петък, 15 февруари 2008 г.

Заболявания на имунната система.

Имунната система поддържа постоянния генетичен състав на организма. Нейната основна функция е да разпознава и унищожава попадналите в човешкото тяло молекули, носеща различна от неговата, генетична информация.
Такива молекули се наричат антигени и са много разнообразни по състав и характер. Те представляват различни инфекциозни агенти, химични вещества, лекарства, клетки, произхождащи от други организми, проникнали в човека при кръвоприливане и трансплантация.
Имунната система реагира и спрямо антигенни, структурни промени, които настъпват в организма при стареене, увреждане на тъканите, както и при нарушаване на нормалната функция на самата система.
Имунната система се влияе от редица фактори. Много ниските и много високите температури подтискат имунната активност. Подобно на подтискащо влияние имат недоимъчното хранене, високите дози ултравиолетови лъчи, йонизиращата реакция, редица заболявания, емоционалния стрес.
Имунната активност се потенцира от умерени дози ултравиолетови лъчи, млечни белтъци, витамините А, С, Д, микроелементи, желязо, някои минерални съставки на храната /калций/. Подобно активизиращо действие притежават редица други вещества, които се съдържат в подправки - чесън, чубрица, магданоз, копър и други.

Автоимунни заболявания

Те представляват реакция на имунната система на организма срещу собсвените белтъци, при което настъспва нарушение в структурата и функцията на засегнатите клетки, тъкани и органи.
Към групата на автоимунните заболявания спадат различни форми на хроничния гломерулонефрит, хемолитичната анемия, колагенозните болести /засягащи съединителната тъкан/ ревматизъм, ревматоиден артрит, лепус /вълчанка/, дерматомиозит, склеродермия, нодозен /възлест/ полиартериит.
За лечение на автоимунните заболявания се използват ограничен брой лекарствени средства, които рядко водят до оздравяване, а най-често до лекарствена ремисия на болестта.