събота, 23 февруари 2008 г.

Колиентерит.

Заболяването се причинява от бактерий /Ешерихия коли/, който предизвиква възпаление на тънкото черво /ентерит/. Засягат се предимно кърмачета. Тези бактерии са грам-отрицателни и ресничести. Те отделят токсични вещества ендотоксин /при разпадането си/ и екзотоксин /от живи бактерии/, а някои - и ентеротоксин. Тези токсини увреждат чревната лигавица.
Болните кърмачета или здравите бактерионосители отделят бактериите в околната среда чрез изпражненията си. Бактериите попадат в хранителните продукти и водата, които при консумирането предизвикват заболяването. Особенна опасност при кърмачетата предизвиква навикът да поставят в устата си различни замърсени предмети. Попадналите в храносмилателният тракт бактерии проникват в чревната лигавица, като я увреждат. Отделените токсини освен лигавицата увреждат чревните нервни окончания и централната нервна система. Настъпва увеличено отделяне на чревен сок и слуз в тънките черва с ускорена чревна перистал тика и поява на диарични изпражнения.Загубата на течности предизвиква нарушения в кръвообращението, хиповолемичен шок със рязко понижение на артериалното налягане.
Инкубационния период е 3-7 дни. Заболяването започва остро, с повишена телесна температура и нарушаване на общото състояние. Болното дете е отпуснато и бледо. Появяват се повръщания и диярия. Изпражненията са кашави, понякога примесени със слуз и кръв. Кожата е суха и с намалена еластичност. При по-леки форми на болестта честотата на повръщанията и изхожданията е по-малка. При по-тежките форми, които се срещат у недоносени и недоимъчно хранени кърмачета повръщанията и изхожданията са по-чести, като изпражненията са течни, премесени с кръв и слуз, обезводняването е силно изразено, нерядко настъпват гърчови състояния, артериалното налягане се понижава, настъпва токсичен и хиповолемичен шок.
Прогнозата при по-леки форми е благоприятна. У част от децата болестта хронифицира и прогнозата тогава е неблагоприятна.
Лечението се провежда в инфекциозно болнично заведение. Назначава се хранителен режим с кърма или сухо мляко. Прилагат се антибиотици и субституционни коктейли. Лечебният режим е насочен към рехидратация. При рецидиви склонността към токсичен и хиповолемичен шок се увеличава.
Профилактиката е насочена към ограничаване на епидемичното разпространение на болестта. В детските заведения се извършва изолация на заболелите и се провежда пълноценна дезинфекция. Съмнително болните деца се подлагат на лекарска профилактика. На такава профилактика подлежат и здравите бактерионосители. От голямо значение е подобряването на личната, битовата, обществената и професионалната хигиена.