понеделник, 18 февруари 2008 г.

Себороична екзема.

Себороичната екзема е заболяване, което съществено се различава от екзогенната и ендогенната екзема. Причините за нейното възникване не са достатъчно изяснени. Смята се,че заболяването се дължи на генетично обусловено предразположение и влияе на външни или ендокринни фактори. Заболяват предимно възрастни, но понякога и деца.
У деца болестта се локализира по кожата на окосмената част на главата, челото и носа, по седалището, ингвиналните гънки, гънките на бедрата.
Появяват се жълто-белезникави кори-люспи. Нерядко измененията се разпространяват по кожата на цялото тяло. Тогава се наблюдават и общи симптоми, като повръщане, диария, покачване на телесната температура, пневмония, отит. У деца в предучилищна и училищна възраст измененията се локализират в окосмената част на главата, под формата на наслоени люспи и корички, които лесно се отлепват и под тях се вижда влажна и зачервена кожа. Космите не се увреждат.
У възрастни кожните изменения са симетрични: в окосмената част на главата, лицевата гънка между носа и бузите,средния участък на гърдите и на гърба, седалищната област и ингвиналните гънки.
Установяват се зачервяване и слаб оток на кожата, която е покрита с жълто-кафяви мазни люспи. Люспите се отлепват по своята периферия и там се създават условия за възникване на вторична бактериална инфекция.
Лечението на себороичната екзема се провежда с комбинирани препарати, съдържащи сяра, катран, салицилова киселина, боракс. Прилагат се локално кортикостероидни кремове и лосиони. При тежки случаи се използват компреси с калиев хиперманганат, ихтиол. Препоръчва се морско или планинсо климатолечение и балнеолечение. Полезно е от заболялите да се използват по-слаби миещи средства и да се избягва контакт с химични вещества, киселини, основи, разтворители, машинни масла. Комплексното лечение се извършва под контрол на специалист-дерматолог.