Бъбречната туберкулоза се развива след разсейване на туберкулозни бактерии от други туберкулозни огнища, най-често белодробни.
Бактериите достигат до бъбреците по кръвен път и остават там в неактивно състояние. При понижен общ имунитет, тежка бременност, ретенция на урината, те се активират и се развива бъбречна туберкулоза. Тя често засяга пикочните пътища и половите органи, поради което се нарича уро-генитална туберкулоза. Туберкулозните бактерии причиняват тежко увреждане на бъбречната тъкан, което често предизвиква некроза и образуване на каверна на бъбреците. Засегнатите отводящи пикочни пътища се разязвяват и след това зарастват с образуване на стриктури, които затрудняват оттичането на урината.
Болестта протича с обща отпадналост, отслабване на тегло, повишена телесна температура, тъпа поясна болка, понякога уроколики. В урината се откриват еритроцити, левкоцити, белтък и бактерии. Установяването на туберкулозни бактерии в урината потвърждава наличието на бъбречна туберкулоза.
Лечението е подобно на това при другите форми на туберкулоза, като се избягва приложението на стрептомицин. Използуват се хинк, римицид, паск, рифампицин /тубоцин, римактан/ и други противотуберкулозни лекарства. Употребяват се и кортикостероиди с оглед предотвратяване на стриктури /стеснение по хода на пикочоотводящите пътища/. По показание и при тежко увреждане на единия бъбрек се прибягва до оперативна намеса /резекция на бъбрека или нефректомия/.
Прогнозата при своевременно лечение е добра. Профилактиката се състои в ранно и успешно лечение на главното туберкулозно огнище в организма /белодробна, костно-ставна и лимфно-жлезна туберкулоза/.