Заболявания на вътрешното ухоТимпаногенен лабиринтит.
Възпалението на вътрешното ухо е вторично заболяване и се развива по три начина:
1. Тимпаногенен лабиринтит като услож нение на остро или хронично възпаление на средното ухо;
2. Менингогенен лабиринтит като услож нение на менингит;
3. Метастатичен лабиринтит, който се среща много рядко при инфекциозни заболя вания.
Възпалителният процес на вътрешното ухо може да остане ограничен /ограничен лабиринтит/ или да обхване цялото вътреш но ухо /дифузен лабиринтит/.В зависимост от патологичния процес се различават три форми: серозен, гноен и некротичен лабиринтит. Признаците и на трите форми са почти еднакви. Болка и покачване на температура почти липсват. В началото има само поява на дразнение на лабиринта.Тези прояви са световъртеж, гадене, повръщане, шум в ушите, намаление на слуха, нарушение на равновесието. Всички форми на лабиринтита могат да предизвикат опас ни усложнения с вътречерепна локализация - отогенен менингит, абцес на малкия мозък.
Лечението на лабиринтита е предимно консервативно. При напреднал гноен или некрозен лабиринтит по показание се пред приема оперативно лечение, но и след това остава частична или пълна глухота.
Болест на Мениер
Тази болест е невъзпалително заболяване на вътрешното ухо. Факторите, които предизвикват заболяването са многобройни. Особено важни са нарушенията в кръво оросяването на вътрешното ухо и по-специално спазъмът на кръвоностните съдове. Тези нарушения водят до увеличена продук ция на слухова течност или затрудняват нейната резурбация, поради което се покачва вътрелабиринтното налягане. Поняко га заболяването се дължи на алергия. Някои вещества /никотин/ и преумора, както и психически травми също могат да предизвикат лабиринтна криза. В повечето случаи се засяга само единия лабиринт.
Заболяването има пристъпен характер. Пристъпите настъпват обикновено внезапно, без видима причина, без налично забо ляване на ухото или на други органи. Пристъпните кризи се характеризират със силен световъртеж, гадене, понякога повръщане, шум с намаление на слуха на едно то ухо. Рядко има главоболие. Обикновено се установява спонтанен нистагъм /неволно движение на очните ябълки/ към засегнатото ухо, нарушено равноовесие до степен, че болния не е в състояние да се движи, нито да седи, а в леглото заема принудително положение. Лицето е бледо, често покрито със студена пот по челото. Пулсът е забавен. Болните лежат на засегнатата страна със зат ворени очи. Всяко раздвижване засилва световъртежа. Пристъпите траят от няколко минути до няколко часа, рядко няколко дни. Периобите на ремисия /затихване/ са различни по продължителност, но обикнове но следващите пристъпи са по-слаби. У отделни болни пристъпите се повтарят чес то и със значителна интензивност. Такива болни стават мълчаливи, подтиснати и избягват общуване. След повтаряне на някол ко пристъпа се развива трайно намаление на слуха. Макар и рядко може да настъпи едностранна глухота.
Лечението се провежда от лекар-специалист. Прогнозата по отношене на слуха е сериозна, особено при чести пристъпи.
Отосклероза
Отосклероза представлява невъзпалител но заболяване на костната лабиринтна кап сула, където се развива дистрофичен процес. Този процес обхваща и слуховите кос тици, които загубват напълно подвижността си. Причините на заболяването не са изяснени. При някои болни се открива нас ледствена обремененост. Жените боледуват значително по-често от мъжете. По време на бременност и мензис се наблюдава акти визиране на заболяването. Звуковата трав ма - битова и професионална също оказва влияние, като причинява дистрофични промени в слуховия орган.
Заболяването започва незабелязано. Началните оплаквания са шум в ушите. По-късно болните се оплакват от прогресивно намаляване на слуха - отначало на едното, а по-късно и на двете уши. При напредване на глухотата се засяга силно разбираемостта на говора. Важна особеност на глухотата е, че болните чуват по -добре в шумна обстановка - във влак, ав тобус, трамвай, завод. Този признак се нарича паракузис.
Лечението е трудно и се провежда от лекар-специалист. Прогнозата е сериозна или неблагоприятна по отношение на загубата на слуха.
Кохлеарен неврит
Нервните влакна, които започват в охлюва /кохлеа/ служат за звуковъзприятие. От тях се образува кохлеарният /слуховият/ нерв. Нервните влакна, които започ ват в полуокръжните канали, служат за равновесието и образуват т.н. вестибуларен нерв. Тези два нерва се съединяват в един общ вестибуло-кохлеарен нерв.
