Антистенокардни средства.

Антистенокардните средства притежават свойство да предотвратяват проявите на стенокардията. Остра недостатъчност на коронарното кръвообращение на сърцето /стенокардия, инфаркт на миокарда/ представлява несъответствие между нуждата и снабдяването на сърцето с кислород. Това състояние протича с намаление на кислородния подвоз за сърцето и се съпровожда с характерна болка.
Стенокардният пристъп се развива най-често при допълнително физическо или психическо натоварване, което води до повишаване на кислородната консумация от сърцето. Предотвратяването на остра коронарна недостатъчност може да се постигне с помощта на лекарствени средства, които увеличават притока на кръв /респективно на кислород/ в миокарда или водят до намален разход на кислород от страна на сърцето.
Повече от едно столетие някои органични съединения /натриев нитрат, амилов нитрат/, както и органични нитрати /нитроглицерин, нитратите с удължено действие/ са едни от най-важните и често използувани средства за лечение на стенокардни пристъпи. Те разширяват предимно капацитивните съдове /вените/, намаляват обратното венозно връщане на кръвта в сърцето и го отбременяват. Тези препарати преразпределят коронарното кръвообращение, като подобряват кръво оросяването на сърдечния мускул. Също така те премахват спазъма на коронарните артерии, като действуват предимно върху голямите коронарни артерии.
Нитроглицеринът е най-често прилаганият препарат. Приет под езика, той се резорбира много бързо. Антистенокардният му ефект след приема продължава до 30 минути. Предпочита се при остър стенокарден пристъп. Той може да предизвика горещи вълни към главата, главоболие, световъртеж, сърцебиене, повишаване вътреочното налягане. Приема се в седнало или легнало положение поради опасност от колапс. Противопоказан е при остър миокарден инфаркт, протичащ с артериална хипотония, при мозъчен кръвоизлив и повишено въртеочно налягане. За профилактика на стенокардни пристъпи са създадени нитропрепарати с удължено действие. Техният ефект настъпва след около 40 минути и продължа ва 6-8часа. Такива препарати са изоденит, нитролонг, монизид и нит-рет.
Други средства за лечение на болковите стенокардни пристъпи са коронародилататорите. Те са лекарства, които разширяват коронарните съдове, като увеличават притока на кръв и кислород в сърдечния мускул. Повечето от тях спомагат за нама ляване на кислородната консумация в миокарда.
Най-често прилагани са:
1. Антистенокардин, който разширява коронарните съдове и влияе върху тромбоцитите, като не им позволява да се слепват и да образуват тромби. Използува се и като профилактично средство срещу миокарден инфаркт;
2. Бета-блокери /блокират бета-рецепторите в сърдечния мускул,които се възбуждат от адреналин и норадреналин/ също се употребяват за лечение на стенокардията. Прилагат се главно за лечение на хронична сърдечна недостатъчност. Те намаляват възбудимостта на сърдечния мускул, понижават кислородната консумация чрез намаляване честотата на сърдечните съкращения и подобряват сърдечния кръвоток. Ранното им прилагане при миокарден инфаркт води до намаляване размерите на инфаркта, на камерните аритмии и на болката. Използуват се главно обсидан, беталок и бискен.
При стенокардия се прилагат и калциеви антагонисти - нифедипин, верапамил. Те възпрепятствуват навлизснето на калциеви йони в миокардните клетки, намаляват силата на сърдечните съкращения, разхлабват гладката мускулатура на кръвоносните съдове. Това води до понижен разход на кислород от миокарда и до преодоляване на болковия стенокарден пристъп.