събота, 9 февруари 2008 г.

Заболявания на ставитеРевматоиден артрит.

Ревматоидният артрит представлява болест на съединителната тъкан на опорнодвигателния апарат. Причинителите на заболяването не са достатъчно изяснени. Предполага се, че хипотетичните причинители /вируси, бактерии и други/ предизвикват развитие на имунен или автоимунен възпалителен процес у наследствено предразположени лица.
Най-характерен признак е ненормалното активиране на имунната система с преминаване на имунни клетки в ставите, лимфната тъкан и кожата. Натрупаните в ставите имунни клетки и продуцираните от тях антитела предизвикват ерозия и деструкция на ставния хрущял и съседната костна тъкан.
Важно значение в този процес има установеният у болните т.н. ревматоиден фактор. Той представлява антитяло срещу собствените антигени на организма, с които образува комплекси, увреждащи допълнително ставата. Засягат се също белите дробове, сърцето, артериите и кожата, където се образуват подкожни възли.
Развитието на болестната картина и лабораторните изследвания показват, че се касае за продължителен автоимунен възпалителен процес, който протича хронично, с множество изостряния /рецидиви/ и подобрявания /ремисии/. Жените боледуват 3-4 пъти по-често от мъжете.
Заболяването се появява във всяка възраст, а на половината от случаите след инфекция, преумора, простуда,аборт. В много от случаите обаче болестта започва без видим и доловим повод. Обикновено началото е постепенно, рядко - остро. При остро начало се засягат големите стави, най-често коленни стави.
Болестните признаци са отпадналост, повишена телесна температура, сърцебиене. Засегнатата става е подута, кожата над нея е топла и зачервена, а движенията са силно ограничени и болез нени. Болката не се повлиява от аналгети ците. При постепенно развитие на болестта се засягат малките стави на ръцете и краката - последователно една след друга през различни интервали от време. Кожата над засегнатите стави обаче е студена и влажна.
Характерно е засилването на болката през втората половина на нощта и сутрешната скованост на ставите, като раздвижването е белезнено. Твърде рядко след първия пристъп болестта стихва спон танно. По-често настъпва временно подобрение /ремисия/. При ново изостряне се обхващат нови стави, но често се усилва възпалението и на вече засегнатите стави. Заболяването приема неблагоприятен ход обикновено след четвъртия пристъп. Ставите постепенно се деформират, а движенията в тях се ограничават.
В много случаи настъпва обездвижване на ставите, като околоставната мускулатура се атрофира. При ревматоидния не се засягат ставите на таза и гръбначния стълб. Твърде често в областта на лактите и вътрешната страна на ръката се образуват характерни подкожни възли.
Пораженията на вътрешните органи се изразяват с развитие на плеврит, перикардит, ендомиокардит, ирит. Най-сериозното усложнение е засягането на бъбреците, в които се развива възпалително-деструктивен процес с оформяне на нефросклероза и поява на прогресираща бъбречна недостатъчност.
Лечението се сътои в обездвижване на засегнатите стави през острия период и в противодейстаие на неправилното положение на крайника и на сковаването /например китката се шинира, за да не се свива надолу и встрани/. Извършват се изправителни упражнения, с които се противодей ствува на свиването на пръсти, китки и колена.
Лекарственото лечение включва употреба на противовъзпалителни и имуноподтискащи медикаменти аспирин, индометацин, волтарен, гликокортикоиди и други.
Прогнозата е сериозна. И след продължително лечение настъпват трайни деформации в засегнатите стави, които ограничават движенията в тях. Освен това болните са предразположени към редица заболявания от инфекциозен и имунен характер.
Профилактиката се състои в отсраняване на всички предразполагащи фактори инфекциозни огнища в организма, захарен диабет, провеждане на закалителни процедури, борба срещу алергията от различен произход.