неделя, 2 март 2008 г.

Наранявания на гръкляна.

Нараняванията на гръкляна се разделят на две групи: външни и вътрешни.
Поради местоположението на гръкляна външните наранявания са свързани в повечето случаи с нараняване на съседни органи: лице, долна челюст, щитовидна жлеза, гълтач, трахеа, хранопровод, голями шийни кръвоностни съдове, гръбначен стълб, нерви в шийната област.
Огнестрелните рани са прободни, проникващи и тангенциални. Прободните рани засягат най-често и двете страни на гръкляна. Проникващите рани се причиняват обикновено от снаряд, бомба или мина. В зависимост от силата на проникване тези парченца могат да пробият гръкляна и да проникнат и заседнат в околните меки тъкани, да пробият хрущялната стена на гръкляна, да заседнат в хрущяла и да попаднат като чуждо тяло в трахеята. При тангенциално нараняване обикновено просветът на гръкляна не е отворен.
Подобни рани се причиняват от щик, сабя, нож или кама. Те могат да достигнат до хрущяла и заедно с него да увредят и съседни органи. Често прободните наранявания са смъртоносни поради пробиването на голям кръвоносен съд, преминаващ в съседство с гръкляна.
Порезните рани се получават от сабя или нож. При засягане на предната част на гръкляна изходът от нараняването е по-благоприятен. При нараняване на задната част на гръкляна обикновено се прерязва голям кръвоносен съд на шията, което за кратко време причинява смърт поради загуба на кръв.
Контузия на гръкляна се причинява от удар върху него с тъп твърд предмет, при душене или обесване.При едновременно раз късване на лигавицата на гръкляна и трахеята се появява кръвохрачене, а при разчупване на гръклянния хрущял - подкожен енфизем /навлизане на въздух в подкожната тъкан/. При разкъсване на по-големи кръвоносни съдове настъпва кръвоизлив, който нерядко причинява смърт поради задушаване.
При наранявания на гръкляна е винаги налице кръвотечение от устата и от вътрешната рана. Отделящата се кръв е пенеста поради смесването й с издишания въздух. Затрудненото дишане се дължи на изливаща се в гръкляна кръв, образуване на съсиреци, разчупване на ларингеални хрущяли, наличие на оток, заклещило се в гръкляна чуждо тяло. При засягане на гълтача, при всяко преглъщане част от храна та попада в гръкляна, предизвиква кашлица и преминава и през външната рана.
Лечението на нараняванията на гръкляна е спешно оперативно.