четвъртък, 28 февруари 2008 г.

Химични изгаряния на очите.

Химичните изгаряния на очите са най-често от битов, промишлен и криминален произход - с различни киселини и основи.
При изгаряния с киселини се получава некроза /умъртвяване/ на засегнатите тъкани. В първите часове след изгарянето конюнктивата е оточна, сивкава и мътна, роговицата също е помътнена. Некрозата обикновено се ограничава в повърхностните слоеве и след отпадането дългите слоеве на епитела могат да се възтановят напълно. Рядко след изгаряния с киселини остават мътнини в роговицата или сраствания на конюнктивата.
Основите предизвикват също некроза, но тя е по-дълбока и нерядко от некрозния процес се засягат почти всички очни структури и настъпва пълна загуба на зрението или на цялото око. При изгаряния с концентрирани основи конюнктивата веднага се обезкървява и роговицата става бяла като порцелан. Разпадането на тъканите предизвиква локална автоалергична реакция.
Срокът и качеството на първата помощ след изгаряния /особено с основи/ са от първостепено значение. Незабавно след из гаряне се прави промивка с вода при отворено око и обърнати клепачи. Струята не трябва да попада върху роговицата, а само да я облива. След промивката се извършва неутрализиране на попадналото химично вещество. При изгаряния с киселини се прилага 2%-ов разтвор на нат риев бикарбонат, а при изгаряния с основи - 0,5%-ов разтвор на оцетна киселина или ампула с витамин С.
Локално /местно/ се прилага още атропин, мехлеми, витамин А, сулфамиди и антибиотици за предотвратяване на инфекция, като и 40%-ов разтвор на глюкоза за подобряване на хранене на роговицата и за намаляване на отока. При химични изгарянияне трябва да се поставя превръзка на окото, тъй като тя пречи на отстраняването на химичното вещество чрез рефлексно увеличеното сълзотечение. Диетата трябва да бъде бедна на белтъци, предимно плодова и зеленчукова. При много тежки изгаряния, когато конюнктивата е некротична и къслива, се прилага хирургично лечение, като некротичната тъкан се отстранява и се из вършва пластика с устна лигавица. При тежки изгаряния на роговицата с настъпила или застрашаваща перфорация се предприема също частична или пълна оперативна пластика. След оперативните резултати обаче във висок процент от такива случаи са незадоволителни.
Глаукома.

Глаукомата представлява заболяване, главният признак, на което е повишеното вътреочно налягане. Под негово въздействие се развиват тъканни нарушения на зрителния нерв, които се проявяват с пос тепенно отпадане на зрителното поле. Болестният процес завършва с пълна двуочна слепота в различно дълъг период от време.
Натискът, който се оказва върху обвивката на очната ябълка отвътре навън, е по-висок от атмосферното налягане. Колебанията на вътреочното налягане зависят преди всичко от продукцията и оттока на вътреочната течност.Тя изпълва предната и задната очна камера и обемът й е около 125 куб.мм. От задната очна камера вътреочната течност преминава през зеницата в предната очна камера. Оттичането й от окото се извършва чрез сложна система от каналчета, разположени на различни нива. Каналчетата отвеждат течност та във венозната система на предните венички на ресничестото тяло. Централната нервна система регулира продукцията и оттока на вътреочната течност по невро-рефлекторен път. Нормалните граници на вътреочното налягане са между 16 и 22 мм живачен стълб. Стойности над 25 мм се приемат за състояние на патологично повишено вътреочно налягане, а под 14 мм - за намалено.
Според функционалното състояние и нивото на вътреочното налягане глаукомното заболяване има две форми - застойна и проста глаукома.
При простата глаукома болният не забелязва промените в зрението си, тъй като те настъпват бавно и той се приспособява към тях. Освен това заболяването прогресира различно в двете очи. Нивото на вътрешното налягане не е много високо /около 35 мм/ и денонощните му колебания не са много големи /под 10 мм/. При изследване се открива отпадане на част от зрителното поле от страна на носа, но болният не усеща това, тъй като отпадналото зрително поле се компенсира от запазеното поле на здравото око. Затова много често глаукомата се открива при вече напълно ослепяло едно око, при случайно затваряне на зрящото. Обикновено такива болни си спомнят, че са имали нарушения в адаптацията към тъмно и към светло, на което не са обърнали внимание. Характерна е ранната поява на пресбиопични оплаквания.
За застойната глаукома е характерно, че вътреочното налягане се променя остро, скокообразно. В момента, когато вътреочното налягане се повиши бързо, в тъканите на окото се получава застой. Той предизвиква болка и понижение на зрението поради оттока в прозрачните среди на окото и притискане на нервните влакна. Окото е зачервено от застойно кръвонапълване, роговицата е оточна, зеницата е широка. Често малките пристъпи преминават спонтанно, но в продължение на 10-15 години болестния процес прогресира и функцията на едното око отпада, а на другото око значително се уврежда. Болковите и зрителните оплаквания се появяват сутрин или след умора, след емоционални преживявания, престой на тъмно /кино, театър/, след работа с продължително наведена глава, топла баня, както и при излагане на студ. Чувството на тежест и обтягане на очната ябълка може да прерастне в силна болка във веждата, долната челюст и областта на тила. Зрителните нарушения се изразяват в леко преходно примъгляване, преминаващо в значително и продължително намаляване на зрението. За застойната глаукома също са характерни ранната пресбиопия и бърза умора на акомодацията.
При всички форми и стадии на глаукома та лечението цели нормализиране на вътрешното налягане и преустановяване на нарушенията в храненето на тъканите на окото. При леките случаи още в началото на болестта е достатъчно спазването на хигиенно-диетичен режим. Прилага се санаториално лечение при надморска височина над 440 м, комбинирано с балнеолечение. Диетата трябва да бъде плодово-зеленчукова, без прекален прием на течности, с ограничаване на солените храни. Трябва да се избягва престой на силно слънце или нагряване. При по-тежки случаи основно лекарствено средство за лечение на глаукомата е пилокарпинът. Прилага се минимално количество пилокарпинов разтвор, което води до нормализира не на вътреочното налягане. При остър глаукомен пристъп, който протича с много силна, понякога непоносима болка, се започва веднага с пилокарпинова баня, т.е. накапване на 1%-ов пилокарпинов разтвор на всеки пет минути в продължение на 1/2 - 1 час. Едновременно с това се прилага дехидратин - за намаляване продукцията на камерната течност. Напоследък с голям успех се прилагат осмотично действащи диуретици, вкл. манитол и глицерин. Полезна е и топла баня на краката. Премина ването на глаукомния пристъп се характеризира с отслабване на болката, подобряване на зрението и намаляване на вътреочното налягане. След нормализиране на налягането се поддържа пилокарпиново лечение, което постепенно и внимателно се намалява дозировката. При неповлияване на глаукомната криза в продължение на 24 часа трябва да се предприеме операция. Хирургичното лечение е показано при по-млади пациенти, както и при пациенти, които не се повлияват достатъчно добре от консервативното лечение.
Детска глаукома
Детската глаукома се дължи на вродена аномалия в положението на корена на ириса спрямо задната стена на роговицата, което възпрепятства филтриращата система на камерната течност. Това затруднява оттичането и вътреочното налягане се повишава. При детска глаукома очната ябълка и роговицата са патологично уголемени. Роговицата е помътнена, а зрението нарушено, до липсващо. Най-често болестната картина се развива няколко месеца след раждането.
Най-ранните признаци са: сълзотечение, страх от светлина /фотофобия/. В следващите месеци очните ябълки застра шително се увеличават, фотофобията и сълзотечението се засилват, детето става много неспокойно. Роговицата постепенно загубва своята прозрачност поради оток. Предната очна камера става дълбока, пора ди разтеглянето на предната част на окото, както и поради разкъсване на поддържащия апарат на лещата. Зеницата е широка. Понякога спонтанно или при незначителен удар настъпва перфорация на очната ябълка. Двуочна слепота се появява в първите години на живота. При операция предприета в ранен стадий на заболяването, в голям процент от случаите се запазва задоволително състояние на зрението. Операцията трябва да се извърши веднага след установяване на заболяването и при диаметър на роговицата не по-голям от 13-14 мм.
Сенилна катаракта /СТАРЧЕСКО ПЕРДЕ/.

Сенилната катаракта се появява обикно венно след 50-годишна възраст, като засяга последователно и много рядко едновременно двете очи. Развитието на катарактата се изразява в постепенно помътняване на лещата. За това са необходими от няколко месеца до няколко години. Съществуват две форми на сенилна катаракта - корова и ядрена, в зависимост от локализацията на измененията в лещата. При коровата катаракта, още преди оплакванията, в периферията на лещата при офталмоскопско изследване се наблюдават спицовидни помътнявания с върхове, насочени към центъра на лещата. Оплакванията се появяват, когато помътняването достиг не зеничната част на лещата, или когато се разпростре по задната част на кората й. Болните виждат мъгливо, образите на светлите обекти се умножават. Неясното виждане прогресира, докато се стигне само до различаване на светло от тъмно.
В развитието си коровата катаракта преминава през няколко стадия. Кората на лещата последователно потъмнява, след това набъбва, изпълва се с водни цепки и мехурчета с течност, докато накрая консистенцията й отнова става хомогенна, намалява обема и прозрачността си и придобива сивобелезникав цвят. Последните признаци показват, че катарактата е в стадия на "узряване". Ако в този стадий не се предприеме операция, катарактата преминава в стадий на "презряване", като ядрото на лещата се утаява в долната част на лещената капсула. Капсулата дегенерира и става пропусклива за белтъците на лещата. Катарактата на ядрото на лещата се развива предимно у късогледи лица. Най-типичното оплакване е появата на късогледство в напреднала възраст и неговото прогресивно развитие. Друго характерно оплакване е силното заслепяване при слънчево осветление. Развитието на ядрената катаракта е много бавно и продължава 4-6 и повече години.
Причините за появата на старческата катаракта не са изяснени. Вероятно се касае за възрастово стареене на лещените белтъци.
Лечението е оперативно - отстраняване на помътнената леща и оптическа корекчия за възтановяване на зрението.
Лекарственото лечение е без ефект.
Освен старческа катаракта, съществува паталогична катаракта, която се развива в резултат като последица и усложнение на общо заболяване. Такава е диабетната катаракта, която се развива у млади диабетици с високи нива на кръвната захар. Тази катаракта узрява за кратко време и е двустранна. Диабетната катаракта се от странява едва след като трайно се стабилизира нивото на кръвната захар и под защита на антибиотици. Токсичната катаракта се появява при отравяне с ерготин, нафталин, талий, динитрофенол. Лъчевата катаракта се развива при излагане на очите под въздействие на различни видове лъчи: инфрачервени, ренгенови, радиоактивни и други. Електрическата катаракта се развива при удар от електрически ток. Характерно за нея е това, че тя узрява в кратък срок.
2
Сенилна катаракта /СТАРЧЕСКО ПЕРДЕ/.
Сенилната катаракта се появява обикно венно след 50-годишна възраст, като засяга последователно и много рядко едновременно двете очи. Развитието на катарактата се изразява в постепенно помътняване на лещата. За това са необходими от няколко месеца до няколко години. Съществуват две форми на сенилна катаракта - корова и ядрена, в зависимост от локализацията на измененията в лещата. При коровата катаракта, още преди оплакванията, в периферията на лещата при офталмоскопско изследване се наблюдават спицовидни помътнявания с върхове, насочени към центъра на лещата. Оплакванията се появяват, когато помътняването достиг не зеничната част на лещата, или когато се разпростре по задната част на кората й. Болните виждат мъгливо, образите на светлите обекти се умножават. Неясното виждане прогресира, докато се стигне само до различаване на светло от тъмно.
В развитието си коровата катаракта преминава през няколко стадия. Кората на лещата последователно потъмнява, след това набъбва, изпълва се с водни цепки и мехурчета с течност, докато накрая консистенцията й отнова става хомогенна, намалява обема и прозрачността си и придобива сивобелезникав цвят. Последните признаци показват, че катарактата е в стадия на "узряване". Ако в този стадий не се предприеме операция, катарактата преминава в стадий на "презряване", като ядрото на лещата се утаява в долната част на лещената капсула. Капсулата дегенерира и става пропусклива за белтъците на лещата. Катарактата на ядрото на лещата се развива предимно у късогледи лица. Най-типичното оплакване е появата на късогледство в напреднала възраст и неговото прогресивно развитие. Друго характерно оплакване е силното заслепяване при слънчево осветление. Развитието на ядрената катаракта е много бавно и продължава 4-6 и повече години.
Причините за появата на старческата катаракта не са изяснени. Вероятно се касае за възрастово стареене на лещените белтъци.
Лечението е оперативно - отстраняване на помътнената леща и оптическа корекчия за възтановяване на зрението.
Лекарственото лечение е без ефект.
Освен старческа катаракта, съществува паталогична катаракта, която се развива в резултат като последица и усложнение на общо заболяване. Такава е диабетната катаракта, която се развива у млади диабетици с високи нива на кръвната захар. Тази катаракта узрява за кратко време и е двустранна. Диабетната катаракта се от странява едва след като трайно се стабилизира нивото на кръвната захар и под защита на антибиотици. Токсичната катаракта се появява при отравяне с ерготин, нафталин, талий, динитрофенол. Лъчевата катаракта се развива при излагане на очите под въздействие на различни видове лъчи: инфрачервени, ренгенови, радиоактивни и други. Електрическата катаракта се развива при удар от електрически ток. Характерно за нея е това, че тя узрява в кратък срок.
Аномалии в рефракцията на окото - Късогледство и далекогледство.

