вторник, 11 март 2008 г.

Изгаряния на хранопровода.

Най-често изгарянията на хранопровода са последица от изпиване на корозивни вещества /киселини и основи/ при опити за самоубийство или по невнимание. Силно корозивно /изгарящо/ действие имат натриевата и калиевата основа, солната, сярната и оцетната киселина, както и други вещества /калиев хиперманганат, формалдехид, лизол и др./.
Уврежданията зависят от концентрацията на веществото, погълнатото количество и продължителността на контакта между него и лигавицата на хранопровода. Дълбоки изгаряния са последица от действието на основи, но смъртността е по-висока при изгаряне с киселини.
При изгарянето се увреждат всички слоеве на стените на хранопровода. Нерядко настъпва пробив на стената и корозивното /разяждащо/ вещество попада в околните тъкани.
Веднага след приемането на корозивното вещество се появява силна болка зад гръдната кост, настъпва гадене, повръщане на кръвенисти материи, спазъм на хранопровода и стомаха, на кръвоносните съдове и се развива шок.
В по-леките случаи в следващите дни настъпва подобрение, болковите оплаквания намаляват, възтановява се гълтането и поемането на течности. През възтановителния период се образуват структури и гълтането отново се затруднява. В по-тежки случаи настъпва пробив на стената на хранопровода със засягане на съседни тъкани и органи.
Лечението при изганяне на хранопровода с киселини и основи трябва да започне възможно най-бързо. То се провежда под ръководство на специален екип, съставен от токсиколог, гастроентеролог и хирург.
Прогнозата е неблагоприятна, особено при пробив на хранопроводната стена със или без кръвоизлив, при образуване на структури. При успешна пластична-реконструктивна операция прогнозата е добра.
Профилактиката се състои в строг надзор върху корозивни вещества, осигуряване недостъпност до тях.