Разстройство на мозъчните функции при хипертонична болест.

Артериалната хипертония при около 15% от случаите се дължи на бъбречни заболявания, феохромоцитом /тумор на надбъбречната жлеза/, първичен хипералдостеронизъм /увеличена продукция на хормона алдостерон, който задържа натрия, а той от своя страна, чрез задръжката на вода, води до покачване на артериалното налягане/, стеснение на аортата. При останалите случаи не се установява ясна причина за повишеното артериално налягане и тогава говорим за хипертонична болест. Неврологичните дисфункции са постоянен белег на болестната картина на хипертоничната болест.
Хипертоничната болест дава прояви от страна на сърцето, бъбреците и други органи, но голямо значение имат симптомите от страна на нервната система, които се установяват през двата стадия в развитието на болестта - функционален стадий и стадий на развитие на мозъчна атеросклероза.
През функционалния стадий няма промяна в структурата на мозъчните артериални съдове. В този стадий се наблюдава както преходно, така и трайно повишаване на артериалното налягане. Развива се неврастенен синдром, изразен с повишена раздразнителност и уморяемост, главоболие, вегетативни прояви с лесно зачервяване при вълнение с промени в потната секреция, разстройство на съня. Артериалното налягане отначало показва неустойчивост, а в последствие трайно повишени стойности. При изследване на очните дъна се открива спазъм на кръвоносните съдове на ретината.
През втория стадий се наблюдава развитие на мозъчна атеросклероза като последица на продължително повишен тонус, т.е. - намаляване на просвета на кръвоносните съдове. Променя се съдовата пропускливост, съдовата стена се пропива с кръвна плазма, некротизира и на някои места се оформят малки аневризми /торбовидни разширения на кръвоносния съд/.
Процесът завършва със склероза на артериалните кръвоносни съдове, чийто просвет се стеснява, дори напълно изчезва на някои места. През този стадий се установява разстройство в паметта и интелекта. Очните дъна показват данни за склероза на ретинените съдове, а понякога - кръвоизливи и застойни папили /оток на диска на зрителния нерв/ в ретината. Появяват се съдово-рефлекторни разстройства на мозъчното кръвообращение по типа на т.н. хипертонична енцефалопатия, която представлява остро и преходно разстройство на мозъчните функции при внезапно силно покачване на артериал ното налягане с развитие на преходен псевдотуморен синдром, несвързан с вътречерепен кръвоизлив.
Лечението има за цел овладяване и излекуване на основното заболяване - хипертонична болест. Това се постига чрез съчетаване на оптимален хигиенно - диетичен режим с лекарствени средства. В случаите, когато е налице разко повишаване на артериалното налягане, както и при хипертонична енцефалопатия, лечението цели бързо понижаване на артериалното налягане и отстраняване на болестната симптоматика. Лекарствата, понижаващи артериалното налягане, се комбинират с обезводняващи и противооточни средства.