Късогледство и далекогледство
Рефракция се нарича пречупването на светлинните лъчи, когато преминават от една среда в друга. Пречупващите среди в окото са няколко: роговица, леща, вътреочна течност и стъкловидно тяло.Всяка от тях има собствен коефициент на пречупване, като голяма пречупваща сила притежава роговицата. За да се получи ясен образ на наблюдавания предмет, трябва да има съответствие между пречупването на светлинните лъчи в оптичната система на окото и дължината на очната ябълка. Нормалното състояние се нарича еметропия. Когато такова съответствие липсва, полученият върху ретината образ е неясен.
При късогледство /миопия/ очната ябълка е по-дълга и образът се получава пред ретината.Обратно, при далекогледство /хиперметропия/ очната ябълка е по-къса и образът се получава зад ретината. В млада възраст и при невисока степен на далекогледство хората виждат добре както надалеч, така и на близо благодарение на акомодацията на окото. Акомодацията е способността на окото да се приспособява към ясно виждане на различно отдалечени предмети. Когато окото акомодира,то увеличава свята пречупваща сила, което се осъществява чрез промяна в дебелината на лещата по рефлексен път. Колкото по-близо до окото се намира наблюдавания предмет, толкова по-силно се напряга акомодацията.
С напредване на възрастта акомодацията отслабва /което е последица от намалената еластичност на лещата/ и все по-малко може да компенсира далекогледството, което става явно. Когато при работа отблизо акомодацията е недостатъчна се появява бърза умора на очите, главоболие и замъгляване на зрението. Това състояние, при което с напредване на възрастта акомодацията се оказва недостатъчна и се появяват такива оплаквания, се нарича пресбиопия. При лицата с далекогледство пресбиопията настъпва по-рано, тъй като те са принудени да използват част от своята акомодация за гледане надалеч. Хиперметропичното око има по-плитка предна камера. При много висока степен на далекогледство окото е малко, с малка роговица и е разположено дълбоко в орбитата. Далекогледството не прогресира. Отслабването на зрението, което се наблюдава с напредване на възрастта, се дължи на отслабване на акомодационната способност. Стъклата, които се предписват за далекогледство са "плюс" /събирателни/. Те коригират намалената или липсваща пречупвателна сила на окото. При предписване на стъкла за очила се вземат предвид степента на хиперметропията, възрастта, професията и наличието на други очни заболявания.
При късогледството /миопия/ лъчите се събират пред ретината, пречупвателната сила на окото е относително по-голяма, а фокусното разтояние е по-малко, отколкото съществува на дължината на очната ябълка. Според степените си миопията бива слаба /под 3 диоптъра/, средна /между 3-6 диоптъра/ и силна /над 6 диоптъра/. Късогледството рядко е вродено заболяване. То възниква най-често в училище, когато зрението на децата отслабва и те започват да се взират с примижаване. Обикновено училищната миопия се развива бавно и не достига високи степени. Тя се коригира със стъкла като се предписват "минус" /разсейвателни/ стъкла, и то най-разсейвателно стъкло, с което се получава нормална зрителна острота. Очилата се носят постоянно - и за близо и за далеч. С настъпване на пресбиопия се предписват очила със стъкла за близо. В някои случаи обаче късогледството постепено прогресира и може да достигне до 30 и повече диоптъра - т.н. злокачествена /прогресираща/ миопия. Тогава се налага честа смяна на стъклата съобразно бързо настъпващите промени в степента на миопията. Основните изменения и усложнения при злокачествената миопия са свързани с разтягането и удължаването на очната ябълка. Нарушава се храненето на ретината и съдовата обвивка. В стъкловидното тяло се появяват мътнини. Най-тежкото усложнение е отлепването на ретината.
Основните лечебни мерки са насочени към подобряване на обмяната в окото и храненето на тъканите. Целта е да се задържи прогресирането на болестния процес и да се предотвратят усложнения. Понастоящем се приема, че за развитието на късогледството въобще от значение са следните фактори: наследственост, санитарно-хигиенни условия в училище, прекарани заболявания /морбили, грип, ангини, глистна инвазия, а у възрастни - хипертония, психотравми, бременност, сифилис, туберкулоза, ендокринни заболявания.
Заболявания на окото.
Кратки анатомични и физиологични данни

Зрителния орган у човека представлява в същност сложен орган-комплекс,който се състои от централен орган - очна ябълка и редица допълнитени органи. Очната ябъл ка има форма на кълбо, малко удължено и приплескано отгоре и отдолу. В предната си част тя е изпъкнала, като дължината в предно-задния размер при нормално око е 24 мм. При удължен предно-заден размер се получава късогледство /миопия/, а при скъсен - далекогледство. Тези аномалии са свързани с промяна в пречупвателната на оптичните среди на окото и се наричат рефракционни аномалии.
Очната ябълка се състои от три обвивки и от вътрешно ядро.Външната обвивка е изградена от съединителна тъкан и е съставена от 2 части - склера /с бял цвят/ и роговица /корнеа/, която е прозрачна. Тази обвивка има опорна функция. Средната обвивка е съдова. Тя се състои от съдовица /хореоидеа/, ивичесто тяло и ирис, съдържа съдове, нерви и мускули, които осъществяват акомодацията /приспособяване на окото към ясно виждане на различно отдалечени предмети/ и регулират количеството на проникващите през зе ницата лъчи. Вътрешната обвивка /ретина/ съдържа светлочувствителни нервни клетки и неврони. Вътрешното ядро на очната ябълка се състои от пречупващи среди - водниста течност, леща и стъкловидно тяло.
Склерата обхваща около 4/5 от външната обвивка на окото. Тя е изградена от колагенни еластични влакна, оказва механична защита на меките тъкани на окото и на съдържимото в очната ябълка.
Роговицата е непосредствено продължение на склерата и заема около 1/5 от вън шната обвивка. Тя представлява прозрачна плочка с изпъкнала предна и вдлъбната задна повърхност. Роговицата притежава висока чувствителност поради наличие на много сетивни нервни окончания в нея. Кръвоносни съдове обаче в нея липсват. Съхраняването на тъканта се извършва от кръвоностните съдове на склерата и от сълзите. Повърхността на роговицата е гладка, лъскава и има огледални свойства. Основното й предназначение е да пропуска и пречупва светлинните лъчи. Тя представлява част от диоптърния апарат на окото, а освен това предпазва очната ябълка от вредно въздействие на външни физико-химични фактори.
Хориоидеата /съдовицата/ заема около 2/3 от площа на средната обвивка на окото. Тя представлява тънка кафеникава мембрана и се състои от гъсто преплетени кръвоносни съдове. С кафявия си цвят тя възпрепятства разсейването на лъчите. В предната половина на очната ябълка хориоидеата преминава в ресничесто тяло.То представлява средната, задебелена част на съдовата обвивка и се простира като пръстен. Важна съставна част на ресничес тото тяло е цилиарният мускул, който е един от факторите, осъществяващи акомода цията. Ирисът представлява продължение на предния отдел на ресничестото тяло. Той е отделен от роговицата и по такъв начин се оформя предната очна камера. Ирисът наподобява диафрагма-диск, в средата на който се намира отвор /зеница/. В тялото на ириса, по-близо до горната повърхност, са разположени два мускула. Единият мускул се намира в зеничната част и има форма на затворен пръстен.При съкращаването си той свива зеничния отвор, и затова се нарича сфинтер /свивач/ на зеницата. Другият мускул е съставен от лъчисто-разположени мускулни влакна и при свиването му зеницата се разширява, и затова се нарича дилататор /разширител/ на зеницата. По такъв начин ирисът служи като диафрагма, която регулира количеството на постъпващата светлина в ре тината.
Ретината представлява вътрешна обвивка на окото. Тя плътно прилепва отвътре към съдовата обвивка на окото и се състои от оптически активна и оптически неактивна част. Ретината се изгражда от два основни слоя - пигментен и нервен. В клетките на пигментния слой се натрупват голямо количество зрънца от кафяв пигмент. При силно осветляване те поглъщат голяма част от лъчите и по такъв начин предпазват светлочувствителните клетки от свръхвъзбуждане. Нервният слой се изгражда от няколко типа клетки, от които особенно важна функция имат т.н. фоторецепторни клетки. Последните клетки са в две разновидности по форма - като пръчици и като колбички. Броят на клеткитепръчици в човешкото око е около 130 млн, а на клетките-колбички - 4 да 7 млн. Тези клетки /както пръчиците, така и кол бичките/ съдържат пигментни вещества и изграждат световъзприемателната част на окото, където чрез сложен фотохимичен процес се създава нервно възбуждане.
Ядрото на очната ябълка се състои от леща, стъкловидно тяло, и вътреочна течност. Лещата е безцветно, прозрачно двой ноизпъкнало образувание. Тя е разположена между ириса и стъкловидното тяло и има две повърхности - предна и задна, ка то задната е по-изпъкнала от предната. Диаметърът на лещата у възрастни лица е 10 мм, а дебелината й - до 4 мм. Лещата е покрита от фина ципица, наречена капсула. За капсулата на лещата, както и по предната и задната й повърхност се прикрепят тънки мускулни влакънца, които започват от вътрешната повърхност на ресничестото тяло и изпълняват укрепваща роля. Когато при акомодация на окото се съкращава цилиарният мускул, тези влакънца се разхлабват и лещата се надува, като увелича ва дебелината си. По такъв начин се увеличава пречупвателната способност на лещата и окото се нагажда за близко гледане. При отпускане на цилиарния /ивичестия/ мускул влаканцата се изпъват и дърпат периферията на лещата, при което тя изтънява и пречупвателната й способност намалява. Така окото се нагажда за далечно гледане. Лещата притежава голяма еластична способност. Тя не пропуска топлина и предпазва ретината от прегляване. Стъкло видното тяло е разположено зад лещата и заема по-голяма част от вътрешността на очната ябълка. То има форма на кълбо с радиус около 9 мм и представлява прозрач но, безцветно, пихтиесто образувание. Повърхностният слой е по-плътен и образу ва мембрана. Стъкловидното тяло притежава кръвоностни съдове и нервни влакна и играе важна роля в поддържането на постоянния обем на очната ябълка. Очните ка мери са две - предна и задна. Предната камера е разположена между роговицата и ириса, а задната представлява тясно пространство между ириса, лещата и ресничестото тяло. И двете камери са изпълнени с вътреочна течност, като през зеницата задната камера се съобщава с предната. Количеството на вътреочната течност е около 1 - 1,5 куб. см. Тя се продуцира от израстъците на ресничестото тяло, попада в задната очна камера, откъдето през заницата попада в предната очна камера и в крайна сметка се оттича във вените на очната ябълка. Пречките в нормалното оттичане на вътреочната течност, породена от различни причини, водят до повишаване на вътреочното налягане. Функцията на вътреочната течност е да пренася хранителни вещества /глюкоза и кислород/ за роговицата и лещата и да от вежда от окото крайните продукти на обмяна - млечната киселина и въглероден двуокис.
Спомагателните органи на очната ябълка са очните мускули, клепачите, слъзния апарат, орбитата и конюнктивата.Мускулите на очната ябълка има по шест мускулачетири прави и два коси. Те започват пря ко или чрез сухожилия от стените на очни цата /орбитата/ и завършват върху очната ябълка, където техните сухожилни влакна се вплитат в склерата. Правите очни мускули са: горен, долен, вътрешен и външен. Косите очни мускули са: горен и долен. Отделните мускули дви жат окото в различни посоки: горният прав мускул - нагоре и към носа, долният прав мускул - надолу и към носа.Външният прав мускул отвежда окото навън, а вътрешният - навътре. Горният кос мускул измества очната ябълка надолу и навън, а долният кос мускул - нагоре и навън. Гор ният и долният клепач се спускат от съот ветните ръбове на очницата и се срещат в хоризонтално разположената цепка с дължи на 6-14 мм. Над горния клепач се намира веждата, която има защитна функция. Горният и долният клепач преминават един в друг външната и вътрешната страна на орбитата, като образуват външен остър ъгъл и вътрешен подковообразен извит кле пачен ъгъл. Извивката на вътрешния клепа чен ъгъл ограничава т.н. "слъзно езерце" На горния клепач са разположени около 100-150, а на долния 50-75 мигли. Около техния корен се отварят мастни и потни жлези. Отвън навътре клепачите се състотя от няколко слоя: кожен, мускулен и фиброеластичен. Кожата на клепача е нежна и тънка, без подкожна мастна тъкан. Мускулният слой е представен от кръговия мускул на очната ябълка, който се състои от клепачна и орбитна част. В гония клепач завършва мускулът-повдигач на клепача. Фиброелестичният слой се намира под мускулния и се състои от две плочки / тарзуси/ и вътрешна и външна клепачни връзки. Тарзусите представляват две пластинки от плътна съединителна тъкан, които образуват склерата на клепа чите. Тяхните краища се съединяват чрез вътрешна и външна клепачна връзка. Външната се залавя за външния ръб на орбитата, а вътрешната се разделя на две снопчета и между тях е разположена слъзната торбичка. Вътрешната повърхност на клепа ча е покрита с конюнктивата, която се прехвърля и върху очната ябълка. Клепачи те защитават очната ябълка. Те поддържат и прозрачността на роговица та чрез мигането и равномерно разпределят слъзния секрет върху нея и по такъв начин постоянно я овлажняват. Слъзният апарат се състои от слъзна жлеза и слъзни пътища. Слъзната жлеза се състои от две части: горна /очнична/ и долна /клепачна/. Тя излива своя секрет чрез 5-12 отворни каналчета. Между клепачите и очната ябълка съществува цепковидно пространство, което е изпълнено със слъзен секрет, овлажняващ роговицата. Секретът се събира във вътрешния очен ъгъл, където се образува слъзно езерце и от тук се оттича по слъзните каналчета. Орбитата /очницата/ е костна кухина на лицевия череп и има форма на четиристенна пирамида с връх, обърнат назад и леко навътре. Върхът на пирамидата отговаря на канала на зрителния нерв. Дълбочината на орбитата е 4-5 см. Тя се изпълва с оч ната ябълка, слъзната жлеза, кръвоносни съдове, нерви, шестте очни мускула, мускула-повдигач на горния клепач, кръговия мускул на окото и от рехавата мастна тъкан, която образува орбитното мастно тяло, представляващо нещо като подложка на очната ябълка.

