понеделник, 18 февруари 2008 г.

Контактен дерматит.

Контактният дерматит се причинява от многообразни химични вещества /метали и метални соли, деривати на земно масло, каучук, полимери, различни медикаменти, козметични средства, сапуни и дегергентни повърхностни покрития и разтворители, растителни и животински продукти, пестициди и торове и др/.
Промените се локализират по местата на директния или индиректния контакт с причинителя, а тяхна степен и тежест зависят от химичната природа на веществото и от реактивността на организма. Контактният дерматит протича по два основни механизма неалергичен и алергичен. От своя страна неалергичният дерматит протича по иритативен път и дегенеративен механисъм.
Иритативният контактен дерматит се причинява най-често от силни киселини и основи. Заболяването настъпва още при първия контакт, протича остро и след прекратяване на контакта с химичното вещество завършва с оздравяване. Измененията се локализират по местата на контакт с причинителя, най-често дланите, лицето, крайниците. По кожата се появява зачервяване, оток и уплътняване, а понякога и мехури, които по-късно се разпукват, а на тяхно място се образуват ерозии и корички. Често е налице и локална болка.
Дегенеративен контактен дерматит се наблюдава при многократно дразнение на кожата с киселини, основи и други химични вещества в ниска концентрация. При началните контакти настъпва нарушение в защитните функции на кожата, а впоследствие се появяват възпалителни и дегенеративни изменения. Те се локализират по правило по гърба на китките със зачервяване, което варира от едва забележимо до ярко изразено. Кожата в засегнатия участък се уплътнява и започва да се лющи. Налице са оплаквания от сърбеж и парене.
Заболяването протича хронично с бавно оздравяване.
При алергичния контактен дерматит про мените се появяват при повторен контакт с причинителя, който действа като алерген. След първия контакт настъпва имунологична алергична пренагласа на организма /сенсабилизация/. Алергените най-честто са вещества с ниско молекулно тегло /хаптени/, които придобиват алергични свойства при свързване с белтъците на организма.
Промените се локализират както в мястото на контакта, така и в други кожни участъци. Те са многообразни: зачервяване, оток, възелчета, мехурчета, ерозии, корички, люспи.
Болните се оплакват от сърбеж.
Преустановяването на контакта не винаги се съпровожда с изчезване на кожните промени и оздравяване. Болестта се поддържа и от минимални количества алерген в околната среда.
Лечението на контактния дерматит на първо място е насочено към отстраняване на причинителя. Локално се прилагат бани, охлаждащи компреси, кремове, съжържащи кортикостероидни медикаменти. При по-тежки случаи се назначават кортикостероидни препарати - през устата или мускулно.
Прифилактиката е насочена към изключване на контакт с причинители на дерматита. Препоръчва се употребата на защитни ръкавици, спазване на санитарнохигиенните норми в трудовата и професионалната среда.