Остра лимфоцитна левкемия.

Остра лимфоцитна левкемия Острата лимфоцитна левкемия е резултат от придобито генетично увреждане на ДНК на единична клетка в костния мозък. Болестта често се нарича и остра лимфобластна или лимфоидна левкемия, защото левкемичната клетка, която замества нормалния костен мозък, е лимфобласт. Ефектът е
Неконтролируемо и ускорено нарастване и натрупване на клетки, наречени лимфобласти или „левкемични бласти”, които не могат да функционират като нормални кръвни клетки
Блокиране продукцията на нормални костно-мозъчни клетки, което води до дефицит на червени кръвни телца (анемия), на тромбоцити (тромбоцитопения) и на нормални бели кръвни телца (особено неутрофили, т.е. неутропения) в кръвта.
Острата лимфоцитна левкемия се появява най-често през първите 10 години от живота, но отново нараства като честота при по-възрастните (виж таблица 2)
Остра лимфоцитна левкемияЧестота на заболяването в зависимост от възрастта 1998-2002
Фигура 2. Хоризонталната ос показва интервали през 5 години. Вертикалната ос показва честотата на нови случаи на ОЛЛ на 100 000 души в дадената възрастова група. Отбележете, че рискът от ОЛЛ е най-голям през първите 5 години от живота. Повишаване на честотата се забелязва и при възрастни хора. (Данните са от Националния Раков Институт Surveillance, Програма Епидемиология и крайни резултати, 2005г)
Причини и рискови фактори
Причината за ОЛЛ не е известна. Някои фактори се свързват с повишен риск от развитие на болестта. Излагане на високи дози радиация, както е било внимателно изследвано сред японците, оцелели при атомните взривове, е един такъв фактор. ОЛЛ се появява с различна честота на различните места. Има по-голям брой случаи на левкемия в по-развитите страни и в по-висшите социо-икономически групи.
Учените продължават да изследват възможните връзки между начина на живот и екологичните фактори, но не са стигнали до някакво решение. Предвид количеството изследвания се предполага, че с ОЛЛ са свързани комплексни фактори. Изключително разстройващо е за пациентите и техните семейства да се чудят какво е можело да направят, за да избегнат болестта. За съжаление за момента няма отговор на този въпрос.
Съществуват известни данни, че някои случаи на ОЛЛ може да са свързани с мутации още в пренаталния период (бел.прев. – преди раждането). Обикновено левкемията се открива скоро след раждането. В някои случаи обаче минават години, преди да се появи. Това предполага, че са необходими и допълнителни генетични аномалии, който се появяват след раждането, за да се задейства болестта.
Подтипове на ОЛЛ
ОЛЛ може да се развие от примитивни лимфоцити, които са на различен стадий на развитие (виж таблица 1). Принципните подтипове или фенотипове са откриват чрез специални изследвания на левкемичните лимфобласти, което се нарича изследване за имунофенотип. (Фенотип е термин, с който се описват физическите характеристики на клетката).
Имунофенотипове
Подтип на В-лимфоцитното линиране.
Тези случаи се идентифицират чрез откриването на повърхностно клетъчни маркери върху левкемичните бластоцити, които са идентични с тези, откривани върху нормалните В-лимфоцити. Повече от 90% от случаите са с прекурсор В или В-клетъчен подтип.
Т лимфоцитен и НК-клетъчен линеарен тип.
Тези случаи се идентифицират чрез откриване на повърхностно клетъчни маркери върху левкемичните бластоцити, които са идентични с тези, откривани върху нормалните Т-лимфоцити. Около 10% от случаите са клетъчни подтипове Т и НК.
Хромозомни аномалии
Увреждане на хромозомите може да бъде открито чрез цитогенетика. Специфичната алтерация в хромозомите помага за определяне на подтиповете на ОЛЛ. Например, промяна в хромозома номер 22, наричана филаделфийска или Ph-хромозома, което се случва при малък процент деца и голям процент от възрастните с ОЛЛ, поставя пациента в по-високо рискова група. При тези пациенти ще се избере по-интензивна форма на терапия.
Принципните фенотипове са Т-лимфоцитен и В-лимфоцитен, наречени така, защото левкемичните клетки имат физически черти, подобни на нормалните Т и В лимфоцити. Около 88% от случаите се проявяват на някой стадий от развитието на В-лимфоцитите, а в останалите случаи стават на някой етап от развитието на Т-лимфоцитите. Повечето от случаите тип В се случват в клетката по време на ранното развитие на В-лимфоцитите и затова се наричат прекурсори тип В.
След като се определи типа на клетките, термините, използвани за категоризиране на левкемията включват – остра Т-лимфобластна лекемия, остра В-лимфобластна левкемия или остра лимфобластна левкемия с прекурсор В.
Други маркери на лимфобластите, които могат да бъдат открити чрез изследване на имунотипа и може да са полезни за лекаря, включват обикновения антиген на острата лимфобластна левкемия, със съкращение cALLa, сега вече изписвано като CD10.
Изследването на левкемичните клетки чрез цитогенни техники позволява да се открият хромозомни или генетични аномалии в клетките. Например 25% от децата имат излишък на хромозоми в левкемичните клетки. Това се нарича хипердиплоидия, термин, използван за наличието на повече от нормалния брой 46 хромозоми. Тази находка се свързва с по-добра прогноза, докато наличието на по-малко хромозоми от нормалното или хиподиплоидия предполага по-лоша прогноза.
Имунофенотипът и хромозомните аномалии в левкемичните клетки са много важни показатели за определяне силата на комбинацията от медикаменти, които ще бъдат използвани при терапията, а също и на продължителността на терапията.
Други фактори, които са показатели за интензивността на терапията включват възраст на пациента, брой на левкоцитите, степен на засягане на централната нервна система и на лимфните възли.
Симптоми и признаци
Повечето пациенти не се чувстват добре. Уморяват се по-лесно, може да се задъхват по време на физическа дейност. Може да изглеждат бледи от анемията. Може да има признаци на кървене заради ниския брой тромбоцити. Те включват черни и сини белези, които се появяват безпричинно или в резултат на дребно нараняване. Може да се появят червени петна с големината на главичка на карфица, наречени петехии или продължително кървене от дребно порязване. Може да се усеща дискомфорт в костите и ставите. Обикновено има температура без ясна причина. В лимфната система може да се натрупват левкемични лимфобласти и лимфните възли може да се подуят. Левкемичните клетки може да се натрупат в обвивката на мозъка и на гръбнака и да доведат до главоболие и повръщане.
следва...!