуклеоза, болест на Ходжкин, туберкулозен лимфаденит, рубеола и др. Лечение: Най-често използваните препарати са: Pyrimethamin (Daraprim), Rovamycin, Sulfadiazine, Clindamycin, Calcium folinate и др. Прилагат се в различни схеми и комбинации.Профилактика: Тя е особено важна за серонегативните бременни и имуносупресирани лица. Трябва да не се консумира недобре термично обработено месо и месни продукти, обилно да се измиват с вода плодовете и зеленчуците преди консумация, избягване на контакт с котки, спазване на лична хигиена. Котките се заразяват главно при консумиране на месо, съдържащо цисти, затова домашните котки не трябва да се хранят със сурово месо.
ТоксоплазмозаОпределение: Токсоплазмозата е протозойно заболяване, което най-често протича безсимптомно. Повечето хора прекарват токсоплазмоза през своя живот. Етиология: Причинява се от Toxoplasma gondii – вътреклетъчен протозой. Той има краен и междинен гостоприемник. Крайни гостоприемници са котките и всички останали представители на сем. Felidae. Междинни гостоприемници са човек и много животни – тревопасни, месоядни, птици, гризачи, земноводни и др. В жизнения си цикъл T. gondii има три форми: 1. Вегетативна форма (трофозоит). Има форма на резенче от праскова, с размери 4-7 µm. При прониква в клетките на гостоприемника токсоплазмити се закръглят и се размножават безполово, чрез надлъжно делене. Образуват се псевдоцисти, клетките на гостоприемника се разрушават, а паразита навлиза в други клетки. 2. Цистна форма. Образуват се антитела, които потискат размножаването на паразита и част от токсоплазмите се превръщат в истински цисти в клетките на различни органи.3. Ооцистна форма. В епителните клетки на чревния тракт на котката T. gondii се развножава по полов път, при което се образуват ооцисти. Те попадат във външната среда с фекалиите на котката. Епидемиология: Източник за заразяване са различни животни, но главно котките. Човек се заразява чрез: - пряк контакт с котки; - консумиране на плодове и зеленчуци, контаминирани с ооцисти. - консумиране на недобре термично обработено месо и месни продукти от заразени животни, съдържащи истински цисти. От погълнатите истински цисти или ооцисти в чревния тракт се освобождават токсоплазми, които се размножават и чрез кръвта се разнасят до клетките на различни органи. Възможно е трансплацентарно инфектиране на плода при първична инфекция на бременната, когато още липсва специфичен антителен имунен отговор. Инвазирането до третия месец на бременността причинява тежки увреждания на плода. Патогенеза: Всички щамове на T. gondii са имуногенни и предизвикват образуване на антитела в организма, но не всички са патогенне – не всяко проникване на паразита води до болестен процес. При придобитата токсоплазмоза се образуват огнищни некрози в мозъка, черния дроб, слезката, лимфните възли, които по-късно се калцират. Клинична картина: Токсоплазмозата най-често протича безсимптомно. Бива вродена и придобита.1. Вродена токсоплазмоза. У новородените се наблюдава иктер, отоци, хепатоспленомегалия. Понякога се развива миокардит, пневмония, нефрит и др. При по-тежки увреждания се наблюдават хидроцефалия или микроцефалия, микроофталмия, хориоретинит, атрофия на зрителния нерв, страбизъм, вътремозъчни калцификати. Децата изостават в умственото си развитие, появяват се моторни смущения, гърчове и др. Когато жени са прекарали токсоплазмоза преди бременността, няма опасност за плода от вродена токсоплазмоза поради наличието на антитела в организма им. 2. Придобита токсоплазмоза. В зависимост от патогенността на щама и имунното състояние на организма заболяването може да протече от безсимптомно до остро и тежко. Наблюдават се следните форми: - Лимфна. Увеличават се лимфните възли на шията, аксиларните и ингвиналните лимфни възли. Те могат да достигнат до големина на орех и са неболезнени, подвижни. Понякога има фебрилитет и протичането наподобява инфекциозна мононуклеоза или болест на Ходжкин. - Очна. Протича с хориоретинит, увеит, иридоциклит. - Церебрална. Протича като менингоенцефалит. При болни с имунен дефицит може да се развие миокардит, пневмония.Диагноза: Поставя се чрез:1. Доказване на специфични антитела в серума. Използват се имунологични методи – имуноензимна реакция (ELISA), реакия пасивна хемаглутинация (РПХА), реакция на Сейбин-Фелдман (РСФ), реакция свързване на комплемента (РСК) и др. За да се установи стадия на инфекциозния процес се провежда двукратно изследване през интервал от 2-3 седмици. Наличието на високи титри IgM говори за остър процес. 2. Доказване на причинителя в кръв, ликвор – при вродена токсоплазмоза и токсоплазмозен енцефалит.3. Хистологично изследване на лимфни възли.4. КАТ, ЯМР при мозъчна токсоплазмоза. Пренатална диагностика: ехографски контрол на плода, доказване на токсоплазмена ДНК в околоплодните води и феталната кръв. Диференциална диагноза: Прави се с: инфекциозна мононуклеоза, болест на Ходжкин, туберкулозен лимфаденит, рубеола и др. Лечение: Най-често използваните препарати са: Pyrimethamin (Daraprim), Rovamycin, Sulfadiazine, Clindamycin, Calcium folinate и др. Прилагат се в различни схеми и комбинации.Профилактика: Тя е особено важна за серонегативните бременни и имуносупресирани лица. Трябва да не се консумира недобре термично обработено месо и месни продукти, обилно да се измиват с вода плодовете и зеленчуците преди консумация, избягване на контакт с котки, спазване на лична хигиена. Котките се заразяват главно при консумиране на месо, съдържащо цисти, затова домашните котки не трябва да се хранят със сурово месо.
