вторник, 18 март 2008 г.

Сърдечни гликозиди.

Сърдечните гликозиди представляват съединения от растителен произход със специфична кардиотонична активност. В продължение на столетия те се прилагат за лечение на сърдечна недостатъчност.
По-важни растения, съдържащи сърдечни гликозиди, са напръстник, горицвет, момина сълза, боянка, морски лук и зокум. Гликозидите предизвикват помощни съкращения на сърцето, т.е. - при всяко съкращение сърцето изтласква повече кръв, и в същото време забавят сърдечния ритъм, т.е. намаляват сърдечната честота.
Сърдечните гликозиди забавят провеждането на импулсите в проводната система на сърцето и в токсични дози могат да доведат до развитие на предсърдно-камерен блок /предсърдията и камерите се съкращават в различно време/. Друг ефект на сърдечните гликозиди е повишаването на възбудимостта на сърдечния мускул с поява на екстрасистоли. Извънсърдечният ефект на гликозидите се състои главно в увеличаване на диурезата /количеството на денонощната урина/, което се дължи на подобреното кръвообращение на бъбреците.
Странични и нежелани явления при приемането на сърдечни гликозиди са: безапетитие, гадене, повръщане, забавяне на сърдечния ритъм, диария, екстрасистоли, предсърдно-камерен блок, спазъм на коронарните съдове на сърцето, зрителни нарушения, главоболие, халюцинации, алергичен кожен обрив. При тежка форма на отравяне се появява психо-мотор на възбуда с гърчове.
Приемането на сърдечни гликозиди става само по лекарско предписание, в точно определена доза, при строго спазване на броя на приемите. Поради ниските дози, в които се приемат, неточното дозиране може да доведе до нарушение на сърдечния ритъм. Токсичността на сърдечните гликозиди е по-силно изразена в старческа възраст, при миокардит, сърдечен инфаркт, тиреотоксикоза, тежки чернодробни и бъбречни заболявания.
Сърдечните гликозиди се прилагат за лечение на остра и хронична сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене и трептене, пароксизмална тахикардия.
Най-използуваните сърдечни гликозиди са:
1. Дигоксин, който се приема само през устата или венозно; 2. Дигитоксин, който се приема под формата на капки през устата най-често при тахикардия, предсърдно мъждене и трептене; 3. Ланатозид С, който се прилага венозно; 4. Ланитроп, който е полусинтетично производно на дигоксина и е с добра чревна резорбция. Приема се през устата; 5. Строфантин Г, който се използува за лечение на остра сърдечна недостатъчност и се прилага венозно.