петък, 15 февруари 2008 г.

Пътища на заразяване с вируса на CПИH.

Важно за предпазване от заразяване с вируса на СПИН е да се знае в кои тъкани на човешкото тяло се съдържа вирусът и по какъв начин заразата може да се предаде от инфектирано на здраво лице.
Вирусологичните изследвания на много изследователски екипи показаха, че ЧИВ се съдържа и може да бъде изолиран от: кръв /кръвен серум и кръвни клетки/, сперма, секрет от влагалището на жената, гръбначномозъчна течност, урина, секрет от правото черво, мозъчна тъкан, слюнка, сълзи, майчино мляко. Това показва, че вирусът се съдържа в почти всички телесни течности и в много органи и тъкани.
Но в най-голямо количество /концентрация/ ЧИВ се съдържа и може да бъде изолиран от кръв /кръвен серум и кръвни клетки/, сперма, секрет от влагалището на жената и секрет от правото черво. Това определя и пътищата, по които се предава заразата.
Най-важни за предаване на инфекцията са:
1 /сперма, вагинален секрет, секрет от право черво. Това определя реалната възможност за предаване на заразата от мъж на мъж, от жена на мъж, от мъж на жена. Това е доказано и от редица специални изследвания и наблюдения.
2 /кръв и заразени кръвни продукти.
3 /новородени деца могат да се заразят с ЧИВ или по време на раждането или още в утробата на майката по време на бременността.
Основен път за предаване на инфекцията е половият.
Доказателство за това са епидемиологичните данни, които свидетелстват за съществуването на рискови групи, като най-често се заразяват хомосексуалисти и бисексуалисти. Тези лица имат най-голям брой полови партнъори. При това е установена закономерност-колкото по-голям е броят на половите партнъори, толкова по-голяма е честотата на заболяване от СПИН сред тези лица.
Водещото значение на половия път се подкрепя и от вирусологичните данни, които показват, че вирусът на СПИН се намира в значителни количества в спермата, влагалищния секрет и секрета на правото черво. Трябва да се отбележи, че по повърхността на влагалището, мъжкия полов член и правото черво може да има микроскопични драскотини и разкъсвания, които улесняват проникването на вируса.
Ако вирусът се намираше само в спермалната течност, то заразата би се предавала само от заразения мъж на неговия партнъор или партнъорка, т.е. от мъж на мъж и от мъж на жена. Откриването на вируса във влагалищния секрет на жени, а също и в секрета на правото черво на мъже-пасивни хомосексуалисти означава, че предаването на заразата може да има и обратна посока от жена на мъж и от пасивен хомосексуалист на активен. Тези вирусологични данни се потвърждават и от епидемиологичните наблюдения.
93% от заболелите в САЩ са възрастни мъже, 90 на сто са от възрастовата група 20-49 години, а 94% от тях принадлежат към една от следните рискови групи - хомосексуалисти, използващи венозни наркотици, хетеросексуални наркомани, хетеросексуални партнъори на лица, болни от СПИН, проституиращи и т.н.
От 2 хил. случая в Европа /към 1988г. 75% са хомо- и бисексуални мъже, 8.5%наркомани, 2 на сто са едновременно хомосексуалисти и наркомани, 5% са болни от хемофилия, 2.5% са лица, на които се прелива кръв и 7 на сто са лица без установен рисков фактор.
Изследванията в Сан Франциско през 1982 г. на хомо и бисексуални мъже са показали 4.5% положителни за СПИН, а през 1985 г. този процент е вече 73.1. Интерес представлява фактът, че сред заболелите от СПИН в африканските страни процентът на хомо и бисексуалните мъже е малък едва 2.8. Докато в Америка съотношението на болните мъже и жени е 15:1, в Европа-10:1, то в африк. страни той е 1:1. Това показва, че в тези страни инфекция та се предава главно по хетеросексуален път - т.е. от мъж на жена и обратно.
Освен хомо и бисексуални мъже, важна роля за предаване на СПИН играе скритата и явна проституция. Това се потвърждава и от факта, че в Европа, САЩ и в други страни честотата на заразяване на проститутки е многократно по-висока отколкото за останалото население. Изводът е, че колкото повече са половите партнъори, безразборните и случайни полови контакти, толкова поголям е рискът от заболяване от СПИН.
На второ място по значение за предаване на заразата е кръвният път.
Известно е, че вирусът на СПИН се намира в големи количества в кръвта на болни те от СПИН и на здравите вирусоносители. Поради това заразяването може да стане, когато кръв или кръвен продукт попадне от заразено лице в здраво. Свидетелство за това са заболяванията на лица, на които е преливана с лечебна цел кръв или кръвни продукти, неконтролирани по отношение на СПИН. Независимо от това процентът на заразените по този начин не е висок.
До края на 1985 година в САЩ и Европа случаите на заболяване от СПИН в резултат на кръвопреливане са 550. Сред получаващите кръвни продукти на най-голям риск са изложени болните от хемофилия. Рискът от заболяване от СПИН чрез кръв и кръвни продукти е в пряка зависимост от заразеността на населението в дадена страна, числеността на рисковите групи и участието им в даряването на кръв, броя на извършените кръвопреливания и технологията за получаване на кръвни препарати.
В редица страни най-често предаване на заразата по кръвен път се осъществява при наркоманите, които използват венозни наркотици и употребяват замърсени с кръв игли и спринцовки, използвани от други наркомани.
В САЩ 17%, а в Европа 8.5% от заболелите от СПИН са хетеросексуални наркомани. Висок е относителният дял на наркоманите в Австрия-18%. Този път на предаване на заразата е основен за затворниците в САЩ.
Освен при преливане на кръв и кръвни продукти и при наркомани, има и други начини за предаване на заразата от СПИН чрез кръвта. Такива рискове има при някои действия, свързани с обслужването на болния от СПИН, при козметични манипулации /маникюр, педикюр и др./ при бръснене и т.н., когато се използват замърсени инструменти.
Макар и много рядко, но са описани единични случаи на заразяване от СПИН при дарителство на бъбрек. Потенциален риск представлява и дарителството на сперма.
На трето място по важност е предаването на заразата от инфектирана майка на детето. Заразяването може да стане чрез плацентата по време на вътреутробното развитие на детето, или по време на раждането по кръвен път.
Засега 2% от всички болни са деца, като 3/4 от тях са заразени от майките си. Има описани случаи на заразяване на детето от кърмата на болна майка.
Посочените пътища за предаване на инфекцията разкриват най-застрашените от СПИН групи от населението на дадена страна: хомосексуалисти и бисексуалисти, проституиращи лица, наркомани, лица с безразборни полови контакти.
Рискови контингенти са и някои чужденци, които идват от страни с епидемично разпространение на заболяването, в случай че те принадлежат към рискови групи или са били в контакт с лица от рисковите контингенти.
"Внос" на инфекция може да се осъществи и от свои граждани, пребивавали в страни с епидемично разпространение на СПИН.
Съществуваха предположения, че заразяването с вируса на СПИН може да става и чрез ухапване от комари или паразити. Тази идея възникна като резултат от наблюденията на някои райони с много комари, в които като че ли заболяването от СПИН има ендемичен характер, както например екваториална Африка. Предприетите изследвания и резултатите от тях не потвърдиха тези предположения. Вирусът на СПИН не е открит в насекоми.
Досегашните епидемиологични изследвания не са доказали нито един случай на заразяване с вируса на СПИН по въздушно - капков, контактно - битов, хранителен път, нито чрез кръвосмучещи членестоноги.