събота, 16 февруари 2008 г.

Остър гломерулонефрит.
Кратки анатомични и физиологични данни

Отделителната система включва бъбреците, пикочопроводите /уретери/, пикочния мехур и уретрата. Двата бъбрека са разположени в т.н."бъбречно ложе" в корема, от двете страни на гръбначния стълб, на прехода между гръдните и поясните прешлени. Десният бъбрек е разположен малко по-ниско от левия. Отвън бъбреците са обвити от фиброзна капсула. Пикочният мехур представлява мускулна торба с обем от 500 до 700 см3. Той е разположен зад срамната кост /предната стена на тазовия пръстен/. У мъжа пикочният мехур в долната си част е в непосредствен допир с простатната жлеза. Тя обхваща излизащата от пикочия мехур уретра. В простатната част на уретрата се отварят семенните каналчета. Уретрата преминава през тъканта на половия член и завършва в главичката на члена с отвор-свивач. Дължината на уретрата е около 16-20 см. У жената уретрата е по-къса /3-4 см на дължина/. Тя се отваря в предверието на влагалището, като притежава също отвор-сфинктер.
Най-важната физиологична функция на бъбреците е да образуват и да елиминират навън чрез пикочопроводните пътища урината, която съдържа разградни продукти от обмяната на веществата в организма. Бъбреците също така участвуват в регулацията на артериалното налягане. Те произвеждат хормона ренин, който взема пряко участие в съдовата регулация на артериалния тонус и артериалното съпротивление. Освен това бъбреците произвеждат и хормона еритропоетин, който стимулира кръвотворението.
Остър гломерулонефрит
Острият гломерулонефрит се развива след инфнекция,предизвикана от стрептокови бактерии /ангина, пневмония и други/. Образувалите се имунни комплекси в организма, съставени от стрептококови антигени и антитела, се отлагат в бъбречните гломерули и ги увреждат.
Десетина дни след стрептококовата инфекция се появяват първите симптоми, които са последица от задръжка на течности в организма на болния. Сутрин след ставане се откриват бледи и меки отоци по клепачите, краката и кръстцовата област. Отоците се увеличават след консумация на солена храна и намаляват след обезсоляване на храната. Артериалното налягане се повишава и достига до 200/100 мм жива чен стълб. Болестта може да протече изключително тежко. Най-честото усложнение е увреждането на сърцето. То не може да изтласква ефективно кръвта в артериалната мрежа и се появява кръвен застой. Той е най-силно изразен в белите дробове, като се развива белодробен оток. В 9% от случаите може да настъпи оток на мозъка, който се изявява с главоболие, гадене, повръщане, намаляване на зрението. В повечето случаи болестта протича напълно доброкачествено. Отоците се разнасят, артериалното налягане се нормализира за няколко дни. Промените в урината /наличие на албумин и еритроцити в нея/ могат да се установяват още няколко месеца. Болните се възстановяват напълно.
Лечението се провежда в болнично заведение, като през първите дни се налага постелен режим. Диетата е обезсолена, с ограничено съдържание на белтъчини. Прилагат се пеницилини, витамин С.
Профилактиката се състои в отстраняване на стрептококовата инфекция /ангина, синуит, тонзилит, пневмония, скарлатина, фурункулоза, зъбни грануломи/. По показание се пристъпва към оперативна намеса /зъбна екстракция, инцизия, ексцизия, тонзилектомия/.