Средства, понижаващи стомашната секреция.

При язва на стомаха и дванадесетопръстника, хипертрофичен гастрит и други стомашни заболявания, придружени от увеличена киселинност на стомашния сок е необходимо подтискане на стомашната секреция. Това може да се постигне по различни механизми и с различни средства:
1. Блокиране на действието на парасим патиковата нервна система /блуждаещия нерв/ върху стомашната секреция. В резултат на блокирането на М-холино рецепторите, свързани с парасимпатиковата нервна система, се понижава секреторната функция на стомашните жлези, което от своя страна води до намаляване продукцията на стомашен сок и солна киселина. Тези средства се наричат М-холинолитици /блокери/ и имат по-добър ефект при язва на дванадесетопръстника. Те принадлежат към групата на алкалоида атропин и биват неселективни /блокират М-холино рецепторите извън стомаха, като атропин, бусколизин, неопепулсин/ и селективни, които блокират само рецепторите в стомаха /гастрозепин/.
2. Блокиране на Н2-хистаминовите рецептори в стомашната лигавица. По този начин се подтиска предимно продукцията на солна киселина. Един от тези блокери е биометът /циметидин/. Той се прилага за лечение на стомашна и дуоденална язва. Приема се през устата под форма на таблети. Понякога може да предизвика главоболие, отпаднолост и кожен обрив. Друг Н2-блокер е биотидинът, който има по-силен подтискащ ефект върху Н2-хисчтаминовите рецептори.
3. Неутрализиране на солната киселина. За това се използуват антиацидни /противокиселинни/ средства. Химическа неутрализация на стомашната солна киселина се получава с прилагане на алкални /основни/ соли. Употребяваните препарати се различават по бързината и силата на ефекта, по степентта на чревната резорбция, по способността си да образуват въглероден двуокис в стомаха. По-благоприятни са веществата необразуващи въглероден двуокис, тъй като той разтяга стомашната стена, води до образуване на въглена киселина и до вторично увеличаване на киселинността.
Най-често прилагани средства са:
а/ натриев хидрокарбонат /сода за хляб/, който действува много бързо, но кратковременно и води до образуване на въглероден двуокис. По-добър ефект се получава при приемането му два часа след ядене; б/ магнезиев окис, който действува 3-4 пъти по-силно от натриевия хидрокарбонат, по-бавно и по-продължително. В стомаха не се образува въглероден двуокис, но може да окаже слабителен ефект; в/ калциев карбонат, който има силен и продължителен ефект; г/ алуминиев хидроокис със слабо изразена антикиселинна активност, не се резорбира, но образува въглероден двуокис при взаимодействие със солна киселина. Той може да абсорбира токсини, бактерии, газове, а нередко причинява запек. Алуминиевият хидроокис влиза в състава на комбинираните препарати алмагел и алмагел-А, които представляват балансирани гелове на магнезиев и алуминиев хидроокис. В алмагел-А е прибавен и анестезин. Най-често препаратът се прилага при язвена болест с изразен болков синдром.Съществуват и други комбинирани препарати, като алумоксид, флатугел-А, антиацид, неутрацид;д/ адсорбиращи средства. За разлика от алкалните соли, които предизвикват химическа неутрализация на стомашния сок, адсорбиращите средства водят до физическа неутрализация. Те биват неорганични /активен въглен, адсорган, бяла глина/ и органични /пектин/; е/протектори на лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника. Те водят до увеличаване на продукцията на муцин-основната съставка, която предпазва стомашната лигавица от действието на стомашния сок. Такива препарати са кавед и алцид-V.