Радиоактивност.

Атомите с равен брой протони и равен брой неутрони се наричат нуклиди. Нуклидите с нестабилни ядра се наричат радионуклиди. След едно или няколко преобразувания или разпади те се превръщат в стабилни нуклиди на други елементи. При това става изпускане на алфа-, бета- и гама-частици или рентгенови личи. Това разпадане се извършва с постоянна скорост и не зависи от външни условия.
Времето, за което се разпадат половината от всички атоми на радионуклида се нарича период на полуразпад. Този период варира за различните нуклиди от части от секундата до милиони години. Ако преди достигане на стабилния нуклид се извършат серия разпади с преминаване от един радиоактивен елемент в друг, то се образуват вериги на разпад. Междинните елементи се наричат радиоактивни продукти на майчиния нуклид.
Радиоактивните вещества се срещат в земната кора.
Нуклидите, които са важни за облъчването на човека, са:
1. К40 /калий 40 - числото е сума от броя на протоните и неутроните в ядрото/ 2. Елементите от веригите на разпадане на U238 /уран/ и Т232 /торий/. В естествени условия могат да се образуват радиоактивни вещества от стабилни елементи, напр. при взаимодействие на атмосферния азот с космическите лъчи се образува радиоактивния С14 /въглерод/. Изкуствени радиоактивни вещества се получават в ядерни реактори.
Йонизиращи лъчи
При разпадането на радиоактивните вещества се изпускат йонизиращи лъчи. Те се наричат така, защото превръщат неутралните атоми в положителни или в отрицателни йони. Те биват алфа-, бета-, гама-, рентгенови и космически лъчи и неутрони. Алфа-лъчите /алфа-частиците/ се състоят от два протона и два неутрона. Те проникват в тъканите само на 0,1 мм дълбочина и практически не са опасни за човека при външно облъчване. Бета-лъчите /бета-частиците/ са електрони или позитрони. Те проникват до 20 мм дълбочина в тъканите. При големи дози външно облъчване могат да причинят поразяване на кожата. Гамалъчите /гама-частиците/ предизвикват електромагнитно лъчение, носят много поголяма енергия и проникват дълбоко в тъканите. Те обаче силно се разсейват в организма и по-дълбоко разположените органи получават само 60% от лъчите, достигнали кожата. Рентгеновите лъчи са подобни на гама-лъчите, но носят по-малка енергия. Неутроните проникват на голяма дълбочина в тъканите. Освен йонизиране на атомите те могат да предизвикат образуване на нови нуклиди. Космическите лъчи достигат Земята от Космоса и представляват сложна група частици и електромагнитни лъчи.
Облъчването на човека с йонизиращи лъчи може да стане по два начина:
1. От източници извън организма /външно облъчване/; 2. От проникнали в тъканите радиоактивни вещества чрез храната, въздуха и водата /вътрешно облъчване/. При вътрешно облъчване основното количество радионуклиди постъпва с храната и се разсейва в целия организъм. При някои промишлени аварии обаче поглъщането чрез въздуха има по-голямо значение. Напр. радиоактивното олово не се поглъща от стомашночревния тракт, но се задържа от белите дробове при вдишане.
Източници на радиоактивно замърсяване
Замърсяването на околната среда с радиоактивни вещества става в резултат на опити с ядерно оръжие и при аварии в атомни електорцентрали/АЕЦ/. Въздушният ядрен взрив се извършва на няколкостотин метра над земната повърхност, поради което в огненото кълбо не попада земна маса. Радиоактивният облак бързо се издига на височина 15-20 км. При наземния ядрен взрив в огненото кълбо се всмуква голямо количество почва. Тази почва се стопява, изпарява се и после пак се кондензира до почвени частици, по които полепват радиоактивни вещества. Поради тежестта си почвените частици се отлагат на мястото на взрива и там остават 80% от радиоактивните вещества.
При въздушните взривове такива отлагания почти липсват. Затова наземните взривове са с най-голям поразяващ ефект. Площта, върху която се отлагат радиоактивните частици веднага след взрива се нарича следа. В нея преобладават продуктите на делене на уран-235 или на плутоний-239 с основно значение на гама-излъчване. Помалките частици в облака падат много бавно, при което се получава широка радиоактивна следа, дълга понякога до няколко хиляди километра. Те остават в първия слой на атмосферета /тропосферата/. Отлагането на тези частици върху земята става главно чрез валежите.
При въздушните ядрени взривове част от радиоактивния облак остава във втория слой на атмосферата /стратосфера/ средно 5 до 7 години. През този период краткоживеещите изотопи се разпадат и остават само дългоживеещите - стронций90 и цезий-137. Радиоактивните продукти се разпространяват във всички посоки и тяхната концентрация е много ниска. Поради това стратосферата е един вид резер воар на дългоживеещи изотопи, които при определени условия се отлагат върху земната повърхност. Характерно е, че максимумът на отлагане за северното полукълбо на земята е през второто тримесечие, а за южното - през четвъртото тримесечие на годината. При нормална работа на АЕЦ изхвърлянията в атмосферата не водят до увеличаване на радиационния фон. Опасни са авариите с изтичане на радиоактивен газ, и особено авариите, свързани с експлозия. При слаб вятър се образува радиоактивен облак, който се разпространява около централата. При силни ветрове се образува струя.
Основната част от радиоактивните вещества се отлагат на мястото на аварията и само при силни хоризонтални течения могат да се преместят на хиляди километри.
Биологично действие на йонизираща радиация
Облъчването с йонизираща радиация може да бъде външно - от източник, разположен извън организма, или вътрешно - от погълнати радиоактивни вещества. При много голями дози радиация и в двата случая се развива остра лъчева болест, която има пет форми :1. Мълниеносна форма - болните умират веднага; 2 . Церебрална форма - облъчените умират за 1-2 дни от мозъчна увреда; 3 . Токсемична форма - смъртта настъпва за една седмица от образуваните в организма радиоотрови; 4 . Стомашно-чревна форма - облъчените умират след две седмици от увреда на стомашно-1ревната лигавица и от загуба на вода; 5 . Костно-мозъчна форма - болните уми рат от кръвоизливи и инфекции поради силно намален брой на кръвните клетки.
При малки, но постоянни дози радиация или при несмъртоносни еднократни дози, ефектът се проявява след известно време - развива се хронична лъчева болест. Тя се изразява в умерено намаляване на броя на кръвните клетки и в общи прояви - вялост, раздразнителност, потене, безапетитие. Артериалното налягане се понижава, пулсът става неравномерен. Най-страшната последица на хроничната лъчева болест е ракообразуването. Ракът на кръвта /левкемията/ е една от главните причини за смъртта.
Вътрешното облъчване може да бъде равномерно /от радиоактивни вещества, които се разпределят в целия организъм/ или ограничено /когато радиоактивните вещества се натрупват избирателно в определен орган/. При равномерно вътрешно облъчване страдат най-чувствителните тъкани - костният мозък и половите клетки. При изолирано вътрешно облъчване страда съответният орган. Най-често тумори възникват именно от радионуклиди, проявяващи избирателност при разпределението си в организма.
Неразтворимите радиоактивни вещества не могат да проникнат в организма. Те облъчват стомашно-чревния тракт /ако са попаднали в храната/ или белите дробове /ако са попаднали във въздуха/.
Най-разпространените радионуклиди след ядрен взрив или след авария в АЕЦ са йод-131, цезий-137 и стронций-90. Йод-131 се натрупва в щитовидната жлеза. Тя реагира в началото с увеличаване на продукцията на хормони, а по-късно - с намаляване на тази продукция поради трай на увреда. Цезий-137 се разпределя равномерно в организма. Стронций-90 се натрупва в костите, като най-напред се уврежда костният мозък, а костната тъкан реагира с ракообразуване. Увреждането на половите клетки води след себе си последствия за следвощото поколение - спонтанен аборт, мъртво раждане, раждане на увредени деца.
Най-опасните радиоизотопи
Най-разпространените радиоизотопи след авария в АЕЦ или след ядрен взрив са йод131, стронций90 и цезий137.
Периодът на полуразпад на йод131 е 8 дни. Затова той е опасен само в първите дни след ядрения взрив. За два месеца активността му в продуктите намалява 100 пъти. Излъчва бета- и гама-лъчи. Натрупва се главно в щитовидната жлеза. Йод131 изключително бързо преминава в млякото. Също така се натрупва в яйцата, спанака, пресните зеленчуци. За няколко дена тези зеленчуци трябва да се изключат от употреба, а през това време да се използва сухо мляко. Добитъкът не бива да пасе на открито. Допълнителна защита на населението се създава с йодна профилактика - добавя се йод в организма /с калиев йодид/ който блокира преминаването на йод131 в щитовидната жлеза.
Радионуклидите, които са опасни за продължително време, са продуктите на делене на урана - цезий137 и стронций90. Цезий137 е с период на полуразпад 30 години. Той и дъщерните му продукти излъчват бета- и гама-лъчи. Всмуква се лесно в червата и свободно циркулира в целия организъм, като облъчва еднакво всички тъкани. Най-опасният от трите изотопа е стронций90, който има период на полуразпад 28 години. Той преминава по-дълъг и сложен път в различни продукти от растителен и животински произход. Задържа се в храни, богати на калций - мляко и млечни продук ти, зеленчуци, зърнени храни. Едновременно с това той е в конкурентни взаимоотношения с калция - колкото повече калций има в организма, толкова по-малко се задържа стронций 90 в него. Затова се прак тикува пръскане с гасена вар /5т/ха/, за да се намали заразяването на пасища. Калций може да се добавя и в кърмата на домашните животни. Главен начин за предпазване на малките деца е обеззаразяване на млякото с йонообменен процес. Стронций90 излъчва беталъчи. Той се натрупва в коститие, откъдето облъчва костния мозък и може да причини рак на кръвта и на костната тъкан.
Разпространение на радиоактивните вещества по хранителните вериги
В почвата поведението на радиоактивните вещества зависи от тяхната разтворимост. Неразтворимите остават в почвата. Разтворимите - йод131, цезий137, стронций90 - могат да преминат в подземните води или да се всмучат от растенията. В глинестите и черноземните почви цезият и стронцият по-трудно преминават в растенията, отколкото в песъчливите. Замърсяването на почвите с йод131 няма голямо значение тъй като бързо се разпада. Във водоемите радиоактивните вещества бързо се утаяват на дъното. Във водата остават малки количества, кои то обикновено не надвишават пределно допустимите норми. Дъното играе роля на ре зервоар за изотопи. От водните организми най-силно поглъща радиоактивни вещества планктонът. Чрез него се заразяват рибите, а от тях - и човекът.
Растенията поглъщат радионуклиди с корените или с листата си. В тях най-много се натрупва цезий137. От домашните растения най-големи количества радионуклиди са открити в картофите, а от диворастящите - в гъбите Прибавянето на фосфорно-калиеви соли в почвата подтиска всмукването на цезий137 Всмукването на стронций90 се подтиска от прибавянето на калций. Замърсяването на растенията с йод131 е кратковременно - периодът на полуразпад е средно пет денонощия.
Животните се заразяват с тревата по пасища, с въздуха и по други начини, напр. с почвата, когато изскубват тревата заедно с корените. Стронций90 се натрупва главно в костите и се изхвърля с урината и изпражненията. Йод131 се отделя с млякото. Даването на 2 г стабилен йод за денонощие намалява два пъти йод 131 в млякото. Цезий 137 се разпределя в целия организм, но най-голямо значение има натрупването му в мускулите.
Предпазване на хранителните продукти от заразяване
