четвъртък, 21 февруари 2008 г.

Полиомиелит.

Полиомиелитът е тежко заболяване, което се причинява от човешкия полиовирус. Този вирус се отличава с голяма устойчивост в околната среда, което създава условия за по-лесното му разпространение. Болните от полиомиелит или здравите вирусоносители отделят вируса при изпражненията. Заразяването става чрез употреба на замърсени хранителни продукти и вода или чрез замърсени ръце. Съществува въздушно-капков механизъм на предаване, обусловен от наличието на вируса в носоглътката и отделянето му по капково-слюнчен път. Заболяването засяга най-често деца до 6 годишна възраст, но не са редки и случаите на заразяване в по-късна възраст. Проникналият в устата вирус се заселва и размножава в чревната лигавица и в лигавицата на гърлото. От там, преминавайки през регионалните лимфни възли, той достига до кръвта, а чрез нея се разнася до всички органи и системи. Вирусът проявява тъканна специфичност и прониква в нервните клетки.
Различават се две болестни форми - паралитична и непаралитична.
При паралитичната форма най-често се засяга гръбначния мозък. След инкубационен период от 5 до 14 дни се появяват първите нехарактерни признаци: загуба на апетит, гадене, диария, възпаление на носоглътката, повишаване на телесната температура до 38 градуса С, главоболие. След това настъпва разгърнат стадий на болестта - с изпотявания, сънливост или възбуда, ригидност на врата, поява на патологични рефлекси, болка и вялост на мускулатурата, особено на долните крайници. Този стадий трае 30-36 дни и след него рязко се появяват парализи. Болките се засилват, а другите симптоми отслабват. Най-често се засягат мус кулите на долните и горните крайници, по-рядко други мускулни групи. Особено опасно е засягането на дихателната мускулатура.
Полиомиелитният вирус може да засегне не само гръбначния, но и други части на мозъка. Понякога се уврежда лицевият нерв. Тогава болните имат характерен вид: челото е гладко, клепачът отпауснат, устният ъгъл е също отпуснат надолу, свиренето с уста и набръчкването на челото са невъзможни. Много тежко протича т.н. булбарна форма, при която се увреждат нервните клетки в централния мозък, които регулират центровете на гълтането, говора, дишането и кръвообращението. Често в такива случаи настъпва церебрална кома и смърт.
Възстановителният процес продължава 2-4 месеца, а след това настъпилите вяли парализи остават в стационарно състояние.
Непаралитичната форма на полиомиелита протича с болестна картина на абортивен полиомиелит или полиомиелитен менингит. Абортивният полиомиелит започва с катарални прояви в носоглътката, повишаване на телесната температура, слаби мускулни болки, но парализи не настъпват. Абортивният полиомиелит трудно се открива и това създава възможност за разпространяване на инфекцията. Полиомиелитният менингит протича с признаци на серозен менингит.
Лечението се провежда в болнично инфекциозно заведение. Прилагат се витамини от група В, кортикостероиди, нивалин, аналгетици, спазмолитици,топли компреси, физикални процедури. През възстановителния период се прилагат ръчен и вибрационен масаж, електростимулация на засегнатите мускули, санаториално лечение в специализирано заведение /Момин проход/.
Прогнозата на непаралитичната форма е добра. Прогнозата на паралитичната форма е сериозна и неблагоприятна. В почти 65% от случаите парализите имат траен характер. Централно-мозъчната паралична форма протича много тежко, като смърт настъпва от парализа на дишането и гълтането.
Профилактиката се състои в задължител на ваксинация на подлежащите контингенти от населението с противополиомиелитна ваксина. По показание се извършва реваксинация на застрашени групи от населението, особено при епидемична обстановка. Ваксината се понася добре и в повечето случаи създава продължителен и стабилен имунитет. Заболялите и съмнително-инфектираните лица подлежат на изолация, а на местопребиваването им преди изолацията се извършва грижлива текуща дезинфекция.