Заболяването на кохлеарния нерв може да се дължи на инфекция, токсично увреждане или съдови промени. Инфекциозните заболявания, които могат да предизвикат кохлеарен неврит са: скарлатина, тиф, дифтерия, менингит, грип, паротит, херпес зостер. Токсичен кохлеарен неврит може да се раз вие при захарен диабет, левкимия, приема не на някои лекарства /стрептомицин, хинин, салицилова киселина/. Професионален кохлеарен неврит се среща у работещи в среда с арсеник, олово, живак, анилин. Злоуппотреба с алкохол и никотин, както и атеросклерозата и хипертонията увреждат кръвоснабдяването и храненето на вът решното ухо, в резултата на което настъп ва дегенеративен процес. Особено често се уврежда слуховия нерв от т.н. ототоксични антибиотици - стрептомицини, канамицин, гентамицин, амикацин. Болестната картина се изявява с признаци на прогресиращо намаляване на слуха. Твърде често е съпроводено от шум в ушите.
Лечението е консервативно и се провеж да от лекар-специалист. Прогнозата по от ношение на слуха е сериозна или неблагоприятна.
Сифилис на вътрешното ухо
Сифилитично поражение се наблюдава при вторичен или третичен сифилис. При вродения сифилис измененията в ухото се развиват бавно и много често водят до силно намаляване или загуба на слуха, ка то поражението на вътрешното ухо е съпро водено и с увреда на очите и зъбите.
При придобития сифилис се различават три болестни форми:
1. Апоплектична. Тя протича със шум в ушите, значително намаляване до загуба на слуха, придружени често от спонтанен нистагъм, световъртеж и нарушено равновесие;
2. Остра. При тази форма бързо се раз вива намаляване до загуба на слуха в продължение на 2-3 седмици;
3. Хронична. При тази форма намаляването на слуха настъпва и прогресира по-бавно, като достига до пълна глухота.
Лечението е консервативно и се провежда от лекар-специалист. Прогнозата е сериозна или неблагоприятна по отношение на глухотата.
Глухонемота
Глухонемотата представлява недъг, при който говорът е загубен вследствие на частична или пълна загуба на слуха поради вродени или придобити заболявания. Следователно, немотата се дължи на глухотата. Обикновено при глухонемотата органите на говора са развити нормално и правилно, но говор липсва поради липса на слух. Като причина на вродена глухонемота се смятат прекарани вътреутробни възпалителни заболявания на ушите или пък нарушения в развитието им. Глухонемотата може да е последица от трудно раждане. Придобитата глухонемота е последица от заболявания на ушите, менингит, заушка, травма.
Професионални заболявания на ухото
Най-сериозно е поражението на слуха от продължителното въздействие на производствения шум и вибрациите. Това пораже ние, предизвикано от хроничната звукова травма, е известно като "професионална глухота". Вредното въздействие на шума се определя от интензивитета му /шум над 80 децибела не е достатъчен за причинява не на слухово поражение/ от височината на тоновете, които образуват шума /особе но вредни за слуха са шумовете с висока честота и ултразвукът/. Голямо значение има и ритъмът на шума. При т.н. инпулсивни шумове, с голям интензитет на импулсите, уврежданията настъпват много по-бързо и са по-изразени. Вибрациите или производствените сътресения с ниска честота /особено под 10 херца/ усилват поражението на вътрешното ухо и увреждат слуха.
Болните се оплакват от шум в ушите и намаление на слуха. Характерно е, че в началния стадий на слуховото увреждане се влошава възприемането на високите тонове.Шумът в ушите е ранен, но непостоянен симптом на професионалната увреда на слуха. Обикновено шумът е с висока тонал ност и понякога е много силен. Нерядко са налице световъртеж, нестъбилна походка, главоболие, особено към края на работния ден.
Заболялите лица незабавно трябва да се отстранят от увреждащата работна среда. Лечението се провежда от лекар-специялист.
Профилактиката се осъществява чрез следните мерки:
1. Намаляване въздействието на производствения шум чрез колективни и индивидуални средства за за щита от шума, обезшумяване на машините и други източници на шума; 2. Професионален подбор - изследване на индивидуалната устойчивост на слуховия анализатор посредством специални методи.
1. Тимпаногенен лабиринтит като услож нение на остро или хронично възпаление на средното ухо;
2. Менингогенен лабиринтит като услож нение на менингит;
3. Метастатичен лабиринтит, който се среща много рядко при инфекциозни заболя вания.
