Заболявания на черния дроб.

Жълтеницата представлява признак /жълто оцветяване на кожата, склерите и видимите лигавици/, характерен за заболяванията на черния дроб и жлъчните пътища. Този признак се дължи на повишаване на количеството /концентрацията/ на билирубина в кръвта и отлагането му в кожата, склерите и лигавиците. Повишеното съдържание на билирубина в кръвта е последица на редица болестни състояния.
Съществува т.н. хемолитична жълтеница, която настъпва при хемолиза. При заболявания на черния дроб с увреждане на чернодробните клетки или блокаж на оттока на жлъчката във вътречернодробните жлъчни канали настъпва т.н. чернодробна /хепатална, паренхимна/ жълтеница.
При пълно възпрепятствуване /прекратяване, блокаж, спиране/ на оттока на жлъчката по извънчернодробните жлъчните пътища настъпва т.н. постхепатална /следчернодробна/ жълтеница.
Токсичен хепатит
Токсичният хепатит представлява възпалително увреждане на черния дроб, предизвикано от вещества с токсично действие върху чернодробните клетки /т.н. хепатоксични вещества/. Тези вещества са различни химични съединения, съдържащи фосфор, тетрахлоретан, тетрахлорвъглерод, олово, цинк, арсен, хлор и други.
Развитието на токсичен хепатит се благоприятства от временни фактори: предшестващи заболявания на черния дроб, хроничен алкохолизъм, недоимъчно хранене, заболявания на панкреаса, стомаха и червата от възпалително естество.
Токсичният хепатит се развива бързо един-два дни след токсичното въздействие. Болните са със силно намален апетит, имат гадене, повръщат и кожата им бързо пожълтява. При по-тежки случаи настъпват неспирни повръщания на кафеникава материя, съпроводена от силна коремна болка. Черният дроб намалява размерите си и се появяват признаци на остра чернодробна недостатъчност.
Лечението се провежда в токсикологично болнично заведение, под ръководството и контрол на лекари-специалисти /токсиколог и гастроентеролог/. Прилагат се хепатопротективни и детоксикиращи медикаменти и разтвори-коктейли, витамини, антидоти и строго щадеща диета.
Прогнозата е сериозна. При прогресиращо развитие на чернодробната недостатъчност прогнозата се влошава поради риск от настъпване на чернодробна кома.
Профилактиката се състои в избягване употребата и прием на хепатотоксични вещества.
Медикаментозен хепатит
Медикаментозният хепатит представлява увреждане на черния дроб, предизвикано от лекарства. Немалко лекарства имат директно или индиректно хепатотоксично действие.
След прием на такива лекарства болните се оплакват от разтрисане, покачване на телесната си температура, ставни болки, тежест и болки в дясното подребрие и горната част на корема. След два-три дни се появява жълтеница със сърбеж, а урината потъмнява.
Лечението се състои в прекратяване на вякакъв прием на медикаменти с хепатотоксично действие. Назначава се строго щадяща диета, същържаща предимно течно-кашави въглехидратни продукти и витамини. Провежда се лечение с хепатопротективни и детоксични лекарствени комбинации.
Прогнозата при ранно и грижливо лечение е добра. За 2-3 месеца натъпва оздравяване.
Профилактиката се състои в грижлив подбор на медикаментите и избягване употребата на хепатотоксични медикаментозни средства.
Чернодробна цироза
Чернодробната цироза представлява хронично прогресиращо заболяване на черния дроб. Мъжете боледуват по-често от жените / в съотношение 3,6:1/. Най-често чернодробната цироза се развива във възрастта меду 30 и 60 години.
При цирозата се съчетават три основни болестни процеса: некроза на чернодробни клетки, регенерация на чернодробни клетки с възловидно възтановяване на чернодробната структура, разрастване на съединителна тъкан в черния дроб. Тези три процеса се развиват прогресивно в различна степен. Те нарушават нормалния строеж на черния дроб и кръвоснабдяването му, както и неговите жизнено важни функции.
