Заболявания на окото.

Кратки анатомични и физиологични данни

Зрителния орган у човека представлява в същност сложен орган-комплекс,който се състои от централен орган - очна ябълка и редица допълнитени органи. Очната ябъл ка има форма на кълбо, малко удължено и приплескано отгоре и отдолу. В предната си част тя е изпъкнала, като дължината в предно-задния размер при нормално око е 24 мм. При удължен предно-заден размер се получава късогледство /миопия/, а при скъсен - далекогледство. Тези аномалии са свързани с промяна в пречупвателната на оптичните среди на окото и се наричат рефракционни аномалии.
Очната ябълка се състои от три обвивки и от вътрешно ядро.Външната обвивка е изградена от съединителна тъкан и е съставена от 2 части - склера /с бял цвят/ и роговица /корнеа/, която е прозрачна. Тази обвивка има опорна функция. Средната обвивка е съдова. Тя се състои от съдовица /хореоидеа/, ивичесто тяло и ирис, съдържа съдове, нерви и мускули, които осъществяват акомодацията /приспособяване на окото към ясно виждане на различно отдалечени предмети/ и регулират количеството на проникващите през зе ницата лъчи. Вътрешната обвивка /ретина/ съдържа светлочувствителни нервни клетки и неврони. Вътрешното ядро на очната ябълка се състои от пречупващи среди - водниста течност, леща и стъкловидно тяло.
Склерата обхваща около 4/5 от външната обвивка на окото. Тя е изградена от колагенни еластични влакна, оказва механична защита на меките тъкани на окото и на съдържимото в очната ябълка.
Роговицата е непосредствено продължение на склерата и заема около 1/5 от вън шната обвивка. Тя представлява прозрачна плочка с изпъкнала предна и вдлъбната задна повърхност. Роговицата притежава висока чувствителност поради наличие на много сетивни нервни окончания в нея. Кръвоносни съдове обаче в нея липсват. Съхраняването на тъканта се извършва от кръвоностните съдове на склерата и от сълзите. Повърхността на роговицата е гладка, лъскава и има огледални свойства. Основното й предназначение е да пропуска и пречупва светлинните лъчи. Тя представлява част от диоптърния апарат на окото, а освен това предпазва очната ябълка от вредно въздействие на външни физико-химични фактори.
Хориоидеата /съдовицата/ заема около 2/3 от площа на средната обвивка на окото. Тя представлява тънка кафеникава мембрана и се състои от гъсто преплетени кръвоносни съдове. С кафявия си цвят тя възпрепятства разсейването на лъчите. В предната половина на очната ябълка хориоидеата преминава в ресничесто тяло.То представлява средната, задебелена част на съдовата обвивка и се простира като пръстен. Важна съставна част на ресничес тото тяло е цилиарният мускул, който е един от факторите, осъществяващи акомода цията. Ирисът представлява продължение на предния отдел на ресничестото тяло. Той е отделен от роговицата и по такъв начин се оформя предната очна камера. Ирисът наподобява диафрагма-диск, в средата на който се намира отвор /зеница/. В тялото на ириса, по-близо до горната повърхност, са разположени два мускула. Единият мускул се намира в зеничната част и има форма на затворен пръстен.При съкращаването си той свива зеничния отвор, и затова се нарича сфинтер /свивач/ на зеницата. Другият мускул е съставен от лъчисто-разположени мускулни влакна и при свиването му зеницата се разширява, и затова се нарича дилататор /разширител/ на зеницата. По такъв начин ирисът служи като диафрагма, която регулира количеството на постъпващата светлина в ре тината.
Ретината представлява вътрешна обвивка на окото. Тя плътно прилепва отвътре към съдовата обвивка на окото и се състои от оптически активна и оптически неактивна част. Ретината се изгражда от два основни слоя - пигментен и нервен. В клетките на пигментния слой се натрупват голямо количество зрънца от кафяв пигмент. При силно осветляване те поглъщат голяма част от лъчите и по такъв начин предпазват светлочувствителните клетки от свръхвъзбуждане. Нервният слой се изгражда от няколко типа клетки, от които особенно важна функция имат т.н. фоторецепторни клетки. Последните клетки са в две разновидности по форма - като пръчици и като колбички. Броят на клеткитепръчици в човешкото око е около 130 млн, а на клетките-колбички - 4 да 7 млн. Тези клетки /както пръчиците, така и кол бичките/ съдържат пигментни вещества и изграждат световъзприемателната част на окото, където чрез сложен фотохимичен процес се създава нервно възбуждане.
