вторник, 18 март 2008 г.

Средства за лечение на бронхиална астма.

Медикаментозното лечение при бронхиална астма цели да премахне спазъма, да разхлаби бронхиалната мускулатура и да намали секреторната активност на бронхиалните жлези.За лечение на бронхиалната астма се използуват следните групи лекарствени средства:
1. Бета-адреномиметици. Повечето от тях са неселективни по отношение на бета-адренорецепторите, като адреналин, изопреналин, орципреналин, ефедрин. Тези лекарствени средства възбуждат не само рецепторите, разширяващи бронхите,
бета1-рецепторите, които въздействуват върху сърдечния мускул и водят до учестяване на сърдечния ритъм и до аритмия. По-благоприятно е използуването на селективните бета2-адреномиметици /салбутамол, бриканил, триквинол, беротек/, които са средство на избор за бързо повлияване на астматичните пристъпи.
2. Гликокортикоидни хормони. У човека гликокортикоидни хормони са кортизол /хидрокортизон/ и кортизон. Те се образуват в кората на надбъбречната жлеза. В медицинската практика се прилагат техните синтетични и полусинтетични производни, чиято активност е неколкократно тази на естествените хормони. Те влияят чрез своето мощно противовъзпалително и противоалергични действие. Най-често използувани са урбазон, целестон и сополкорт.
3. Миотропни спазмолитици. Те имат пряко спазмолитично действие върху бронхиалната гладка мускулатура, т.е. - отпускат мускулатурата и разширяват бронхите, като подобряват дихателната функция. Към тази група принадлежат нофилинът и алкалоидът папаверин.
4. Антихистаминни средства. За лечение на бронхиалната астма се употребяват средства, блокиращи Н1-рецепторите, за хистаминът. При свързване на хистамина с Н1-рецепторите може да настъпи бронхоспазъм със задух. Най-често прилагани блокери на Н1-рецепторите са алергозанът, тавежилът и димедролът.
5. М-холинолитици /атропин,атровент/. Те премахват влиянието на блуждаещия нерв върху тонуса на бронхиалната гладка мускулатура и върху бронхиалната секреция. Приложението им в сравнение с другите противоастматични средства е ограничено, поради влиянието им върху другите гладко-мускулни и жлезисти вътрешни органи.