Причината за развитието на чернодробната цироза са различни. Най-често болестта се развива след прекаран вирусен хепатит. Хроничната злоупотреба с алкохол също предизвиква цироза на черния дроб.
Продължителната употреба на хепатотоксични вещества, макар и в малки количества, също така причиняват чернодробна цироза. Броят и видът на такива хепатотоксични химични и лекарствени вещества постоянно нарастват и понастоящем трудно могат да се обхванат.
В протичането на болестта се установяват няколко стадия. В началния стадий болните се оплакват от тежест в дясното подребрие, загуба на апетит, отслабване на тегло, лесна умора, недобър сън.
В по-напреднал стадий се появява жълтеница, коремът се подува и се появява асцит, нерядко има кръвоповръщане поради разкъсване на варици в хранопровода и стомаха. Налице са признаци на чернодробна недостатъчност. Детоксичната функция на черния дроб е силно нарушена. Количеството на разградни токсични продукти на обмяната в организма постепенно се увеличава и настъпва състояние на хронична интоксикация.
Поради намалена кръвосъсирваща функция настъпват кръвоизливи с различна локализация. При наслагване на допълнителна инфекция чернодробната недостатъчност се задълбочава и настъпва най-тежкото усложнение - чернодробна кома.
В хода на заболяването у мъжете се развива генекомастрия /увеличаване на гръдните жлези/, атрофия на тестисите, импотенция. У жени често пъти менструацията преждевременно се прекратява, развива се атрофия на яйчниците и на гръдните жлези. Твърде често чернодробната цироза се съпътства от анемия, стомашна или дуоденална язва и хроничен панкреатит.
Лечението на чернодробната цироза е комплексно. Назначава се строг диетичен режим. Храната съдържа лесно усвоими въглехидрати, пълноценни белтъчини предимно от млечен произход, витамини. Препоръчват се прясно сирене, извара, кисело и прясно мляко, мазнини от разтителен произход, малко количество нетлъсто прясно месо, мед, плодове и зеленчуци.
Употребата на алкохол и тютюнопушене се забраняват. Прилага се витамини - А, група В, К и други хепатопротективни медикаменти. В период на изостряне или съпътствуваща инфекция се назначава строг постоянен режим.
Прогнозата е сериозна. При усложнение тя е лоша.
Профилактиката се състои в избягване употреба на всякакви химични и лекарствени вещества с хепатотоксично действие, активно лечение на вирусния хепатит, забрана на тютюнопушене и злоупотребата с алкохол, спазване на целесъобразен диетичен режим с хепатопротективни съставки в храната.
Билиарна чернодробна цироза /първична и вторична/
Причините за първична билиарна цироза не са достатъчно изяснени. Тя се среща сравнително рядко. Заболяването вероятно е последица от вродено недоразвитие на вътрешночернодробните жлъчни пътища, вътреутробно пребуледуване от вирусен хепатит. Съществува мнение, че се касае за автоимунен процес, тъй като у болните са открити специфични автоимунни антитела срещу клетките на жлъчните каналчета в черния дроб. Заболяването е по често у жени.
Болестта започва постепенно и незабелязано. Ранното оплакване е сърбеж по кожата. Той продължава с месеци и години, силен и мъчителен. Постепенно се появява жълтеница, урината потъмнява на цвят, а изпражненията стават светло-жълтеникави.
Черният дроб и далакът се увеличават и се опипват в двете подребрия, умерено болезнени и плътни. Много често се откриват черни изпражнения поради кръвоизливи от храносмилателния тракт. Нерядко настъпват кръвоизливи от гениталните органи и по кожата. В хода на заболяването се наблюдава повишение на телесната температура, отслабване на тегло, понижение на кръвосъсиращата чернодробна функция и развитие на чернодробна недостатъчност.
Лечението се състои в назначаване на диетичен и лекарствен режим както при другите видове чернодробна цироза.
Прогнозата на първичната билиарна цироза на черния дроб е сериозна, даже и при спазване на диетичния и лекарствен режим и предпазване от усложнения.При усложнения и наслагване на инфекция прогнозата се влошава.