Ядрото на очната ябълка се състои от леща, стъкловидно тяло, и вътреочна течност. Лещата е безцветно, прозрачно двой ноизпъкнало образувание. Тя е разположена между ириса и стъкловидното тяло и има две повърхности - предна и задна, ка то задната е по-изпъкнала от предната. Диаметърът на лещата у възрастни лица е 10 мм, а дебелината й - до 4 мм. Лещата е покрита от фина ципица, наречена капсула. За капсулата на лещата, както и по предната и задната й повърхност се прикрепят тънки мускулни влакънца, които започват от вътрешната повърхност на ресничестото тяло и изпълняват укрепваща роля. Когато при акомодация на окото се съкращава цилиарният мускул, тези влакънца се разхлабват и лещата се надува, като увелича ва дебелината си. По такъв начин се увеличава пречупвателната способност на лещата и окото се нагажда за близко гледане. При отпускане на цилиарния /ивичестия/ мускул влаканцата се изпъват и дърпат периферията на лещата, при което тя изтънява и пречупвателната й способност намалява. Така окото се нагажда за далечно гледане. Лещата притежава голяма еластична способност. Тя не пропуска топлина и предпазва ретината от прегляване. Стъкло видното тяло е разположено зад лещата и заема по-голяма част от вътрешността на очната ябълка. То има форма на кълбо с радиус около 9 мм и представлява прозрач но, безцветно, пихтиесто образувание. Повърхностният слой е по-плътен и образу ва мембрана. Стъкловидното тяло притежава кръвоностни съдове и нервни влакна и играе важна роля в поддържането на постоянния обем на очната ябълка. Очните ка мери са две - предна и задна. Предната камера е разположена между роговицата и ириса, а задната представлява тясно пространство между ириса, лещата и ресничестото тяло. И двете камери са изпълнени с вътреочна течност, като през зеницата задната камера се съобщава с предната. Количеството на вътреочната течност е около 1 - 1,5 куб. см. Тя се продуцира от израстъците на ресничестото тяло, попада в задната очна камера, откъдето през заницата попада в предната очна камера и в крайна сметка се оттича във вените на очната ябълка. Пречките в нормалното оттичане на вътреочната течност, породена от различни причини, водят до повишаване на вътреочното налягане. Функцията на вътреочната течност е да пренася хранителни вещества /глюкоза и кислород/ за роговицата и лещата и да от вежда от окото крайните продукти на обмяна - млечната киселина и въглероден двуокис.
Спомагателните органи на очната ябълка са очните мускули, клепачите, слъзния апарат, орбитата и конюнктивата.Мускулите на очната ябълка има по шест мускулачетири прави и два коси. Те започват пря ко или чрез сухожилия от стените на очни цата /орбитата/ и завършват върху очната ябълка, където техните сухожилни влакна се вплитат в склерата. Правите очни мускули са: горен, долен, вътрешен и външен. Косите очни мускули са: горен и долен. Отделните мускули дви жат окото в различни посоки: горният прав мускул - нагоре и към носа, долният прав мускул - надолу и към носа.Външният прав мускул отвежда окото навън, а вътрешният - навътре. Горният кос мускул измества очната ябълка надолу и навън, а долният кос мускул - нагоре и навън. Гор ният и долният клепач се спускат от съот ветните ръбове на очницата и се срещат в хоризонтално разположената цепка с дължи на 6-14 мм. Над горния клепач се намира веждата, която има защитна функция. Горният и долният клепач преминават един в друг външната и вътрешната страна на орбитата, като образуват външен остър ъгъл и вътрешен подковообразен извит кле пачен ъгъл. Извивката на вътрешния клепа чен ъгъл ограничава т.н. "слъзно езерце" На горния клепач са разположени около 100-150, а на долния 50-75 мигли. Около техния корен се отварят мастни и потни жлези. Отвън навътре клепачите се състотя от няколко слоя: кожен, мускулен и фиброеластичен. Кожата на клепача е нежна и тънка, без подкожна мастна тъкан. Мускулният слой е представен от кръговия мускул на очната ябълка, който се състои от клепачна и орбитна част. В гония клепач завършва мускулът-повдигач на клепача. Фиброелестичният слой се намира под мускулния и се състои от две плочки / тарзуси/ и вътрешна и външна клепачни връзки. Тарзусите представляват две пластинки от плътна съединителна тъкан, които образуват склерата на клепа чите. Тяхните краища се съединяват чрез вътрешна и външна клепачна връзка. Външната се залавя за външния ръб на орбитата, а вътрешната се разделя на две снопчета и между тях е разположена слъзната торбичка. Вътрешната повърхност на клепа ча е покрита с конюнктивата, която се прехвърля и върху очната ябълка. Клепачи те защитават очната ябълка. Те поддържат и прозрачността на роговица та чрез мигането и равномерно разпределят слъзния секрет върху нея и по такъв начин постоянно я овлажняват. Слъзният апарат се състои от слъзна жлеза и слъзни пътища. Слъзната жлеза се състои от две части: горна /очнична/ и долна /клепачна/. Тя излива своя секрет чрез 5-12 отворни каналчета. Между клепачите и очната ябълка съществува цепковидно пространство, което е изпълнено със слъзен секрет, овлажняващ роговицата. Секретът се събира във вътрешния очен ъгъл, където се образува слъзно езерце и от тук се оттича по слъзните каналчета. Орбитата /очницата/ е костна кухина на лицевия череп и има форма на четиристенна пирамида с връх, обърнат назад и леко навътре. Върхът на пирамидата отговаря на канала на зрителния нерв. Дълбочината на орбитата е 4-5 см. Тя се изпълва с оч ната ябълка, слъзната жлеза, кръвоносни съдове, нерви, шестте очни мускула, мускула-повдигач на горния клепач, кръговия мускул на окото и от рехавата мастна тъкан, която образува орбитното мастно тяло, представляващо нещо като подложка на очната ябълка.