Лупусната нефропатия представлява най-честото и най-тежкото усложнение на лупус еритематодес. От нея боледуват лупусно болни между 15 и 25-годишна възраст. Жените боледуват много по-често /в съотношение 8-9:1/ от мъжете. Болестният процес е автоимунен - болният организъм започва да произвежда антитела срещу собствените си тъкани и по този начин ги уврежда. Бъбрекът се уврежда поради натрупване в гломерулните капиляри на имунни комплекси антигенавтоантитяло.
Заболяването започва със ставни болки, умерено повишаванене на телесната температура и обриви. Обривите са червеникави, разполагат се по различни части на кожата по тялото, а по лицето имат форма на пеперуда. В хода на лупусното заболяване се засягат и бъбреците. Появява се белтък в урината, отоци, ставни болки. Артериалното налягане се повишава. Болестта протича вълнообразно, с периоди на изостряне и подобрение, но постепенно прогресира. В напредналия стадий настъпва бъбречна недостатъчност.
Лечението се провежда под ръководството на лекар-специалист.Прилагат се кортикостероиди, имуноподтискащи, противомаларийни, противосъсирващи препарати, индометацин и други медикаменти. При изостряне на болестта лечението се провежда в болнично заведение.