Вълчанка /Лупус Еритематодес/.

Лупус еритематодес е автоимунно заболяване, при което се образуват автоантитела срещу съединителната тъкан на организма. То засяга по-често жени /в съотношение 4:1 спрямо мъжете/ предимно в млада възраст.
Различават се две основни форми на болестта: остра и хронична.
Острата форма засяга съединителната тъкан на кръвоностната система. Главните фактори, провокиращи заболяването, са ултравиолетови лъчи, бременност, психичен стрес и медикаменти /контрацептивни препарати, хидралазин, резерпин, пеницилин, стрептомицин, тетрациклин, сулфанамиди и други/. Кожните изменения засягат лицето, туловището и крайниците. Появяват се червени, симетрично разположени петна, които по лицето имат формата на пеперуда. По тях могат да се появят възелчета, мехурчета и люспи. Характерни са измененията по гърба, по китките и по пръстите, където петната са покрити с фини люспи и по тях се забелязват точковидни кръвоизливи и разширени капиляри. Процесът обхваща и окосмената част на главата, където предизвиква петнисто или дифузно, временно или постоянно оплешивяване.
Основните промени са от страна на вътрешните органи. В някои случай те могат да предшестват кожните изменения. Появяват се ставни и мускулни болки. Много често се подуват лимфните възли в различни части на тялото. Сърдечно-съдовите увреди са от различен вид - развитие на перикардит, миокардит, ендокардит, сърдечна недостатъчност, артериит и артериолосклероза, сърдечен инфаркт, артериална тромбоза, ангиит.
Нерядко се установява анемия, левкоцитопения, тромбозитопения. Установява се увеличение на черния дроб и далака. Бъбречната увреда се изявява с нарушаване и ограничаване на бъбречната функция, настъпване на бъбречна недостатъчност с покачване на артериалното налягане. По лигавиците на устата се установяват зачервяване, отток с дребни ерозии.
Лечението на острата форма се провежда с кортикостероидни препарати, като се започва с висока доза, която постепенно стъпаловидно се намалява до поддържаща доза. Кортикостероидният курс се съчетава често с имуносупресорни медикаменти.
Прогнозата е сериозна. След лекарствената ремисия настъпват рецидиви на болестта. Прогресията на бъбречната недостатъчност или сърдечно-съдови усложнения правят прогнозата неблагоприятна.
При хроничната форма се срещат няколко разновидности. Възникването на заболяването се провокира от студ, ултравиолетово облъчване, медикаменти, инфекция, механични въздействия, психичен стрес.Хроничен дисковиден лупус еритематодес засяга кожата на лицето, като обривът има пеперудовидна форма. Освен по бузите обривът често обхваща усните, ушните миди, шията, челото и окосмената част на главата. Появяват се рязко ограничени, червеникави и уплатнени плаки. Върху тях се образуват малки шипоподобни разраствания на най-горния кожен слой. Плаките имат тенденция да нарастват в периферията и да заздравяват в средата с хлътване. По такъв начин измененията при добиват форма на дискове. Плаките са със склонност към сливане. След разнасяне на плаките кожата е пигментирана. изостряне на болестта настъпва през пролетта и лятото.
Друга разновидност е разпръснатият повърхностен лупус еритематодес, с поява на овални червеникави петна по кожата на лицето, гърдите, гърба, задната повърхност на ръцете. Плаките са покрити със здраво прилепнали люспи, а под тях се откриват разраствания на повърхностния кожен слой. Подобни изменения се установяват по кожата на окосмената част на главата, като предизвикват трайно опадане на косата. Дълбокият лупус еритематодес се характеризира с поява на плаки и образуване на дълбоки болезнени възли. Възлите са подвижни червеникави, а след разнасянето им остават хлътвания.
Лечението е комплексно и консервативно. Прилагат се противомаларийни средства, кортикостероиди - орално и локално. Прогнозата е добра. Завягане на вътрешни органи не се наблюдава.