Бързопрогресиращият гломерулонефрит представлява тежко бъбречно заболяване, в повечето случаи завършва със смърт. Продължителността му е от няколко седмици до една година. Заболяването може да бъде самостоятелно или да се развие в хода на други болести.
Бързопрогресиращият гломерулонефрит започва остро или постепенно, но подостро с отпадналост, безапетитие, понякога с повишена телесна температура. Увреждането на бъбречните гломерули се изявяват с намаляване на количеството на отделената урина или до пълната й липса /олигурия и анурия/. По-рядко количеството на отделената урина в денонощие /диуреза/ е нормално, но с тежки отклонения в състава й /силно разреждане, малко съдържание на вредните вещества в нея и увеличаването им в кръвта/. Развиват се силни отоци - в началото около очите, по краката и в кръстцовата област, а после - по цялото тяло. Mоже да се набере течност в перитонеалната кухина /асцит/, или в плевралното пространство /хидроторакс/ и в сърдечната торбичка /хидроперикард/. При развитие на белодробен оток дишането е силно затруднено. Отокът на мозъка предизвиква упорито главоболие, повръщане, загуба на съзнанието, гърчове. Артериалното налягане се покачва, като стойностите му могат да достигнат 220/ 140 мм живачен стълб. Това може да предизвика остра сърдечна недостатъчност.
Развитието на болестта в повечето случаи е силно прогресиращо. Увреждането на бъбречните гломерули е тежко и настъпва терминална бъбречна недостатъчност с уремия.
Лечението се провежда в специализирано болнично заведение. Болните се поставят на постоянен режим и строга диета. По показание се прилагат имуноподтискащи и кортикостероидни лекарства, антикоагуланти /противосъсирващи средства, поради увеличената съсирваемост на кръвта/, диуретици, антихипертензивни медикаменти и други препарати. Прогнозата на болестта е неблогоприятна.