Имунонедоимъчните /имунодефицитни/ състояния представляват нарушения на имунитета, при което се наблюдава недостатъчен или напълно липсващ имунен отговор. Тези нарушения са първични /вродени/ и вторични /придобити/, предизвикани от влияние на външни фактори. Вторичните имунонедоимъчни състояния са значително по-чести от първичните.
Причини за възникване на вторични имунодефицитни състояния са бъбречни заболявания в стадий на бъбречна недостатъчност. Множество заболявания от вирусно, бактериално и гъбичково естество на дихателната и храносмилателната система и кожата, левкози, ракови заболявания, про дължително лечение с антибиотици и лъчелечение, недоимъчно хранене и витаминен недостиг. Тези имунодефицитни състояния засягат функцията предимно на В-лимфоцитите и Т-лимфоцитите.
Т-лимфоцитната имунна недостатъчност няма характерна болестна картина и се съпътствува от тежки вирусни и гъбичкови /кандидозни/ инфекции. Т-лимфоцитният дефицит чрез по-значителното намаляване на Т-лимфоцитите в периферната кръв, които достигат до 80% от всички лимфоцити. Съвременните проби се основават на трансформацията на Т-лимфоцитите при стимулиране със специфични и неспецифични дразнители.
В-лимфоцитната имунна недостатъчност се среща по-често. Тя също няма характерна болестна картина и се съпътствува често от повтарящи се инфекции на дихателната, храносмилателната, отделителната системи и кожата. Състоянието на В-лимфоцитна имунна недостатъчност се изяснява чрез наличното количество на имуноглобулините и антитела в кръвта и другите телесни течности, като за тяхното определяне се използват имуноелектрофоратични методи.
Първичните /вродени/ имунодефицитни състояния са по-редки. Те засягат както Т-, така и В-лимфоцитите, или и двете популации заедно.
Понастоящем СЗО /Световната здравна организация/ приема класификация на първичните имунодефицитни състояния, която ги подразделя на 17 групи. Към първата група се отнасят такива състояния, при които се касае за тежък комбиниран имунен дефицит с бързо нарастващи усложнения и смъртен изход.