четвъртък, 21 февруари 2008 г.

Вирусен хепатит - В

Заболяването се причинява от вирус, който се открива в кръвта, в чернодробните клетки и пространствата между тях.Той притежава 3 антигена, като главно значение има т.н. повърхностен австралийски антиген, който съществува самостоятелно под формата на кръгловати и пръчковидни образувания в кръвта. Австралийският антиген представлява понастоящем критерий за носителството на вируса, причиняващ хепатит-В.
Инфекцията се предава при преливане на инфектирани кръв и кръвни продукти от болен или здрав вирусоносител на здрави лица, както и при употреба на замърсен с инфектирана кръв инструментариум. Много порядко заболяването се предава по полов път, поради наличие на вируса в спермата и влагалищния секрет. Описани са и единични случаи на инфектиране чрез устата.
Попадналият в организъма вирус достига по кръвен път до черния дроб и прониква в неговите клетки. Настъпва активиране на имунната система, която "разпознава" инфектираните чернодробни клетки и ги унищожава. Едновременно се появява възпалителна реакция и настъпва задръжка в нормалния отток на жлъчката.
Различават се две основни болестни форми - със и без жълтеница. Най-честата форма е с поява на жълтеница. Периодът от инфектирането до първите признаци на болестта /инкубационен период/ е дълъг - от 40 до 180 дни. В началото заболялите се оплакват от обща отпадналост, намален апетит, гадене, тежест и болка в дясното подребрие. Рядко се уста новяват грипоподобни прояви - главоболие, хрема, ставни и мускулни болки, както и нетипичен кожен обрив, придружен от слабо повишаване на телесната температура. Времетраенето на този начален стадий е 7-10 дни, като към края му урината потъмнява на цвят и се появява жълтеница. С появата на жълтеницата настъпва следващия стадий на болестта, като грипоподобните признаци, обривът и ставно-мускулните болки преминават.
Тежестта на заболяването е в зависимост от степента и продължителността на жълтеницата. Под дясното подребрие се опипва увеличен, гладък и болезнен черен дроб. Лабораторното изследване на кръвта показва няколкократно увеличение на трансаминазите, т.е. - на ензими, произхождащи от чернодробните клетки и при клетъчния разпад попадат в кръвта. Увеличено е количеството на пигмента билирубин както в кръвта, така и в урината. Времетраенето на този стадий най-често е 1-3 седмици, след което жълтеницата постепенно намалява и изчезва, оплакванията преминават, а кръвните и уринните показатели се нормализират.Този стадий понякога може да бъде и много попродължителен - дори до една година.
Съществуват по-лека и по-тежка от описаната типична форма.
При по-леката форма признаците са по-слабо изразени, жълтеницата е лека, с продължителност до един месец.
По-тежката форма протича с изразени признаци. Болните са апатични или раздразнителни. Артериалното налягане се понижава, пулсът е забавен. Нивото на кръвосъсирващите фактори спада. Жълтеницата протича по-трудно и трае два или повече месеца.
По значителни промени в съзнанието поява на еуфория или задълбочаваща се сънливост, както и ускоряване на пулса говорят за настъпваща кома. Острата форма на хепатит-В със жълтеница и задръжка на оттока на жлъчката протича с кожен сърбеж и увеличение на ензима алкална фосфатаза в кръвта.
Съществува и форма на вируса хепатит В, която протича без поява на жълтеница /аниктерична форма/, без останалите признаци на болестта и без биохимични промени в кръвта както при формата със жълтеница.
Особено тежко усложнение на болестта е развитието на чернодробна кома. То се дължи на токсичното действие на разградени продикти, натрупани в кръвта поради силно нарушената детоксична чернодробна функция. Тези токсични разпадни продукти увреждат мозъка и предизвикват развитие на кома.
Основен токсичен продукт е амонякът. В началото болните са възбудени или подтиснати, имат гадене и повръщат. Постепенно промените в съзнанието се задълбочават, настъпва загуба на ориентацията за време и място, сънливо състояние. По-късно се появява сопорозно състояние и настъпва чернодробна кома, като нормалните рефлекси изчезват и се установяват патологични рефлекси, отпадат зеничната реакция и гълтателния рефлекс. Наблюдава се неритмично дишане. Поради рязкото намаляване на нивото на кръвосъсирващите фактори, които при нормални условия се образуват в черния дроб, настъпват спонтанни кръвоизливи. Важен признак за застрашаваща кома е силната чернодробна болка, както и появата на дъх на черен дроб от устата.
Болните от вирусен хепатит-В се поставят на легло. Назначава се висококалорична и едновременно строго щадеща диета съдържаща лесноусвоими въглехидрати и малко биологично-активни белтъчини. Мазнините се изключват от диетата. Препоръчват се сиропи, печени плодове, плодови пюрета, шипкова каша, картофено пюре, оризова каша, подсладени чайове, мед, сухар, нишесте, кремове без яйца, желета, конфитюри, тиква, шипков и ябълков мармелад, витамини от група-В и С. Извършват се вливания на коктейли от глюкоза, витамини, плазма и други хепатопротективни вещества. По показание се прилагат кортикостероиди, болкоуспокояващи и седативни медикаменти.
Лечението се провежда в инфекциозно болнично заведение под ръководството на лекари-специалист /инфекционист и гастроентеролог/. След изписване болните подлежат на диспансерно наблюдение и контрол в продължение поне на три години.
Профилактиката заема важно място за ограничаване на заболяването. Редовно трябва да се изследват донорите на кръв за носителство на австралийски антиген. Необходимо е задължителна еднократна употреба на игли и спринцовки, както и грижливо почистване и дезинфекция на медицински инструментариум. Понастоящем профилактичната ваксинация против хепатит-В няма широко практическо приложение. Спазването на висока лична, битова, обществена и професионална хигиена намалява рисковете от заболяване.
Изследването на по-широки контингенти лица за носителство на австралийски антиген също така спомага за ограничаване на заболеваемостта. От друга страна строгото изпълнение на диетичния режим предпазва от хронифициране на болестта.