събота, 16 февруари 2008 г.

Бъбречна амилоидоза.

Амилоидозата е заболяване с отлагане на специфично вещество - амилоид, в различни органи и най-вече в бъбречните гломерули. То може да възникне без никаква причина /първична амилоидоза/ или при хронични нагноителни заболявания /бронхиектазии, туберкулоза, хроничен абсцес, остеомиелит и други/ вторична амилоидоза. В основата му стои разстройство в обмяната на веществата. Амилоидът е съставен от белтъци, въглехидрати и мазнини и има нишковидна структура. Той се отлага главно в бъбречните гломероули. В началото бъбрекът увеличава размерите си, а в по-късните стадии склерозира и се сбръчква.
Болестта е с продължителност с три и повече години. Отначало няма видими приз наци. Първият признак е появата на белтък в урината. В следващия стадий се развиват отоци по краката, в плевралната и коремната кухина се набира течност.Болни те отслабват и стават анемични. Амилоид се отлага и в други органи. Езикът се уголемява, установяват се ставни болки, артериалното налягане понякога се повишава. Постепенно се развива бъбречна недостатъчност, която непрекъснато напредва и завършва с тежка уремия.
Лечението се провежда с безсолна диета и лекарства - колхицин и диметилсулфоксид. При първите амилоидози се прилагат и противомаларийни препарати. Профилактиката на вторичната амилоидоза се състои в своевременното и дефинитивно лечение на хроничните нагноителни заболявания, които я причиняват.
Прогнозата е неблагоприятна.