Предпазването на хранителните продукти от отлагане и полепване на радиоактивни частици се осъществява с механична защита - съхраняване в закрити помещения /мазета, килери/ и в затворени съдове. Готвенето и храненето се извършват на закрито. Ако е имало продукти на открито по време на радиоактивно отлагане, горният им слой се отстранява. Брашно в чували, например, се намокря така, че водата да попие няколко сантиметра в брашното. След като изсъхне, получената кора се отстранява и изхвърля. Трябва да се внимава да не се внесе в жилището радиоактивен прах. При влизане обувките трябва да се избърсват върху влажна изтривалка, връхните дрехи - да се събличат. Помещенията не бива да се проветряват дълго време и при вятър. За да не се допусне проникване на радиоактивни вещества в растенията и животните, се извършват редица мероприятия в селското стопанство. Чрез дълбока оран отла ганията се прехвърлят в долните слоеве на почвата. Внасят се естествени и изкус твени торове и гасена вар. Върху най-силно замърсените почви се засяват техни чески култури, а върху средно замърсените - фуражни. Трябва да се има предвид, че черноземните и глинестите почви задържат по-силно радиоактивните вещества и по-трудно ги отдават на растенията. Затова тези почви ги предпочитат за засяване на житни и други култури. Животните не бива да пасат на открито. Прозорците и вратите на помещенията се уплътняват. Почистването става след овлажняване. Изхранването се извършва с фуражи, съхранявани на закрито - предимно концентрирани и груби.
Ако се наложи хранене със замразени фуражи, то горният им слой се отстранява. Предпочитат се смески от замърсени и незамър сени фуражи, така че дневната дажба да не съдържа и да не надвишава определно допустимите норми радиоактивни вещества. Осигуряват се по-големи количества минерални съставки, особено калций - калиев фосфат, клиноптилолит, глина. Телетата, яретата и агнетата трябва да се хранят с млекозаместители.
Обеззаразяване на хранителни продукти
Обеззаразяването на хранителни продук ти цели извличането на радиоактивни веще ства тях. При повърхностно замърсяване това се постига с измиване и обелване, а при проникване на радионуклиди в продуктите - чрез изкисване и чрез варене. Обезвреждането на кратко живеещия изотоп йод 131 се извършва чрез преработка на млякото в трайни продукти - сирене, кашкавал. Консумацията им е позволена след около два месеца, когато радиойодът се разпада почти напълно. През това време се използува сухо мляко, произведено преди радиоактивното замърсяване.Приема се по една таблетка калиев йодин /по 0,125 г/ дневно, а за деца до две години - по 0,04 г дневно в продължение на една седмица.
Повърхностно замърсени плодове и зелен чуци се измиват обилно с вода и се обелват, което намалява замърсяването наполовина. Вътрешно замърсените се киснат продължително време /около един час/ във вода с прибавяне на 0,1%-ов разтвор на "Веро" и 1%-ов разтвор на солна киселина а след това се измиват обилно с вода. Намаляване на радиоактивността се постига и чрез продължително варене в солена вода, след което булъонът се изхвърля. Избягва се употребата на зеле, магданоз и други зеленчуци, чийто листа поради формата си задържат повече радиоактивни вещества. Преработването в консерви и туршии също намалява замърсяването.
Говеждото месо е по-слабо заразено от свинското и от овчето. Месото на животни отглеждани в планините, е по-силно замър сено от месото на животни, отглеждани в равнините, месото на дивите животни е по-замърсено от месото на домашните животни. Самото месо е замърсено с цезий137, а костите - със стронций-90. Преди обработката месото се обезкостява. След това се нарязва на късове и се вари в солена вода, при което се отделя до половината от радиоактивния цезий. Булъонът се изхвърля.
Продължителното изкисване в 25%-ов солен разтвор и последващо сваряване намаляват с около 90% съдържащия се цезий. Овчето месо се кисне в 10%-ов разтвор на оцет едно денонощие или се вари два часа в оцетен разтвор. Птичето месо се бланшира в 10%-ов оцетен разтвор. При преработка в местни изделия месото се кисне продължително време /24 часа/ в солен разтвор /8 г готварска сол на литър вода/. Млякото може значително да се очисти от цезий 137 и стронций 90 като се смеси с клиноптилолит /минерал, който се добавя към храната на добитъка/ или като се прекара през колонка, запълнена с препарата. Рибата натрупва в себе си цезий137 и стронций 90 изключително силно, особено хищните риби. След прекратяване на замърсяването цезият бързо се извежда от нея и рибата може да се използува за храна. Стронцият се извежда бавно, но той се натрупва главно в люспите и костите, и поради това е опасен само при преработка на рибата в костно брашно.
Предпазване на водата от радиоактивно замърсяване
В застоялите водоеми радиоактивните отлагания се утаяват за няколко дена, а реките се очистват още по-бързо. Временно увеличаване на радиоактивността може да настъпи след дъжд от води, отмили от почва радиоактивни вещества. В градове с централно водоснабдяване, разполагащи с пречиствателни станции, водата е най-чиста, тъй като филтрите задържат радиоактивните частици. Употребата на вода от посочените източници е практически безопасна, като е желателно в първите няколко дни да се пие бутилирана минерална вода или вода, съхранявана в закрити съдове. Сравнително по-лесно се замърсяват кладенците. За да се избегне това кладенецът се обгражда с еднометрова стена, затваря се с капаци и отгоре се поставя покрив. В кръг около два метра около кладенеца се настила глина с дебелина 20 см. Върху нея се поставя циментов пласт с лек наклон навън. В кръг около кладенеца се изкопава канавка за разлетите води. Водата може да бъде обеззаразена с коагуланти или с йонообменни смоли.
Атомите с равен брой протони и равен брой неутрони се наричат нуклиди. Нуклидите с нестабилни ядра се наричат радионуклиди. След едно или няколко преобразувания или разпади те се превръщат в стабилни нуклиди на други елементи. При това става изпускане на алфа-, бета- и гама-частици или рентгенови личи. Това разпадане се извършва с постоянна скорост и не зависи от външни условия.
Времето, за което се разпадат половината от всички атоми на радионуклида се нарича период на полуразпад. Този период варира за различните нуклиди от части от секундата до милиони години. Ако преди достигане на стабилния нуклид се извършат серия разпади с преминаване от един радиоактивен елемент в друг, то се образуват вериги на разпад. Междинните елементи се наричат радиоактивни продукти на майчиния нуклид.
Радиоактивните вещества се срещат в земната кора. Нуклидите, които са важни за облъчването на човека, са: 1. К40 /калий 40 - числото е сума от броя на протоните и неутроните в ядрото/ 2. Елементите от веригите на разпадане на U238 /уран/ и Т232 /торий/. В естествени условия могат да се образуват радиоактивни вещества от стабилни елементи, напр. при взаимодействие на атмосферния азот с космическите лъчи се образува радиоактивния С14 /въглерод/. Изкуствени радиоактивни вещества се получават в ядерни реактори.
Йонизиращи лъчи
При разпадането на радиоактивните вещества се изпускат йонизиращи лъчи. Те се наричат така, защото превръщат неутралните атоми в положителни или в отрицателни йони. Те биват алфа-, бета-, гама-, рентгенови и космически лъчи и неутрони. Алфа-лъчите /алфа-частиците/ се състоят от два протона и два неутрона. Те проникват в тъканите само на 0,1 мм дълбочина и практически не са опасни за човека при външно облъчване. Бета-лъчите /бета-частиците/ са електрони или позитрони. Те проникват до 20 мм дълбочина в тъканите. При големи дози външно облъчване могат да причинят поразяване на кожата. Гамалъчите /гама-частиците/ предизвикват електромагнитно лъчение, носят много поголяма енергия и проникват дълбоко в тъканите. Те обаче силно се разсейват в организма и по-дълбоко разположените органи получават само 60% от лъчите, достигнали кожата. Рентгеновите лъчи са подобни на гама-лъчите, но носят по-малка енергия. Неутроните проникват на голяма дълбочина в тъканите. Освен йонизиране на атомите те могат да предизвикат образуване на нови нуклиди. Космическите лъчи достигат Земята от Космоса и представляват сложна група частици и електромагнитни лъчи. Облъчването на човека с йонизиращи лъчи може да стане по два начина: 1. От източници извън организма /външно облъчване/; 2. От проникнали в тъканите радиоактивни вещества чрез храната, въздуха и водата /вътрешно облъчване/. При вътрешно облъчване основното количество радионуклиди постъпва с храната и се разсейва в целия организъм. При някои промишлени аварии обаче поглъщането чрез въздуха има по-голямо значение. Напр. радиоактивното олово не се поглъща от стомашночревния тракт, но се задържа от белите дробове при вдишане.
Източници на радиоактивно замърсяване
Замърсяването на околната среда с радиоактивни вещества става в резултат на опити с ядерно оръжие и при аварии в атомни електорцентрали/АЕЦ/. Въздушният ядрен взрив се извършва на няколкостотин метра над земната повърхност, поради което в огненото кълбо не попада земна маса. Радиоактивният облак бързо се издига на височина 15-20 км. При наземния ядрен взрив в огненото кълбо се всмуква голямо количество почва. Тази почва се стопява, изпарява се и после пак се кондензира до почвени частици, по които полепват радиоактивни вещества. Поради тежестта си почвените частици се отлагат на мястото на взрива и там остават 80% от радиоактивните вещества.
При въздушните взривове такива отлагания почти липсват. Затова наземните взривове са с най-голям поразяващ ефект. Площта, върху която се отлагат радиоактивните частици веднага след взрива се нарича следа. В нея преобладават продуктите на делене на уран-235 или на плутоний-239 с основно значение на гама-излъчване. Помалките частици в облака падат много бавно, при което се получава широка радиоактивна следа, дълга понякога до няколко хиляди километра. Те остават в първия слой на атмосферета /тропосферата/. Отлагането на тези частици върху земята става главно чрез валежите.
При въздушните ядрени взривове част от радиоактивния облак остава във втория слой на атмосферата /стратосфера/ средно 5 до 7 години. През този период краткоживеещите изотопи се разпадат и остават само дългоживеещите - стронций90 и цезий-137. Радиоактивните продукти се разпространяват във всички посоки и тяхната концентрация е много ниска. Поради това стратосферата е един вид резер воар на дългоживеещи изотопи, които при определени условия се отлагат върху земната повърхност. Характерно е, че максимумът на отлагане за северното полукълбо на земята е през второто тримесечие, а за южното - през четвъртото тримесечие на годината. При нормална работа на АЕЦ изхвърлянията в атмосферата не водят до увеличаване на радиационния фон. Опасни са авариите с изтичане на радиоактивен газ, и особено авариите, свързани с експлозия. При слаб вятър се образува радиоактивен облак, който се разпространява около централата. При силни ветрове се образува струя.
Основната част от радиоактивните вещества се отлагат на мястото на аварията и само при силни хоризонтални течения могат да се преместят на хиляди километри.
Биологично действие на йонизираща радиация
Облъчването с йонизираща радиация може да бъде външно - от източник, разположен извън организма, или вътрешно - от погълнати радиоактивни вещества. При много голями дози радиация и в двата случая се развива остра лъчева болест, която има пет форми : 1 . Мълниеносна форма - болните умират веднага; 2 . Церебрална форма - облъчените умират за 1-2 дни от мозъчна увреда; 3 . Токсемична форма - смъртта настъпва за една седмица от образуваните в организма радиоотрови; 4 . Стомашно-чревна форма - облъчените умират след две седмици от увреда на стомашно-чревната лигавица и от загуба на вода; 5 . Костно-мозъчна форма - болните уми рат от кръвоизливи и инфекции поради силно намален брой на кръвните клетки.
