събота, 16 февруари 2008 г.

Бъбречна поликистоза.

Бъбречната поликистоза е наследствено заболяване, при което и в двата бъбрека се установяват множестово кисти с различна големина. Между кистите има участъци със запазена бъбречна тъкан. Механизмът на развитие на кистозата не е изяснен. Предполага се, че в периода на ембрионалното развитие много от гломерулните каналчета се образуват дефектно, натрупаната първична урина ги разширява и се появяват кисти.
Заболяването се проявява постепенно. Нарастващите кисти притискат здравата бъбречна тъкан и я увреждат. Бъбреците се уголемяват и могат да се опипат през коремната стена.
Обикновено болестта се изявява към 35-45-годишна възраст с тъпа поясна болка, по-рядко с поява на кръв в урината, наличие на камъни в бъбреците. При нагноителна инфекция се установява трескаво състояние с повишаване на телесната температура. Постепенно се развива бъбречна недостатъчност. Болестта често се съчетава с кистоза и на други органи - черен дроб, бели дробове, панкреас, яйчници.
Специфично лечение няма. При напреднала бъбречна недостатъчност се прилага диализно лечение. За овладяване на хипертонията се употребяват противохипертонични лекарства. По показание и при подходящи случаи се извършва бъбречна трансплантация. Прогнозата е сериозна.
В бъбреците може да се образува и единична киста, запълнена с бистра течност, кръв или масти. Когато кистата нарастне, тя предизвиква поясна болка. Кистата понякога нагноява или разстройва бъбречното кръвообръщение.
Лечението се състои в нейното оперативно отстраняване. По показание в някои случаи се предприема евакуаторна пункция на кистата.
Прогнозата на единичната бъбречна киста е добра.