сряда, 20 февруари 2008 г.

Пемфигус.

Пемфигусът представлява рядко, но тежко заболяване с поява на мехури /були/ по кожата и видимите лигавици. Болестта има най-вероятно автоимунен характер. В кръвта на болните са установени автоантитела срещу пемфигусен антиненпричинител. Допълнителни причинни фактори могат да бъдат вирусни инфекции, медикаменти, ултравиолетови облъчвания.
Заболяването засяга еднакво често мъже и жени, предимно в зряла възраст /през пето и шесто десетилетие/. По изключение се среща и у по-млади лица, даже и у деца. При боледуващите деца обаче през пубертетната възраст настъпва спонтанно оздравяване.
Кожните изменения се локализират на различни места, но най-вече по гънките и по участъци, подложени на натиск и триене. Появяват се мехури върху привидно здрава кожа, които са с меки стени, изпълнени с бистро, кръвенисто или гнойно /при вторична инфекция/ съдържимо. При натиск върху мехура той се уголемява. В хода на болестта мехурите се увеличават по размери, съдържимото им при разпукване засъхва и се образуват корички.
Характерно е, че при натиск върху мехура с пръст или предмет кожният слой се свлича Измененията засягат устната лигавица, като мехурите се разполагат по лигавицата на бузите, устните, венците, небцето и гърлото. Те бързо се разпукват и на тяхно място остават белезни ерозии. Много рядко се засягат носната лигавица, конюнктивата и гениталната лигавица.
Според протичането си пемфигусът се разделя на остър и хроничен. Острият пемфигус засяга предимно по-млади лица, с поява на много мехури, които бързо обхващат кожата и лигавиците. Измененията се съпровождат с повишаване на телесната температура и чести усложнения пневмония, сепсис. При хроничната форма мехурите са по-малко на брой и по-малки на големина, но заболяването продължава с години.
Лечението се провежда от лекар-специалист /дерматолог/, като много често при изостряне на болестта се налага болнично лечение. Прилагат се кортикостероидни препарати, като се започва с високи дози, които постепенно се намаляват до по-ниска поддържаща доза.
При противопоказания за кортикостероидно лечение /язва, захарен диабет, хипертония и други/ или тежки странични действия се използват имуноподтискащи средства. И в двата случая тези лекарства се комбинират с антибиотици поради намалената имунна защита спрямо инфекциозни усложнения. Локално се прилагат антибиотични кремове, бани с разтвор на калиев хиперманганат и багрила.
Пригнозата е сериозна, а при усложнения - неблагоприятна.