При малки, но постоянни дози радиация или при несмъртоносни еднократни дози, ефектът се проявява след известно време - развива се хронична лъчева болест. Тя се изразява в умерено намаляване на броя на кръвните клетки и в общи прояви - вялост, раздразнителност, потене, безапетитие. Артериалното налягане се понижава, пулсът става неравномерен. Най-страшната последица на хроничната лъчева болест е ракообразуването. Ракът на кръвта /левкемията/ е една от главните причини за смъртта.
Вътрешното облъчване може да бъде равномерно /от радиоактивни вещества, които се разпределят в целия организъм/ или ограничено /когато радиоактивните вещества се натрупват избирателно в определен орган/. При равномерно вътрешно облъчване страдат най-чувствителните тъкани - костният мозък и половите клетки. При изолирано вътрешно облъчване страда съответният орган. Най-често тумори възникват именно от радионуклиди, проявяващи избирателност при разпределението си в организма.
Неразтворимите радиоактивни вещества не могат да проникнат в организма. Те облъчват стомашно-чревния тракт /ако са попаднали в храната/ или белите дробове /ако са попаднали във въздуха/.
Най-разпространените радионуклиди след ядрен взрив или след авария в АЕЦ са йод-131, цезий-137 и стронций-90. Йод-131 се натрупва в щитовидната жлеза. Тя реагира в началото с увеличаване на продукцията на хормони, а по-късно - с намаляване на тази продукция поради трай на увреда. Цезий-137 се разпределя равномерно в организма. Стронций-90 се натрупва в костите, като най-напред се уврежда костният мозък, а костната тъкан реагира с ракообразуване. Увреждането на половите клетки води след себе си последствия за следвощото поколение - спонтанен аборт, мъртво раждане, раждане на увредени деца.
Най-опасните радиоизотопи
Най-разпространените радиоизотопи след авария в АЕЦ или след ядрен взрив са йод131, стронций90 и цезий137.
Периодът на полуразпад на йод131 е 8 дни. Затова той е опасен само в първите дни след ядрения взрив. За два месеца активността му в продуктите намалява 100 пъти. Излъчва бета- и гама-лъчи. Натрупва се главно в щитовидната жлеза. Йод131 изключително бързо преминава в млякото. Също така се натрупва в яйцата, спанака, пресните зеленчуци. За няколко дена тези зеленчуци трябва да се изключат от употреба, а през това време да се използва сухо мляко. Добитъкът не бива да пасе на открито. Допълнителна защита на населението се създава с йодна профилактика - добавя се йод в организма /с калиев йодид/ който блокира преминаването на йод131 в щитовидната жлеза.
Радионуклидите, които са опасни за продължително време, са продуктите на делене на урана - цезий137 и стронций90. Цезий137 е с период на полуразпад 30 години. Той и дъщерните му продукти излъчват бета- и гама-лъчи. Всмуква се лесно в червата и свободно циркулира в целия организъм, като облъчва еднакво всички тъкани. Най-опасният от трите изотопа е стронций90, който има период на полуразпад 28 години. Той преминава по-дълъг и сложен път в различни продукти от растителен и животински произход. Задържа се в храни, богати на калций - мляко и млечни продук ти, зеленчуци, зърнени храни. Едновременно с това той е в конкурентни взаимоотношения с калция - колкото повече калций има в организма, толкова по-малко се задържа стронций 90 в него. Затова се прак тикува пръскане с гасена вар /5т/ха/, за да се намали заразяването на пасища. Калций може да се добавя и в кърмата на домашните животни. Главен начин за предпазване на малките деца е обеззаразяване на млякото с йонообменен процес. Стронций90 излъчва беталъчи. Той се натрупва в коститие, откъдето облъчва костния мозък и може да причини рак на кръвта и на костната тъкан.
Разпространение на радиоактивните вещества по хранителните вериги
В почвата поведението на радиоактивните вещества зависи от тяхната разтворимост. Неразтворимите остават в почвата. Разтворимите - йод131, цезий137, стронций90 - могат да преминат в подземните води или да се всмучат от растенията. В глинестите и черноземните почви цезият и стронцият по-трудно преминават в растенията, отколкото в песъчливите. Замърсяването на почвите с йод131 няма голямо значение тъй като бързо се разпада. Във водоемите радиоактивните вещества бързо се утаяват на дъното. Във водата остават малки количества, кои то обикновено не надвишават пределно допустимите норми. Дъното играе роля на ре зервоар за изотопи. От водните организми най-силно поглъща радиоактивни вещества планктонът. Чрез него се заразяват рибите, а от тях - и човекът.
Растенията поглъщат радионуклиди с корените или с листата си. В тях най-много се натрупва цезий137. От домашните растения най-големи количества радионуклиди са открити в картофите, а от диворастящите - в гъбите Прибавянето на фосфорно-калиеви соли в почвата подтиска всмукването на цезий137 Всмукването на стронций90 се подтиска от прибавянето на калций. Замърсяването на растенията с йод131 е кратковременно - периодът на полуразпад е средно пет денонощия.
Животните се заразяват с тревата по пасища, с въздуха и по други начини, напр. с почвата, когато изскубват тревата заедно с корените. Стронций90 се натрупва главно в костите и се изхвърля с урината и изпражненията. Йод131 се отделя с млякото. Даването на 2 г стабилен йод за денонощие намалява два пъти йод 131 в млякото. Цезий 137 се разпределя в целия организм, но най-голямо значение има натрупването му в мускулите.
Предпазване на хранителните продукти от заразяване
Предпазването на хранителните продукти от отлагане и полепване на радиоактивни частици се осъществява с механична защита - съхраняване в закрити помещения /мазета, килери/ и в затворени съдове. Готвенето и храненето се извършват на закрито. Ако е имало продукти на открито по време на радиоактивно отлагане, горният им слой се отстранява. Брашно в чували, например, се намокря така, че водата да попие няколко сантиметра в брашното. След като изсъхне, получената кора се отстранява и изхвърля. Трябва да се внимава да не се внесе в жилището радиоактивен прах. При влизане обувките трябва да се избърсват върху влажна изтривалка, връхните дрехи - да се събличат. Помещенията не бива да се проветряват дълго време и при вятър. За да не се допусне проникване на радиоактивни вещества в растенията и животните, се извършват редица мероприятия в селското стопанство. Чрез дълбока оран отла ганията се прехвърлят в долните слоеве на почвата. Внасят се естествени и изкус твени торове и гасена вар. Върху най-силно замърсените почви се засяват техни чески култури, а върху средно замърсените - фуражни. Трябва да се има предвид, че черноземните и глинестите почви задържат по-силно радиоактивните вещества и по-трудно ги отдават на растенията. Затова тези почви ги предпочитат за засяване на житни и други култури. Животните не бива да пасат на открито. Прозорците и вратите на помещенията се уплътняват. Почистването става след овлажняване. Изхранването се извършва с фуражи, съхранявани на закрито - предимно концентрирани и груби.
Ако се наложи хранене със замразени фуражи, то горният им слой се отстранява. Предпочитат се смески от замърсени и незамър сени фуражи, така че дневната дажба да не съдържа и да не надвишава определно допустимите норми радиоактивни вещества. Осигуряват се по-големи количества минерални съставки, особено калций - калиев фосфат, клиноптилолит, глина. Телетата, яретата и агнетата трябва да се хранят с млекозаместители.
Обеззаразяване на хранителни продукти
Обеззаразяването на хранителни продук ти цели извличането на радиоактивни веще ства тях. При повърхностно замърсяване това се постига с измиване и обелване, а при проникване на радионуклиди в продуктите - чрез изкисване и чрез варене. Обезвреждането на кратко живеещия изотоп йод 131 се извършва чрез преработка на млякото в трайни продукти - сирене, кашкавал. Консумацията им е позволена след около два месеца, когато радиойодът се разпада почти напълно. През това време се използува сухо мляко, произведено преди радиоактивното замърсяване.Приема се по една таблетка калиев йодин /по 0,125 г/ дневно, а за деца до две години - по 0,04 г дневно в продължение на една седмица.
Повърхностно замърсени плодове и зелен чуци се измиват обилно с вода и се обелват, което намалява замърсяването наполовина. Вътрешно замърсените се киснат продължително време /около един час/ във вода с прибавяне на 0,1%-ов разтвор на "Веро" и 1%-ов разтвор на солна киселина а след това се измиват обилно с вода. Намаляване на радиоактивността се постига и чрез продължително варене в солена вода, след което булъонът се изхвърля. Избягва се употребата на зеле, магданоз и други зеленчуци, чийто листа поради формата си задържат повече радиоактивни вещества. Преработването в консерви и туршии също намалява замърсяването.
Говеждото месо е по-слабо заразено от свинското и от овчето. Месото на животни отглеждани в планините, е по-силно замър сено от месото на животни, отглеждани в равнините, месото на дивите животни е по-замърсено от месото на домашните животни. Самото месо е замърсено с цезий137, а костите - със стронций-90. Преди обработката месото се обезкостява. След това се нарязва на късове и се вари в солена вода, при което се отделя до половината от радиоактивния цезий. Булъонът се изхвърля.
Продължителното изкисване в 25%-ов солен разтвор и последващо сваряване намаляват с около 90% съдържащия се цезий. Овчето месо се кисне в 10%-ов разтвор на оцет едно денонощие или се вари два часа в оцетен разтвор. Птичето месо се бланшира в 10%-ов оцетен разтвор. При преработка в местни изделия месото се кисне продължително време /24 часа/ в солен разтвор /8 г готварска сол на литър вода/. Млякото може значително да се очисти от цезий 137 и стронций 90 като се смеси с клиноптилолит /минерал, който се добавя към храната на добитъка/ или като се прекара през колонка, запълнена с препарата. Рибата натрупва в себе си цезий137 и стронций 90 изключително силно, особено хищните риби. След прекратяване на замърсяването цезият бързо се извежда от нея и рибата може да се използува за храна. Стронцият се извежда бавно, но той се натрупва главно в люспите и костите, и поради това е опасен само при преработка на рибата в костно брашно.
Предпазване на водата от радиоактивно замърсяване
В застоялите водоеми радиоактивните отлагания се утаяват за няколко дена, а реките се очистват още по-бързо. Временно увеличаване на радиоактивността може да настъпи след дъжд от води, отмили от почва радиоактивни вещества. В градове с централно водоснабдяване, разполагащи с пречиствателни станции, водата е най-чиста, тъй като филтрите задържат радиоактивните частици. Употребата на вода от посочените източници е практически безопасна, като е желателно в първите няколко дни да се пие бутилирана минерална вода или вода, съхранявана в закрити съдове. Сравнително по-лесно се замърсяват кладенците. За да се избегне това кладенецът се обгражда с еднометрова стена, затваря се с капаци и отгоре се поставя покрив. В кръг около два метра около кладенеца се настила глина с дебелина 20 см. Върху нея се поставя циментов пласт с лек наклон навън. В кръг около кладенеца се изкопава канавка за разлетите води. Водата може да бъде обеззаразена с коагуланти или с йонообменни смоли.
БИОЛОГИЧНИ КОНСТАНТИ НА ЧОВЕКА
Характеристика на биологичните константи

