вторник, 11 март 2008 г.

Рак на хранопровода.

Ракът на хранопровода се развива най-често след 60-годишна възраст. За предраково състояние се счита язвата на хранопровода, доброкачествените тумори на хранопровода, левкоплакията, стриктури след изгаряния.
Ракът на хранопровода у нас представлява 1-1,4% от всички злокачествени заболявания на организъма. Той обхваща различни части от хранопровода и околните тъкани, като в зависимост от неговото развитие и локализация се различават четири стадия /форми/.
През първия стадий раковото образувание се ограничава в лигавицата на хранопровода.
През втория стадий то обхваща и мускулния слой на хранопровода.
През третия стадий раковото образувание обхваща цялата стена на хранопровода и съседни тъкани и органи.В четвъртия стадий се наблюдават ракови разсейки /метастази/ в съседни и по-далечни органи.
В ранните стадии на рака болните обикновено нямат оплаквания. По-късно основни оплаквания са болката, болезнено гълтане, повръщането и отслабването на тегло. Болката се локализира зад гръдната кост, като се разпространява към гърба, корема и сърдечната област. В някои случаи се появява кашлица с дрезгав глас.
Един от най-честите признаци е затрудненото гълтане /дисфагия/. В началото дисфагията е периодична, течните и кашавите храни се поглъщат лесно, а твърдите трудно. Впоследствие болните повръщат всякаква храна. Раковото образувание нараства и напълно затваря хранопровода и прави невъзможно приемането на храна и течности. Късно оплакване е дрезгавият глас или загубата на гласа.
Лечението на рака на хранопровода е оперативно.
Прогнозата е крайно неблагоприятна, особено при късно откриване и забавено оперативно лечение.
Профилактиката се състои в избягване на заболявания и увреди на хранопровода, които представляват предразполагащи рискови фактори и предракови заболявания.