Вторичната билиарна цироза се развива като последица на запушване на извънчернодробните жлъчни пътища /камък/, възпаление /холангит/, притискане от кисти, тумори и други причини. Заболяването протича с периоди на изостряне, но постепенно настъпват признаци на прогресираща чернодробна недостатъчност, нарушение на кръвоспиращата функция с кръвоизливи.
Лечението е оперативно и се състои в отстраняване на причината, предизвикваща запушването на извънчернодробните жлъчни пътища и осигуряване на свободен отток на жлъчката от черния дроб в червата. Успехът на операцията зависи от по-ранното й провеждане.
Прогнозата зависи от ранното откриване и своевременната операция. При успешна операция и пълно възтановяване на преминаването на жлъчка от черния дроб в червата, и когато запушването е било предизвикано от камък, доброкачествен тумор, сраствания и други механични причини прогнозата е добра и благоприятна. При запушване поради злокачествен тумор прогнозата се влошава и е неблагоприятна.
Кардиална /застойна/ чернодробна цироза
Този вид цироза се развива като последица на хронична десностранна сърдечна недостатъчност от различен произход. В черния дроб се възпрепятства нормално оттичане на кръвта, която изпълнява чернодробните вени, в резултат на което настъпва хроничен недостиг на кислород.
Голяма част от чернодробните клетки атрофират и на тяхно място се разраства съединителна тъкан /т.н. фиброза/, нарушава се нормалната структура на черния дроб и неговата функция.
Болните се оплакват от тежест и тъпа болка в горната част на корема и в дясното подребрие и подуване на корема. Черният дроб се увеличава и е болезнен при опипване. Много по-рядко се установяват по-значителни нарушения на кръвосъсирващата чернодробна функция или прогресия на чернодробната недостатъчност.
Лечението се състои в ефективно провеждано лечение на хроничната десностранна сърдечна недостатъчност и назначаване на диетично-лекарствен режим с хепатопротективно действие. Едновременно се провежда упорито лечение на всички белодробни и други заболявания, които утежняват протичането на десностранната сърдечна недостатъчност.
Прогнозата на кардиалната чернодробна цироза на черния дроб е сериозна. При усложнена и затегната сърдечна недостатъчност тя се влошава и става неблагоприятна.
Профилактиката се състои в ефективно и активно лечение на хроничната десностранна сърдечна недостатъчност и отстраняване на вредни фактори с директно увреждащо действие върху черния дроб.
Стеатоза на черния дроб
Чернодробната стеатоза представлява мастна дегенерация на черния дроб. В чернодробните клетки се натрупват много масти под формата на финни мастни капчици. Най-често причината за чернодробната стеатоза са хроничен алкохолизъм, захарен диабет, недохранване или прехранване, туберкулоза и други инфекциозни заболявания , бременност, климакс, хронични заболявания на сърцето и белите дробове.
В началния стадий липсват оплаквания. В по-напреднал стадий се появяват гадене и тежест в дясното подребрие, намаляване на апетита, непоносимост към тлъсти храни. Черният дроб се увеличава и е болезнен при опипване. Езикът е зачервен и изгладен. Нерядко настъпва атрофия на тестисите и гинекомастия /увеличаване на гръдните жлези у мъжете/. При масивна стеатоза се установява и нарушение на чернодробната функция. В началния период на болестта може да настъпи и обратно развитие, особено при подобрение на заболяванията, които причиняват развитието на стеатозата /напр. прекратяване употребата на алкохолни напитки, компенсиране на захарния диабет, въвеждане на рационално хранене и други/.
Лечението се състои в назначаване на диетичен режим, съдържащ лесно усвоими въглехидрати и белтъчини и изключване на мазнините от храната. Назначава се диета с повече плодове и зеленчуци, подсладени течности, шипков чай, витаминизирани напитки. Забранява се тютюнопушенето и употребата на алкохол.
Предприема се активно лечение на заболяванията, които са причинни фактори за стеатозата, особенно на захарния диабет и затлъстяването. Прилагат се медикаменти с хепатопротективно действие.