Всеки миг в човешкия организъм протичат голям брой сложни биохимични реакции. Чрез тях се осъществяват основните процеси, без които животът би бил немислим - анаболните и катаболните.
Между тях съществува сложно и динамично равновесие, в поддържането на което учатсвуват всички органи и функционални системи. През дългата еволюция в поддържането на това жизнено равновесие са се развили и закрепили биологичните дадености - т.н. биоконстанти, в определени граници. Само в рамките на тези граници на биологичните константи системите и органите в организма могат да функционарат нормално осигурявайки сложното равновесие между човека и заобикалящата го среда.
Например, температурата на човешкото тяло е биоконстанта с определени граници, извън които настъпват необратими изменения. Биоконстанти са и количествата на хормоните, чрез които се осъществява регулацията на важни функции в организма. Биоконстанти са стойностите на количеството на кръвта и отделните съставящи я елементи - еритроцити, левкоцити, тромбоцити, белтъци, масти и други. Такива стойности, в рамките на които про тича нормалната жизнена дейност, са се утвърдили в хода на развитието и приспособяването на човешкия организм и от страна на всички съставни части, органи и функционални системи. Тези стойности не бива да се превръщат в догма, но познаването им е наложително.
Няма заболяване, при което да не настъпват промени в една или друга от биологичните константи у човека. Корелацията на тези промени в редица случаи се явява като важен диагностичен признак. Последващото им изменение от своя страна дава информация за хода на възстановителните процеси в организма.
Основни биологични данни за състава на човешкия организъм.
Като изходна точка се има предвид стандартния човек. Според определението на Световната здравна организация /СЗО/ под стандартен човек се разбира здрав човек, добре охранен, на 25-годишна възраст, живеещ в умерен климатичен пояс. Теглото на стандартния човек е 65 кг за мъже и 55 кг за жени. Организмът на човека се изгражда от около осем билиона клетки.
Съставът на възрастен човешки организм - в грамове и проценти от телесната маса - е следният: вода 40000-46000 /58-65%/;белтъци - 10000 /15%/;масти - 7000 /10%/; въглехидрати700 /1%/; соли - 3500 /5%/; кислород - 4500 /65%/; въглерод - 12600 /18%/;водород - 7000 /10%/; фосфор 700 /1%/;калий - 245 /0,35%/; сяра -175 /0,25%/; натрий - 105 /0,15%/; хлор -105 0,15%/; желязо - 3 /0,004%/; мед - 0,1 /0,0002%/; йод - 0,03 /0,00004%/.
Дневната енергийна нужда за мъжа е 3200 килокалории,а за жена - 2300 килокалории.
По-важните показатели за ръста /в сантиметри, в право положение/ и теглото /телесна маса в килограми/ за българската популация са следните:
1.Мъже - 52,5 см/3,9 кг; 56,8 см/4,8 кг; 60,1 см/8,3кг 77,5 см/10,6 кг; 83 см/11,6 кг; 88 кг/ 12,7 кг; 92,6 см/13,6 кг; 100,1 см/15,3 кг; 103,7 см/ 17,5 кг; 110,1 см/ 19,5 кг; 116,3 см/ 21,8 кг; 123,2 см/ 24,5 кг; 128,7 см/ 27,1 кг; 133,0 см/ 30,0 кг; 138,5 см/ 33,0 кг; 153,0 см/ 41,1 кг; 160,2 см/ 51,9 кг; 168,3 см/ 61,2 кг; 172,6 см/ 65,8 кг; 176,3 см/ 69,5 кг; 181,5 см/ 73,9 кг; 185,2 см/ 75,9 кг;
2. Жени: при еднакви стойности за ръста както у мъжете /в сантиметри в право положение/, стойностити за телесната маса /в килограми/ у жените са съответно 3,7 кг; 4,5 кг; 7,8 кг; 9,9 кг; 11,0 кг; 12,2 кг; 13,1 кг; 14,9 кг; 17,1 кг; 21,6 кг; 24,3 кг; 26,8 кг; 29,9 кг; 33,8 кг; 43,3 кг; 51,9 кг; 56,3 кг; 57,6 кг; 59 кг; 64,5 кг; 68,3 кг; 73,8кг
Състав на кръвта.
Кръвта изпълва кръвоносните съдове на организма и циркулира в тях - артерии, вени и капиляри. Преминавайки през белите дробове кръвта се насища с кислород и отдава въглеродния двуокис. От стомашно-чревния тракт в кръвта се всмукват разградените от храната основни хранителни вещества, минерали и витамини. Чрез кръвта всяка жива клетка в човешкия организм получава кислород и необходимите и хранителни съставки, и всяка клетка отделя в кръвта отпадните продукти от обменните процеси, протичащи в нея, включително въглероден двуокис. Чрез кръвта в организма се разнасят и биологично активни вещества /хормони/, изработвани от жлезите с вътрешна секреция и участвуващи в регулацията на жизнените процеси.
Кръвта се състои от клетъчните елементи: еритроцити /червени кръвни клетки/, левкоцити /бели кръвни клетки/ и тромбоцити /кръвни плочици/ и от плазма, съдържаща различни вещества белтъци, мазнини, въглехидрати и електролити.
Обемът на циркулиращата кръв /в литри/ при мъжете и жените съответствува на телесната маса /тегло в кг/ и на телесната повърхност /в м2/ както следва:
40 кг/ 1,29 м2/ 3,4 л/ 3,4 л; 45 кг/ 1,39 м2/ 4,05 л/ 3,65 л; 50 кг/ 1,50 м2/ 4,35 л/ 3,90 л; 55 кг/ 1,59 м2/ 4,70 л/ 4,23 л; 60 кг/ 1,69 м2/ 5,05 л/ 4,52 л; 65 кг/ 1,78 м2/ 5,53 л/ 4,87 л; 70 кг/ 2,07 м2/ 5,70 л/ 5,20 л; 75 кг/ 1,96 м2/ 6,05 л/ 5,50 л; 80 кг/ 2,05 м2/ 6,35 л/ 5,85 л; 85 кг/ 2,13 м2/ 6,70 л/ 6,20 л; 90 кг/ 2,22 м2/ 7,05 л/ 6,50 л; 95 кг/ 2,29 м2/ 7,35 л/ 6,85 л; 100 кг/ 2,37 м2/ 7,70 л/ 7,20 л.
Червените кръвни клетки /еритроцити/ имат продължителност на живот 127 дни, след което се разрушават. На тяхно място в костния мозък се образуват нови еритроцити. В организма броят на еритроцитите е различен у мъжете и жените. Еритроцитите са основен носител на хемоглобина. Разлики в броя на еритроцитите съществуват и в зависимост от възрастта.
Средните стойности на еритроцитите /на литър/ и на хемоглобина /грама на литър/ у мъжете и жените са съответно: за мъжете 12
5,4+/-0,8 x 10/л и 160+/-20 г/л за жените 12
4,8+/-0,6x 10/л и 140+/-20 г/л Броят на белите кръвни телца /левкоцити/ също е различен при нормално състояние и е в зависимост от възрастта. У деца под една година той се движи между 6,0 и
3 3 17,5 x 10 / мм , у деца от 1 до 10 години - между 4,5 и
3 3 12,5 x 10 /мм , у деца от 10 до 14 годи
3 3 ни - между 4,5 и 11,5 x 10 /мм , у лица
3 3 над 21 година - между 3,6 и 10,5x10 /мм.
По увеличението или намалението над и под нормалните стойности се съди за нали чието на различн болестни процеси. Но съществува и т.н. физиологично увеличение на левкоцитите /физиологична левкоци тоза/. Тя се наблюдава при бременност, след физическо натоварване, след силни емоции, след нахранване.Кръвните плочици /тромбоцити/ играят важна роля в кръвосъсирването. Броят им в кръвта показва известни колебания в зависимост от възрастта. Увеличението на броя на тромбоцитите в кръвта се нарича тромбоцитоза и се среща при редица заболявания.То се наблюдава понякога и при напълно здрави лица - тогава тромбоцитозата е физиологична.
Физиологична тромбоцитоза има при физическо пренатоварване, при задушаване, при пребиваване на голяма надморска височина, при недостатъчно хранене и силно измършавяване, след нахранване. Намалението на броя на тромбоцитите в кръвта се нарича тромбоцитопения. То се наблюдава при различни болести и е характерно за кръвни заболявания - анемии, остри и хронични левкози.
Скорост на утаяване на еритроцитите /СУЕ/.
Тя се измерва в милиметри на час. По метода на Вестергреен нормалната СУЕ у мъжете за първия час възлиза на стойност под 8 мм,а за втория час - до 15мм. Съответните стойности у жените са до 9 мм и до 18 мм. По метода на Панченко /за първия час/ стойностите на СУЕ са до 12 мм за мъжете и 15 мм за жените. Тези стойности са нормални и физиологични. Промените в СУЕ са показателни за развитие на болестен процес в организма. Т.н. физиологично ускоряване на СУЕ се среща по време на мензис, бременност, след раждане. По-редко СУЕ е забавена /напр. при хронична обструктивна бронхо-белодробна болест /ХОБББ/ с хронично белодробно сърце хронична сърдечна недостатъчност/.
Стойности на хематокрита.
Кръвта се състои от две основни съставки - клетъчни елементи /еритроцити, левкоцити, тромбоцити/ и кръвна плазма. Като хематокрит се означава частта на клетъчните елементи в единица обем пълна кръв, т.е. - хематокритът дава съотношението /частта, дела/ на клетъчните елементи /в%/ към кръвната плазма /в литър/. Увеличението на стойностите на хематокрита говори или за увеличаване на броя на клетъчните елементи в кръвта или за намаляване на количеството на плазмата в кръвта. Това се наблюдава при работа в обстановка с висока температура, при загуба на течности вследствие изпотяване повръщане, диария, след хирургична интервенция и при някои кръвни заболявания. Намалението на хематокритните стойности се дължи или на намаляване броя на клетъчните елементи в кръвта или на увеличаване на плазмата в кръвта. Това се наблюдава при приемане на много течности, преливане на плазма или кръвозаместители, след кръвоизлив, при сфероцитна анемия. Хематокритът се променя и в зависимост от възрастта.
Средните стойности на хематокрита /в % от литър цялостна кръв/ при мъжете възлиза на 0,40 - 0,54, а при жените - на 0,37 - 0,47.
Много важен кръвен показател е глюкозата.
Постъпилите с храната в организма въглехидрати са под формата на полизахариди. В стомашно-чревния тракт те се раз граждат до прости въглехидрати - монозахариди. Към тях се отнасят глюкозата,галактозата, фруктозата, лактозата. Те попадат в кръвта и чрез нея достигат до клетките на всички органи в човешкото тя ло. Най-голямо значение за функционирането на организма има количеството на глюкозата в кръвта /т.н. кръвна захар/. Това количество се намира в определени граници (2,78 - 5,55 милимола/литър). Когато глюкозата в кръвта се увеличи със тоянието се нарич хипергликемия. Намаляването на количеството на глюкозата в кръвта се нарича хопогликемия и при липса на бърза намеса болният изпада в хипогликемична кома. При някои случаи количеството на кръвната захар може да се увеличи без наличие на болестно състояние - напр. при силна стресова ситуация /страх/, при голями физически усилия, за кратко време след нахранване. Намаление на количеството на кръвната захар може да се наблюдава по време на бременност и лактация, при хранене с бедна на въглехидрати храна.
Белтъци в кръвта.
Количеството на общия белтък, съдържащ се в кръвната плазма /или серум/ на зрели лица е в границите на 58-80 г/л. Увеличението на общия белтък се нарича хиперпротеинемия. Тя се наблюдава при упорити повръщания, диарии тежки изгаряния, продължително жадуване, топлинен удар, холера, тежки инфекции. Намалението на кръвния белтък се нарича хипопротеинемия. Тя се среща при сърдечно-съдови, бъбречни и чернодробни заболявания, гладуване, след кръвоизливи. Белтъците в кръвта се делят на две голями групи - албумини и глобулини.
В най-голямо количество са албумините, като то се променя с възрастта. Стойностите на албумините за мъже възлизат на 40-65 г/л, а за жени - на 35-60 г/л. Глобулините се белтъци, разделящи се на няколко групи - алфа 1-, алфа 2-, бета и гама глобулини, Те също претърпяват промени в количествено отношение с възрастта. Към групата на глобулините се отнасят изработваните от клетките на имунната система в организма антитела, участвуващи в имунната защита на човека при процеси, предизвикани от чужди тела антигени.
Отделните групи глобулини се променят количествено при развитие на болестни процеси в организма. Алфа-глобулините се увеличават при остри възпалителни процеси, злокачествени новообразувания, ревматизъм, ревматоиден артрит, хепатит и цироза на черния дроб, гломерулонефрит. Същи те се намаляват при някои заболявания на бъбреци, протичащи с развитие на нефрозен синдром, при заболяване на щитовидната жлеза /хипотиреоидизъм/.
Бета-глобулините се увеличават при чернодробна цироза, остър хепатит, нефрозен синдром,а се намаляват при захарен диабет, злокачествени тумори, високо артериално налягане, малария.
Гама-глобулините се увеличават при чернодробна цироза, тежки изгаряния, възпалителни процеси с нагнояване, гладу ване белтъчно недохранване, вирусни и бактериални заболявания. Гама-глобулините се намаляват при изтощи телни заболявания, нефрозен синдром, хемоглобинопатии, при левкози, чернодробни заболявания, при лечение с цитостатици и йонизиращи лъчи.
Витамини.
Витамините са органични нискомолекулни съединения с различна химическа структура. Те са вещества, необходими за поддържане и регулиране на жизнените функции у човека. Всеки организъм се нуждае от определено количество витамини дневно в зависимост от възрастта, характера на трудовата дейност, бременност.Те са важна съставка на ензими /ферменти/, регулиращи обмяната на веществата и функции на различни органи и системи. Съдържанието на витамини в кръвта(в средни количествени стойности - молове/литър е следното:
1 . Витамин А - 1,15/0,9-2,4/ микромола/л;2.Витамин Д - 5,7/2,1-12,0/ микромола/л;3.Витамин Е - 24,0 /11,636,7/ микромола/л;4. Витамин В1 - 110 /75-280/ микромола/л;5.Витамин В2 - 265 /100-640/ микромола/л;6.Витамин В6 - 26 /7-54/ микромола/л;7.Витамин РР /никоти нова киселина/ - 53 /43-63/ микромола/л;8.Витамин Н /биотин/ - 6,0 /3,4-11/ микромола/л;9. Витамин В12 - 309 /136-753/ микромола/л;10. Витамин С - у мъжете 27 /11,1-49,7/ микромола/л, у жени - 51 /35-60/ микромола/л.
Урина.
Количеството урина, което отделя възрастен човек за 24 часа, за мъжете е 1200-2000 мл, а за жените - 900-1500мл Тези количества показват разлики и във връзка с възрастта. Броят на микциите в денонощие е 4-6, като и тук този брой показва разлики в зависимост от възрастта. Средното количество на отделните порции урина се колебае под и над 300 мл. Киселинността на урината е в граници на рН = 4,5-8,2. Киселинността на урината се променя с възрастта.

