Дерматомикозит.

Дерматомикозитът е тежко възпалително заболяване, което засяга съединителната тъкан, най-вече по кожата и мускулите. Приема се, че дерматомикозитът представлява автоимунна болест, която се развива след провокиране от различни фактори. Основно значение се отдава на вирусната инфекция. У около 52% от заболелите се открива съпътстващо ракова заболяване.
Болестта обхваща всички възрасти, но е много по-честа у жените. Кожните изменения се локализират по клепачите, около очите, по бузите, колената, лактите, порядко по шията и в областта на деколтето
Появява се червеникаво - виолетово оцветяване и оток на кожата. По лицето се установява пеперудообразен обрив. Често обривът засяга и окосмената част на главата, като предизвиква опадане на космите.
Характерни са измененията от страна на мускулите. Появява се мускулна слабост, мускулни болки. Най-силно се засягат мускулите на раменния пояс, поради което болните не могат да вдигнат ръцете си над височината на раменете. При засягане на дихателната и дъвкателната мускулатура тежко се нарушават и затрудняват дишането и дъвкането.
Протичането на дерматомикозата е остро и хронично. Острото протичане се наблюдава предимно у млади лица. Началото се съпровожда от повишена телесна температура, отпадналост и мускулна слабост и болезненост. Кожните промени са значително изразени. При хронично протичане кожните промени са по-слабо изразени.
Лечението на дерматомикозата е консервативно. То се извършва под контрол и наблюдение на лекар-специалист /дерматолог/. Прилагат се кортикостероиди, като се започва с високи дози, които постепенно се намаляват до поддържаща доза.
По показание кортикостероидните препарати се комбинират с имуноподтискащи медикаменти. Необходимо е търсене на придружаващо раково заболяване, особено у по-възрастни болни.
Прогнозата е сериозна. При напреднала хронична форма у по-възрастни лица и наличие на придружаващо раково заболяване прогнозата е неблагоприятна.