понеделник, 18 февруари 2008 г.

Стафилодермия.

Стафилодермията е гнойно-възпалително заболяване на кожата, причинено от бактерии от стафилококовата група. Характерно е, че болестта засяга предимно кожните придатъци /космени фуликули, потни и мастни жлези, нокти/ и има склонност да прониква в дълбочина, което обуславя развитието на тежък възпалителен процес.
Многобройни са факторите, които благо приатствуват появата на стафилодермията: понижен имунитет, намаляване на маслеността и влажността на кожата, повишена потливост, ниска хигиена, дразнене от високи и ниски температури, лъчево въздействие, недоимно хранене, въздействие на биологично-активни вещества, тежки общи заболявания и други.
Предаването на инфекцията става най-често чрез пряк контакт между болен и здрав човек или използване на общи тоалетни прибори /кърпи, ножчета за бръснене и др./
Най-честия причинител на стафилодермията е златистия стафилокок. Когато се засегне косменият фуликул настъпва възпаление с развитие на гнойно мехурче /фоликулит/. За няколко дни мехурчето засъхва и образува коричка. Болестните изменения се локализират по кожата в различни места на тялото.
При хроничния стафилококов фоликулит /сикоза/ измененията се локализират само в областта на окосмената част на брадата и горната устна у мъжете. Появяват се червеникаваи възелчета /папули/, които бързо се превръщат в гнойни мехурчета /пустули/. Пустулите след няколко дни се разпукват, образуват се корички, които постепено падат. Възпалителният процес протича вълнообразно с поява на нови обриви със същата еволюция.
Дълбокият стафилококов фоликулит /фурункул, цирей/ представлява най-тежката форма на болестта. Фурункулът се среща предимно у лица, упражняващи професия в условия на висока влажност и запрашеност /дърводелци, минъори, строителни работници и други/, както и при болни от захарен диабет, анемия, имунен дефицит.
Възпалението обхваща космения фоликул в цялата му дълбочина и прилежащата мастна жлеза. То започва с образуване на пустула, зачервяване, като околната тъкан е оточна и болезнена. Локалната температура е повишена. Регионерните лимфни пъти ща и възли също се обхващат от възпалението /лимфангит и лимфаденит/. След няколко дни настъпва деструкция на цирея и се оформя т.н. жило, което се изхвърля.
След това постепено настъпва оздравяване с образуване на ръбец. Най-често циреят се локализира в областта на врата, таза и крайниците, но се среща по цялото тяло. Неговата локализация по лицето е особено опасна, тъй като по лимфен и кръвен път възпалението може да достигне до мозъчните обвивки и мозъка и да предизвика тежки усложнения. При сливане на няколко цирея с обща възпалителна основа се развива карбункул. Карбункулът протича с влошаване на общото състояние, висока телесна температура с разтрисания, бързо разпространяване в регионарните лимфни възли. При несвоевременно лечение нас тъпват тежки усложнения, а понякога и сепсис.
Стафилококовата инфекция може да засегне и потни жлези, като възпалението най-често се локализира в областта на подмишницата, ануса и окосмените части на гениталите.
Предразполагащи фактори са повишената потливост, ниска хигиена, наранявания. Образуват се възли с големина на бобено зърно, болезнени, с лъскаво зачервена кожа. След няколко дни възлите омекват, проби ват се и от тях изтича гной. Възпалението на потните жлези се нарича хидросаденит.
Нерядко златистият стафиликок предизвиква възпалителен процес на нокътното влагалище /панарициум/. Заболяването често се предхожда от травма или замърсяване в областта на нокътя. Появява се зачервяване на околонокътния вал, като постепено се образува гной под нокътната пластинка. Възпалената зона е силно болезнена, нокътът се деформира и потъмнява. При спонтанно изтичане на гнойта настъпва оздравяване със силно уплътняване и деформиране на нокътната област.
Лечението на различните форми на стафилодермията е трудна задача, поради голямата устойчивост на златистия стафилокок. Фоликулитът изисква още и местно лечение.
Общото лечение включва усилване на храната, допълнителен прием на витамини, особено на витамини от група В, прием на сулфонамиди, а при показание - антибиотици. Локално се прилагат унгвенти и разтвори, съдържащи различни антибиотични медикаменти. При развит фурункул освен това общо и локално лечение се провежда по показание и лечение с автоваксина. При наличие на карбункул се налага ранно лечение с оперативна намеса.
Лечението на панарициума е хирургично и се състои в обиколна инцизия, екстракция на нокътя, почистване на нокътното влагалище.
При всички стафилодермични заболявания на кожата и нейните придатъци трябва да се извършват изгледвания за доказване или изключване на захарен диабет.