събота, 23 февруари 2008 г.

Бруцелоза.

Заболяването представлява зооноза, т.е. - развива се у животни и у хора. То се причинява от бактерии от рода бруцела - аеробни, грам-отрицателни, с кръгловата форма. Бактериите отделят токсично вещество /ендотоксин/ и са силно устойчиви във външната среда.
Те се развиват и размножават в крави, овце, кози и свине, диви животни. У бременните животни те предизвикват аборт. В околната среда бруцелните бактерии попадат посредством околоплодните води и ципи, заразен плод и заразена плацента, изпражнения и урина.
Те се откриват в млякото и месото. Инфектирането на човека става най-често при консумиране на заразени или замърсени продукти /месо, мляко и други/. По-рядко замърсяването става чрез кожата и лигавицата по въздушен път - при обработка на кожи, стригане на вълна.
Попадналите в човешкия организъм бруцелни бактерии достигат по лимфен път до най-близките лимфни възли. Там те се размножават и чрез кръвта проникват в черния дроб, далака, костния мозък и други вътрешни органи.
След инкубационен период от 1 до 3 седмици се появяват първите болестни признаци - втрисане и повишаване на телесната температура до 39-40 градуса С, обилни изпотявания, главоболие, ставни и мускулни болки, болка и зачервяване на гърлото. Тези признаци се изявяват остро или постепенно. Въпреки високата телесна температура общото състояние на болните не е силно нарушено.
Характерен признак е увеличаването на много групи лимфни възли - по шията, под мишниците, в ингвиналната област и по други места. Увеличават се черния дроб /хепатомегалия/ и далакът /спленомегалия/. Артериалното налягане се понижава. Нерядко се развива възпаление на мозъчната обвивка /менингит/ и на мозъка /енцефалит/.
Съществува и т. н. хронична форма, при която повишената телесна температура се наблюдава месеци и дори години, а черният дроб и далакът са трайно увеличени. При хроничната форма на бруцелозата опорно-двигателния апарат, като се развива артрит на големите стави. Особено често се засягат тазобедрените и коленните стави, което нерядко води до обездвижване. У заболелите бременни бруцелозата предизвиква аборт.
Лечението се провежда със широкоспектърни антибионици, прилагане на противобруцелозни гамаглуболин и ваксина ,витамини, гликокортикоиди, антипиретици и други медикаменти, в инфекциозно болнично заведение.
Прогнозата е благоприятна при ранно и активно лечение, като настъпва оздравяване, вкл. бактериалното оздравяване. При хроничната форма на бруцелозата със засягане на големите стави /тазобедрени и коленни/ и на вътрешни органи /менингит, енцефалит/ и неактивно лечение прогнозата е сериозна, а при влошаване - неблагоприятна, като смъртността достига 2-4%.
Профилактиката е от голямо значение. Заболелите животни се изолират и унищожават. В бруцелозното огнище се извършва дезинфекция. Персонал, работещ със съмнителни контактни животни трябва да използват ръкавици, очила и маски /ветеринарни лекари, зоотехници, животновъди и др./ Такъв застрашен персонал подлежи на противобруцелозна ваксина.
Ботулизъм.

Заболяването се причинява от грам-отрицателни ресничести бактерии /клостридиум ботулинум/. Те са анаеробни, развиват се в безкислородна среда и отделят екзотоксин по време на размножаването си.
Бактериите се развиват и размножават в животни, риби, птици и от тях попадат у човека. Чрез изпражненията се отделят бактерии и спори, замърсяващи околната среда. В консервираните продукти те се размножават много силно в анаеробни условия. При консумиране на такива консерви се заразяват и хората.
Попадналите в храносмилателния тракт на човека бактериите отделят екзотоксин, който прониква в кръвта и бързо достига до всички тъкани и органи. Особено силно се уврежда нервната система, като бактериалния токсин причинява нервно-мускулна парализа. Токсинът уврежда и малките кръвоносни съдове, в резултат на което настъпват много различни по големина кръвоизливи във вътрешните органи.
Болестните прояви започват най-често след инкубационен период от 12 часа до 3 дни. В началото има оплаквания от обща слабост, главоболие, коремна болка, с гадене и повъщане. По-късно настъпват зрителни смущения, затруднения в гълтането и говора, които се дължат на засягане то на гълтачната и говорната мускулатура.
Особено тежко протича засягането на диха телната мускулатура, която частично или напълно се парализира. Тогава настъпва и тежка дихателна недостатъчност, която може да завърши със смърт.
Лечението се провежда в инфекциозно болнично заведение. То започва със стомашна промивка и инжектиране на специфичен противоботулинов серум. Прилагат се широкоспектърни антибиотици, витамини, вливания на глюкозо-солеви разтвори. В тежки случаи болните се включват на командно апаратно дишане.
Особено грижливо лечение изисква енцефалитната форма на болестта. Тогава допълнително се прилагат кислород, седативни и хипнотични средства, противогърчави и невролептични препарати.
Прогнозата при по-леките форми на болестта е добра. При по-тежките форми тя е сериозна. При засягане на дихателната мускулатура и развитие на енцефалит с увреждане на мозъчния ствол /вкл. парализа на дихателния и сърдечния център/ прогнозата е абсолютно неблагоприятна.
Профилактиката се състои в строг санитарен контрол върху хранителните продукти, които се съхраняват в консерви, къде то се създават условия за развитие и раз множаване на анаеробни микроорганизми.
Коремен тиф, Паратиф - А и Паратиф - В.

Тези заболявания се причиняват от бактерии, разновидност на салмонелните бактерии. Те са грам-отрицателни, пръчковидни и ресничести. Бактериите притежават сложна антигенна структура и отделят ендотоксин при разпадането си, който уврежда почти всички органи.
Заразяването става при контакт с болен или здрав бактерионосител, които отделя болестотворни бактерии чрез изпражненията си, откъдето при замърсени условия попадат у здрав човек чрез замърсена храна, чрез замърсена вода или мухи. Бактериите попадат в храносмилателния канал и през чревната лигавица проникват в лимфната мрежа, регионалните лимфни възли и кръвта. По-нататък те достигат до черния дроб, далака, костния мозък и по-далечните лимфни възли в организма. Инкубационния период е 7-21 дни.
Болестните признаци са:постепенно повишаване на телесната температура, която за 4-6 дни достига 39-40 градуса С и така се задържа за две-три седмици, обща отпадналост, главоболие, безсъние, метеоризъм. В по-тежките случаи болните бълнуват и имат халюцинации. Езикът е сух, покрит с кафяв налеп. На 10-11-тия ден от болестта се появяват характерните за тифа коремни обриви, съставени от розеоли. Те представляват малки червени петна с големина 2-3 мм, разположени по кожата в горната част на тялото и по корема. Черният дроб и далакът се увеличават. Пулсът е забавен и мек. В началния период на заболяването има запек, а впоследствие се появява умерена диария, като изпражненията са кашави и понякога примесени с кръв. След 3-4-тата седмица температурата започва да се нормализира, общото сстояние се подобрява и започва възтановителен период, който продължава около 2-3 седмици.
Коремният тиф не винаги протича по подобен начин. В по-леки случаи температурата не се покачва над 39 градуса С и другите признаци са по-слабо изразени и по-бързо настъпва възтановителния период. В по-тежките случаи заболяването започва бурно,с тежко нарушено съзнание, достигащо до делир и кома със смъртен изход.
Паратиф-А се среща рядко у нас. Инкубационният период е по-кратък - от 2 до 10 дни, температурата не е постоянно повишена и болестта протича с хрема, кашлица, зачервяване на носоглътката и конюнктивите.
Паратиф-В също протича по-леко и пократкотрайно от коремен тиф. Инкубационният период е 3-10 дни и признаците са като при гастрит и ентерит.
В хода на коремния тиф могат да настъпят тежки усложнения-нервни кръвоизливи и перфорации /пробив на черво/.При такива усложнения температурата спада, артериалното налягане рязко се понижава, коремната болка става остра и режеща, а в изпражненията се установява кръв.
Лечението се провежда в инфекциозно болнично заведение. Прилагат се широкоспектърни антибиотици и субституиращи коктейли, съдържащи солеви разтвори, глюкоза, антипиретици, спазмолитици, аналгетици и други лекарства. В началото се назначава течно-кашава щадеща диета, която по-нататък в хода на заболяването пос- тепенно се разширява. Настъпване на усложнения - чревен кръвоизлив или чревна перфорация изискват спешна оперативна намеса.
Прогнозата е добра. При по-тежко протичане и при усложнения тя се влошава. Болните се лекуват до пълно бактериално оздравяване, за да се избегне опасно бакрионосителство.
Профилактиката се състои в системно лечение на здрави бактерионосители, поддържане на висока лична, битова, професионална хигиена. При епидемична обстановка и по показание се извършва имунизация с противотифна ваксина всред застрашени контингентни групи от населението.
Салмонелоза.

