Туберкулоза на кожата и лигавиците.

Кожната /и лигавичната/ туберкулоза е най-често вторична, т.е. - тя се развива у лица, които са преболедували от друга форма на туберкулоза. Разпространението на туберкулозата се осъществява по лимфен и кръвен път или по съседство. Изключително рядко кожната туберкулоза е първична. Болестта бива обща и огнищна /дисеминирана и локална/.
Локалната форма на кожната туберкулоза се подразделя на няколко вида, както следва:
1. Лупозна кожна туберкулоза. Промените се локализират на лицето и по-рядко по крайниците. Образуват се малки лупозни възелчета /лупоми/. Те са мековати, с големина на лещено зърно, с жълтеникъв или кавяво-червеникъв цвят. С течение на времето те се разсейват или разпадат, като образуват язвички със зърнесто дъно и меки стени. Язвичките заздравяват трудно,като се образува ръбец.
Заболяването е продължително и причинява повторни възлести образувания. Постепено кожата по засегнатите части на тялото и кайниците загрубява. Боледуването започва от млада и дори от детска възраст и засяга по-често женския пол.
2. Kоликвационна кожна туберкулоза /коликвацио - размекване/. Този вид кожна туберкулоза е вторична, като разпространението й става най-често по съседство - от засегнати лимфни възли, стави и кости. По-рядко заболяването възниква по кръвен път.
Промените се локализират по кожата в областта на шията, подмишниците и рядко по слабините и край ниците. Образуват се възли с големина от грахово зърно до орех. Възлите не са болезнени, умерено плътни и кожата над тях не е променена. С течение на времето възлите нарастват, кожата под тях се зачервява, те се размекват, като от тях изтича гноева течност. Постепенно пробивният отвор се разширява и се образува язва с меки стени и подкопани ръбове. Язвичките заздравяват трудно с развитие на ръбци. Заболяването завършва със спонтанно или лекарско излекуване.
3. Брадавицовидна кожна туберкулоза. При този вид кожна туберкулоза заразяването е вторично - по кръвен път, но може и да бъде и първично. Най-често туберкулозните образувания са разположени по кожата на китките. Те наподобяват брадавици с големина до грахово зърно с червеникаво-виолетов цвят. Тези брадавици са обградени от виолетов вал. При натиск те пускат гноевиден секрет. Заболяването продължава с години с периоди на изостряне и подобрение, като се разпространява и по незасегнати участъци на кожата и в дълбочина.
4. Язвена кожна и лигавична туберкулоза. Заболяването е вторично и се развива на фона на тежка белодробна, ларингеална или урогенитална туберкулоза. В областта на устните, ануса и гениталите се образуват малки /до просено зърно зърно/ възелчета, които бързо се разязвяват. Язвичките са с кръвенисто дъно и силно болезнени ръбове. Болестта протича хронично, с периоди на изостряне и подобрение.
Лечението на локалната форма на кожната и лигавичната туберкулоза е локално и общо. Прилагат се различни видове противотуберкулозни препарати - вътрешно, локално и мускулно. По показание се прибягва до хирургическа обработка на усложнени язвени поражения и до физикални процедури. От голямо заначение за профилактиката е активното лечение на основните туберкулозни огнища в организма /белодробната, урогенитална, лимфно-жлезна и косноставна туберкулоза/.
Десеминираната /разпръснатата, общата/ форма на кожната и лигавичната туберкулоза също се подразделя на няколко вида, както следва:
1. Лишейноподобна кожна туберкулоза. тя се среща рядко и засяга предимно деца и юноши. По кожата на тялото и по-рядко на крайниците се появяват възелчета с големина на главичката на топлийка, които са с леко жълтоват цвят. Те никога не се сливат и между тях винаги има здрава кожа. За няколко седмици или месеци възелчетата се разнасят и на тяхно място остава кафеникава пигментация.
2. Папуло-некротична кожна туберкулоза. От нея се засягат предимно млади жени, по-често през есенния и пролетния сезони, а през лятото настъпва оздравяване. Измененията се локализират по-често по кожата на долните крайници, на тазовата област, а и на други места по тялото. Образуват се малки възелчета с големина на главичка на топлийка до грахово зърно с червеникаво-виолетов или кафяво-виолетов цвят. Скоро върху тях се появява гнойно мехурче, в дъното на което настъпва некроза /разпад/. Гнойното съдържание засъхва и на негово място се образува коричка, която скоро отпада и се появява малка язвичка. След няколко седмици язвичката заздравява и остава малък ръбец.
3. Индуративна кожна туберкулоза /индурацио - уплатняване/. Тя е най-честата кожна туберкулоза и засяга предимно жени през есенно-зимния и пролетния сезони. По кожата на много участъци на тялото /бедра, подколенници, седалище, гърба и другаде/ се появяват малки възли със син каво-червеникав цвят. Някои от тях се сливат и образуват плака. Рядко такива плаки или отделни възелчета се размекват и разязвяват. Обикновено през летния сезон настъпва подобрение, язвите и възлите оздравяват, като на тяхно място се об разуват ръбци.
4. Милиарна кожна туберкулоза. Тя засяга най-вече кожата на лицето, предимно у жени на средна възраст. Кожният обрив се състои в малки възелчета с големина на просено зърно и кафяво-розов цвят. Те са меки и неболезнени. След няколко месеца възелчетата се разнасят без да се разязвяват и на тяхно място остава слаба пигментация. След време може да се появят нови обривни пристъпи - със същата или друга локализация.
При десиминираната кожна туберкулоза е характерна силната алергизация на болните. Това дава основание да се счита,че заболяването от решаващо значение е наличието на активен алергиращ процес. В туберкулозните кожни и лигавични участъци не се изолират никога туберкулозни бактерии.
Лечението на дисиминираната форма на кожно-лигавична туберкулоза е консервативно - общо и локално. Прилагат се противотуберкулозни лекарства - през устата или мускулно, заедно с витамини. Локално се използват противотуберкулозни противомикотични и епителизиращи медикаменти под формата на унгвенти, разтвори, пудри. По показание се провеждат физикални процедури. От голямо значение е ефективното лечение на основния туберкулозен процес в белите дробове, бъбреците, лимфно-жлезния и косно-ставния апарат. Препоръчва се усилено хранене и подходящ хранителен режим. Продължителното лечечение се провежда от специалисти - дерматолози и интернисти-фтизиатри.