Прогнозата на чернодробната стеатоза в начален стадий е добра. При напреднала стеатоза и при успешно лечение на рисковите заболявания и при развитие на усложнения с нарушаване на чернодробната функция прогнозата се влошава.
Профилактиката се състои в рационален диетичен режим, забрана на тютюнопушене и употреба на алкохол, активно лечение на захарния диабет и други хронични заболявания, които водят до развитие на чернодробната стеаноза.
Хемохроматоза
Хемохроматозата е заболяване на обмяната на веществата в организма. То протича хронично и се характеризира с повишено отлагане на желязо /под формата на хемосидерин/ в черния дроб и други вътрешни органи /белите дробове, кръвоносни съдове и на други места в организма/. Когато последица от натрупване на хемосидерин в засегнатите органи настъпват промени, които нарушават тяхната нормална функция.
Увеличено натрупване на желязо в организма се наблюдава при някои генетични дефекти, при анемични състояния и при някои хронични чернодробни заболявания. У болните се установява увеличено всмукване на желязо в червата, неколкократно повече от нормата.Като последица от натрупването на голямо количество хемоседерин в черния дроб, той се увеличава и се напипва под дясното подребрие, с гладка повърхност и значителна плътност.
В началния стадий болните се оплакват от обща отпадналост, а кожата става синкаво-пепелива на цвят. Установява се намаляване на окосмяването и атрофия на тестисите. В по-напреднал стадий болестната картина наподобява чернодробна цироза. Нерядко настъпва злокачествена дегенерация с развитие на чернодробен карцном.
Лечението се състои в назначаване на подходящ диетичен ражим като храната не съдържа съставки, богати на желязо. Прилагат се препарати, които намаляват депата със желязо в черния дроб.
Прогнозата на хемосидерозата е неблагоприятна, особено при настъпили усложнения и наслагване на инфекция.
Абцес на черния дроб
Абцесът /гнойник/ представлява набиране на гной в чернодробната тъкан с образуване на гнойна кухина, обградена от капсула. Абцесът обикновено е единичен, но не рядко се установяват множество абцеси.Той е последица от бактериално възпаление, причинено от стрептококи, стафилококи, ентерококи, протозои, амеби, различни чревни паразити.
Болните се оплакват от обща отпадналост. Появяват се разтрисания с рязко покачване на телесната температура до и над 40 градуса С, болки в дясното подребрие, където понякога се опипва увеличен и силно болезнен черен дроб. При изследване се открива силно ускорена СУЕ и висока левкоцитоза.
Лечението е оперативно - отстраняване на абцеса.
Прогнозата при навременна и успешна операция е добра.
Ехинокок на черния дроб
Ехинокок на черния дроб представлява киста, изпълнена с течност. В капсулата на кистата се намират ехинококови зародиши, от които се образуват нови кистички. Ехинококовите кисти са с различни размери. По-късно болните се оплакват от тежест и подуване в горната част на корема. Черният дроб се увеличава и се напипва в дясното подребрие, гладък и болезнен.
У някои болни се появява жълтеница. При спукване или нагнояване на кистата състоянието на болния рязко се влошава, появява се покачване на температурата с разтрисания. Тогава се развива дифузно нагнояване на черния дроб /флегмон/ и разпространяване на ехиникокови зародиши по кръвен път в много вътрешни органи /бели бробове, мозък, бъбреци и други органи/.
Лечението е оперативно - отстраняване на ехинококовите кисти.
Прогнозата от навременна операция е добра. При закъсняла операция и настъпили усложнения /нагнояване, разкъсване, разпространение на кистите/ прогнозата се влошава и не е благоприятна.
Профилактиката се състои в отстраняване на източниците на кучешката тения и нейните хазяи /човекът е гостоприемник междинен хазяин/, поддържане на висока лична хигиена, битова и професионална хигиена, особено при лица, занимаващи се с ветеринарен контрол върху домашни и други животни, които са носители /хазяи/ на тенията.Освен това от голямо значение е строгият санитарен надзор върху храни и питейни води в райони с развито животновъдство.