Най-сигурното средство за предпазване от заболяването СПИН е профилактиката. Отговорът на въпроса "кои са изискванията и начините за предпазване на всеки човек от СПИН" се съдържа в познаването на основните пътища и средства за предпазване от заразата.
Основа за успешна борба със СПИН е масовото полово възпитание и образование. В програмата на СЗО за борба с тази болест централно място заема задачата за масово здравно образование.
Основният път за предпазване от заразяване с вируса на СПИН е разумният полов живот. Това означава избягване на безразборни и случайни полови контакти. Счита се, че използването на презерватив в много голяма степен намалява риска от заразяване с вируса на СПИН. В много държави се правят опити за прекъсване на предаването на заразата чрез проституиращи лица като се забранява проституцията или се издават сертификати на проститутките.
Наркоманите, които си поставят венозни инжекции, също трябва да са наясно с реалните опасности и за начините за предпазване от СПИН. В някои страни съществува мнение, че предоставянето на безплатни стерилни игли на непоправимите наркомани ще бъде по-изгодно за обществото в сравнение с големите иконом. и соц. щети от разпространението на СПИН изброените мерки за борба с болестта се наричат социални.
Към медицинските мерки за борба със СПИН се отнасят следните:
На първо място е използването на надеждни методи, средства и критерии за диагностика на инфекцията.Необходим е постоянен контрол над всички рискови групи. Чуждестранните граждани, серопозитивни за СПИН, съгласно закона на страната трябва да бъдат отзовани незабавно. Заразените български граждани се включват на постоянно диспансерно наблюдение и им се налагат известни ограничителни мерки в зависимост от тяхното социално поведение. Изследват се и лицата, пребивавали повече от един месец в чужбина.
На второ място са мерките, свързани с гарантирането на безопасност при преливането на кръв и кръвни продукти. В редица страни от 1985 г. е въведен контрол на дарителската кръв, с цел да не се допусне заразата по кръвен път.
На трето място вниманието е насочено към откриване на надеждни лечебни средства, но засега такива не съществуват.
При медицинското обслужване на населението задължително трябва да се използват стерилни материали и инструменти. От голямо значение за намаляване на рисковете от заразяване е добрата лична хигиена.
Болните от СПИН се изолират и лекуват задължително в инфекциозна болница при съответен хигиенен и епидемиологичен режим. Ограничителните мерки,налагани на вирусоносителите, дават повод на някои изследователи да говорят за трета епидемия - вълна от дискриминация срещу лицата заразени с опасния вирус. Стига се до извода, че социалните и политическите резултати от епидемията са толкова широко разпространени и разрушителни, колкото и самият вирус. Споменава се, че първата епидемия настъпи с разпространяването на вируса на СПИН у човека. Втора та епидемия бе развитието на болестта у заразените с вируса лица. Третата епидемия се различава от първите две по това, че е свързана по-скоро със социална, отколкото с медицинска инфекция: отхвърлянето, вината, очернянето, предубеждението и дискриминацията, които страхът от СПИН поражда у индивидите и обществата. Тези влияния се установяват в почти всяко общество, засегнато от СПИН.
Наблюдават се следните сфери на дискриминация:
работното място,където заразените с вируса на СПИН служители са изправени пред опасността да бъдат уволнени;
медицинските заведения,където лекарите и другите здравни работници отказват да лекуват заразени пациенти или ги лекуват недостатъчно.
Правителството, което в някои страни налага задължително изследване, за да се открият заразените лица и да им се попречи да пренасят вируса. най-малко 35 държави подлагат потенциалните имигранти на скрининг за откриване на заразяване с вируса на спин.