Салмонелозата представлява остро инфекциозно заболяване, което се причинява от бактерии от рода салмонела. При разпадането си те отделят ендотоксин, който уврежда нервната система и вътрешните органи /бял дроб, черен дроб, далак, бъбреци и други/. Някои от тези бактерии отделят и ентеротоксин, който причинява диария с отделяне на голямо количество течности и електролити /калции, натрий, хлор и други/ с изпражненията.
Салмонелните бактерии се развиват и размножават в домашните и диви животни, птици и риби. Заразяването на човека става при консумиране на недопечено месо, мляко, яйца и продукти, приготвени от тях. По-рядко заразяването се предизвиква от здрави бактерионосители, които замърсяват хранителните продукти.
По-типични болестни форми са:
1. Стомашно-чревна форма. След кратък инкубационен период от няколко часа до 2-3 дни се развива остър гастрит и ентерит. Телесната температура се повишава, появява се повръщане с болка в горната част на корема, а малко по-късно - коликообразни болки около и под пъпа, с диарични изпражнения;
2. Дизентерийно-подобна форма. Тя протича с повишена телесна температура, обща слабост, повръщане, коликообразна коремна болка и диария с множество болезнени изхождания. Изпражненията са течно-кашави, слузести, понякога примесени в кръв;
3. Грипоподобна форма. Тя наподобява грипно заболяване, протича с пови шена телесна температура, втрисане, главоболие, ставни и мускулни болки, зачервено гърло, редки изпражнения;
4. Тифоидна форма. Тя наподобява коремен тиф. Налице са повишена телесна температура, обща отпадналост, главоболие, повръщане, коликообразна коремна болка, диария,увеличение на черния дроб и далака;
5. Септична форма. Тя се характеризира с бактериемия /разпространение на бактерии те чрез кръвта по целия организъм. Болестта протича с тежки усложнения /пневмония, менингит, отит, холецистит, пиелонефрит/.
При тежките случаи се развива токсичен и хиповолемичен шок, с явления на сърдечно-съдова слабост и рязко понижение на артериалното налягане. При задълбочаване на токсичния шок може да настъпи коматозно състояние.
Лечението се провежда в болнично заве дение в спешно интензивно отделение.Прилагат се антибиотици и химеотерапевтици, кортикостероиди, субституиращи коктейли, съдържащи солево-глюкозни разтвори, витамини, спазмолитици, болкоуспокояващи и други средства, с които се възтановява водно-солевия баланс в организма. Назначава се строг щадещ диетичен режим с течно-кашава храна.
Прогнозата е сериозна. При закъсняло лечение и при тежка септична и шокова форма на болестта прогнозата е неблагоприятна. След преболедуване 1-2% от прекаралите заболяването остават бактерионосители, които се нуждаят от допълнително антибактериално лечение.
Профилактиката се състои в строг санитарен контрол върху хранителните продукти и питейната вода, правилна кулинарна обработка на храната, поддържане на висока лична и битова, обществена и професионална хигиена, особено на работещите в хранителни и детски заведения. Особено внимание заслужават здравите бактерионосители, които трябва да се издирват и системно лекуват до бактериологично оздравяване.
Колиентерит.

Заболяването се причинява от бактерий /Ешерихия коли/, който предизвиква възпаление на тънкото черво /ентерит/. Засягат се предимно кърмачета. Тези бактерии са грам-отрицателни и ресничести. Те отделят токсични вещества ендотоксин /при разпадането си/ и екзотоксин /от живи бактерии/, а някои - и ентеротоксин. Тези токсини увреждат чревната лигавица.
Болните кърмачета или здравите бактерионосители отделят бактериите в околната среда чрез изпражненията си. Бактериите попадат в хранителните продукти и водата, които при консумирането предизвикват заболяването. Особенна опасност при кърмачетата предизвиква навикът да поставят в устата си различни замърсени предмети. Попадналите в храносмилателният тракт бактерии проникват в чревната лигавица, като я увреждат. Отделените токсини освен лигавицата увреждат чревните нервни окончания и централната нервна система. Настъпва увеличено отделяне на чревен сок и слуз в тънките черва с ускорена чревна перистал тика и поява на диарични изпражнения.Загубата на течности предизвиква нарушения в кръвообращението, хиповолемичен шок със рязко понижение на артериалното налягане.
Инкубационния период е 3-7 дни. Заболяването започва остро, с повишена телесна температура и нарушаване на общото състояние. Болното дете е отпуснато и бледо. Появяват се повръщания и диярия. Изпражненията са кашави, понякога примесени със слуз и кръв. Кожата е суха и с намалена еластичност. При по-леки форми на болестта честотата на повръщанията и изхожданията е по-малка. При по-тежките форми, които се срещат у недоносени и недоимъчно хранени кърмачета повръщанията и изхожданията са по-чести, като изпражненията са течни, премесени с кръв и слуз, обезводняването е силно изразено, нерядко настъпват гърчови състояния, артериалното налягане се понижава, настъпва токсичен и хиповолемичен шок.
Прогнозата при по-леки форми е благоприятна. У част от децата болестта хронифицира и прогнозата тогава е неблагоприятна.
Лечението се провежда в инфекциозно болнично заведение. Назначава се хранителен режим с кърма или сухо мляко. Прилагат се антибиотици и субституционни коктейли. Лечебният режим е насочен към рехидратация. При рецидиви склонността към токсичен и хиповолемичен шок се увеличава.
Профилактиката е насочена към ограничаване на епидемичното разпространение на болестта. В детските заведения се извършва изолация на заболелите и се провежда пълноценна дезинфекция. Съмнително болните деца се подлагат на лекарска профилактика. На такава профилактика подлежат и здравите бактерионосители. От голямо значение е подобряването на личната, битовата, обществената и професионалната хигиена.
Дизентерия.

Заболяването се причинява от грам-отрицателни бактерии от родовете "шигела" и "флекснер". Те са аеробни бактерии и при разпадането си отделят токсични продукти - ендотоксин и екзотоксин.
По данни на СЗО от дизентерия всяка година в света умират по пет милиона деца в кармаческа възраст. Заболяването се разпространява от болни и здрави бактерионосители.
Причинителите-бактерии се отделят в околната среда с изпражненията и замърсяват хранителни продукти и водата.Оттам чрез замърсени ръце или мухи бактериите навлизат в храносмилателния тракт на човека, където частично се разрушават от стомашния сок /от солната киселина/ и отделят ендотоксин. Ендотоксинът постъпва в кръвта.
Немалка част от бактериите не се разрушава от стомашната солна киселина и достигат до дебелото черво, където предизвикват възпаление на чревната лигавица. Засегнатата чревна лигавица се покри ва с гнойни налепи, а на места се образуват и дълбоки язви с остри подкопани ръбове. Отделя се голямо количество чревна слуз, усилва се чревната перисталтика и се появява чест чревен спазъм /чревна колика/.
Заболяването се характеризира с остро начало. След инкубационен период от 1 до 7 дни настъпва втрисане с покачване на телесната температура до 38-40 градуса С. Заболялите се оплакват от главоболие, отпадналост, коремни коликообразни болки. Твърде често се наблюдава гадене с повръщане. Характерни са диаричните изхождания. Налице е тенезъм /чести позиви за дефекация/. Изхожданията са съпроводени с болки . Изпражненията са воднисти, в тях се открива слуз, гной и кръв. При тежко протичане пулсът е ускорен, артериалното налягане се понижава. При загуба на повече телесни течности настъпва хиповолемичен шок.
При неправилно лечение болестта може да хронифицира и тогава трае от няколко месеца до три и повече години. Изхожданията при хронична дизентерия не са така чести, а изпражненията са кашави. Дефекацията се придружава от силни коремни болки.
По-тежко протича дизентерията у деца. Поради загуба на телесни течности болните деца са отпуснати, често се появяват мускулни гърчове. В такива случаи се налага спешно субституиране и антибактериално лечение.
Лечението се провежда в инфекциозно заведение. То е комплексно. Назначава се подходяща диета /чай, сухар, кисел, а по-късно - извара, сирене, булъон/, която постепенно се разширява. При кърмачета се препоръчва майчина кърма. Допълнително се назначават антипиретици и спазмолитици. Съобразно изолираната бактериална флора от изпражненията се прила гат антибиотици и химеотерапевтици, вкл. сулфагванидин и хлорквиналдол. При състояния на обезводняване се вливат субсти тутращи коктейли със солеви разтвори, глюкоза и витамини.
Прогнозата е благоприятна, особено при ранно разпознаване на болестта и активно лечение. При късно разпознаване и неактивно лечение, особено при деца, прогнозата е сериозхна и влошена. При неактивното лечение е възможно хронифициране на болестта. При тежки токсични форми и при дистрофични деца настъпват усложнения, вкл. чревни кръвоизливи и чревна перфорация, и тогава прогнозата рязко се влошава и става неблагоприятна.
Профилактиката се състои в изолиране на заболялите до бактериалното оздравяване. Важно е прецизното санитарно контролиране на водоизточниците, предприемане на ефективни мерки против мухите и други насекоми, поддържане на висока лична, битова , обществена и професионална хигиена.
Коклюш /Магарешка кашлица, пертусис/.

Заболяването се причинява от пръчковиден бактерий /бордетеоа пертусис/. Инфекцията се предава по въздушно-капков път.
Източник на заразата са болни деца или здрави бактерионосители. Боледуват най-често деца в предучилщна възраст.При чинителят попада в дихателните пътища, прониква в тяхната лигавица и предизвиква възпалителна реакция. Бактериите отделят токсични продукти, които дразнят нервните рецептори и причиняват кашлица.
Първите признаци на болестта се прявя ват 1-2 седмици след инфектирането. Децата са отпаднали, стават раздразнител ни, телесната температура се повишава. Налице е хрема и суха кашлица. Постепенно кашлицата придобива пристъпен характер, като през пристъпния период болното дете не може да поеме въздух. След прекратяване на кашличния пристъп то отново дълбоко вдишва /реприз/ като отделя жилави светли храчки.
По-тежките кашлячни пристъпи завършват с повръщане. Критерий за тежестта на заболяването са честотата и продължителността на кашлячните пристъпи.
По време на кашлячен пристъп болни те деца имат характерен вид: езикът е изплезен, шийните вени са надути, лицето е синкаво. При по-продължителен пристъп болните деца изпадат в безсъзнание и гърч.
Лечението се провежда в домашна обстановка, в изолация, а при усложнения в болнично инфекциозно заведение. Болните се поставят на постелен режим и се прилагат противокашлячни и спазмолитични медикаменти, а при по-тежки случаи - и кислород. При усложнения /пневмония/ по показание се прилагат антибиотици и химиотерапевтици. Назначава се течно-кашава диета. Целесъобразно е промяна на кли мата /климато-лечение в курорти с мек климат/.
Прогнозата е добра. При усложнения тя става сериозна.
Профилактиката се състои в провеждане на задължителна календарна имунизация с комбинирана ваксина дифтеткок и строга изолация на болните деца. Първата ваксинация се извършва още на 3 месечна възраст.
Тетанус.

Тетануса е една от най-тежките инфекциозни болести. Тя се причинява от грамположителен бактерий /клостридиум тетани/. Тези бактерии отделят силно токсично вещество - екзотоксин, което уврежда нервната система и червените кръвни клетки.
Тетаничният бактерий и неговитите спори са широко разпространени в природата. Те попадат в почвата чрез изпражнения на тревопасни животни- бактерионосители. При нараняване с нарушаване цялостта на кожата бактериите проникват в човешкия организъм. Заболяването по-често се среща у деца.
Попадналият в организма причинител се размножава, като отделя силния екзотоксин, който достига до мозъка и нарушава предаването на импулсите до мускулите. Това предизвиква появата на мускулни гърчове. Засягат се и сърдечният и дихателният мозъчни центрове. Постепенно с увеличаване на ларингеалния оток дишането се затруднява, става повърхностно. Болни те изпитват силен задух. По-тежки и по-продължителни мускулни гърчове могат да причинят скъсвания на мускули и сухожилия или счупване на кости.
Първите признаци на болестта настъпват няй-често 6 до 14 дни след инфектирането. По-кратък инкубационен период обикновенно се последва от по-тежка болестна картина. Появява се спазъм или гърч на дъвкателната мускулатура със силно стягане на челюстите. Говорът и дъвченето се затрудняват извънредно много. По-късно гърчавете обхващат и мимическата мускулатура на лицето и други мускулни групи - на краката, на ръцете, шията, гърба.
При разпространената форма гръбначната мускулатура е обхваната широко от гърчове, като по време на тетаничен гърч тялото е опънато дъговидно и само главата и петите служат за опора. Тетаничните гърчови пристъпи отначало са по-редки и по-краткотрайни, но постепенно се засилват и стават попродължителни /тетаничен статус/. Съзнанието е запазено, което прави гърчовете още по-мъчителни.
Лечението се провежда в болнично инфекциозно заведение. Инжектира се противотетаничен серум. Назначават се болкоуспокояващи и упойващи средства /фенобарбитал, реланиум/, противогърчови медикаменти, релаксаторни препарати. Извършва се допълнителна ранева обработка. Осигурява се пълен покой в затъмнено помещение.При тежки случаи болните се включват на апаратно дишане.
Прогнозата е сериозна. При настъпили усложнения и тетаничен статус прогнозата е неблагоприятна.
Профилактиката се състои в задължителна ваксинация /комбинираната ваксина дифтеткок/ на подлежашите контингенти лица. Васкината е включена в задължителния имунизационен календар за децата.Реваксинацията се провежда през 10-годишен интервал. При нараняване профилактично се прилага тетаничен анатоксин и при имунизирани лица, ако от последната имунизация са изминали повече от 12 месеца. При неимунизирани лица в такива случаи освен тетаничен анатоксин се прилага и противотетаничен серум.