Възпалителният процес на вътрешното ухо може да остане ограничен /ограничен лабиринтит/ или да обхване цялото вътреш но ухо /дифузен лабиринтит/.В зависимост от патологичния процес се различават три форми: серозен, гноен и некротичен лабиринтит. Признаците и на трите форми са почти еднакви. Болка и покачване на температура почти липсват. В началото има само поява на дразнение на лабиринта.Тези прояви са световъртеж, гадене, повръщане, шум в ушите, намаление на слуха, нарушение на равновесието. Всички форми на лабиринтита могат да предизвикат опас ни усложнения с вътречерепна локализация - отогенен менингит, абцес на малкия мозък.
Лечението на лабиринтита е предимно консервативно. При напреднал гноен или некрозен лабиринтит по показание се пред приема оперативно лечение, но и след това остава частична или пълна глухота.
Болест на Мениер
Тази болест е невъзпалително заболяване на вътрешното ухо. Факторите, които предизвикват заболяването са многобройни. Особено важни са нарушенията в кръво оросяването на вътрешното ухо и по-специално спазъмът на кръвоностните съдове. Тези нарушения водят до увеличена продук ция на слухова течност или затрудняват нейната резурбация, поради което се покачва вътрелабиринтното налягане. Поняко га заболяването се дължи на алергия. Някои вещества /никотин/ и преумора, както и психически травми също могат да предизвикат лабиринтна криза. В повечето случаи се засяга само единия лабиринт.
Заболяването има пристъпен характер. Пристъпите настъпват обикновено внезапно, без видима причина, без налично забо ляване на ухото или на други органи. Пристъпните кризи се характеризират със силен световъртеж, гадене, понякога повръщане, шум с намаление на слуха на едно то ухо. Рядко има главоболие. Обикновено се установява спонтанен нистагъм /неволно движение на очните ябълки/ към засегнатото ухо, нарушено равноовесие до степен, че болния не е в състояние да се движи, нито да седи, а в леглото заема принудително положение. Лицето е бледо, често покрито със студена пот по челото. Пулсът е забавен. Болните лежат на засегнатата страна със зат ворени очи. Всяко раздвижване засилва световъртежа. Пристъпите траят от няколко минути до няколко часа, рядко няколко дни. Периобите на ремисия /затихване/ са различни по продължителност, но обикнове но следващите пристъпи са по-слаби. У отделни болни пристъпите се повтарят чес то и със значителна интензивност. Такива болни стават мълчаливи, подтиснати и избягват общуване. След повтаряне на някол ко пристъпа се развива трайно намаление на слуха. Макар и рядко може да настъпи едностранна глухота.
Лечението се провежда от лекар-специалист. Прогнозата по отношене на слуха е сериозна, особено при чести пристъпи.
Отосклероза
Отосклероза представлява невъзпалител но заболяване на костната лабиринтна кап сула, където се развива дистрофичен процес. Този процес обхваща и слуховите кос тици, които загубват напълно подвижността си. Причините на заболяването не са изяснени. При някои болни се открива нас ледствена обремененост. Жените боледуват значително по-често от мъжете. По време на бременност и мензис се наблюдава акти визиране на заболяването. Звуковата трав ма - битова и професионална също оказва влияние, като причинява дистрофични промени в слуховия орган.
Заболяването започва незабелязано. Началните оплаквания са шум в ушите. По-късно болните се оплакват от прогресивно намаляване на слуха - отначало на едното, а по-късно и на двете уши. При напредване на глухотата се засяга силно разбираемостта на говора. Важна особеност на глухотата е, че болните чуват по -добре в шумна обстановка - във влак, ав тобус, трамвай, завод. Този признак се нарича паракузис.
Лечението е трудно и се провежда от лекар-специалист. Прогнозата е сериозна или неблагоприятна по отношение на загубата на слуха.
Кохлеарен неврит
Нервните влакна, които започват в охлюва /кохлеа/ служат за звуковъзприятие. От тях се образува кохлеарният /слуховият/ нерв. Нервните влакна, които започ ват в полуокръжните канали, служат за равновесието и образуват т.н. вестибуларен нерв. Тези два нерва се съединяват в един общ вестибуло-кохлеарен нерв.
Заболяването на кохлеарния нерв може да се дължи на инфекция, токсично увреждане или съдови промени. Инфекциозните заболявания, които могат да предизвикат кохлеарен неврит са: скарлатина, тиф, дифтерия, менингит, грип, паротит, херпес зостер. Токсичен кохлеарен неврит може да се раз вие при захарен диабет, левкимия, приема не на някои лекарства /стрептомицин, хинин, салицилова киселина/. Професионален кохлеарен неврит се среща у работещи в среда с арсеник, олово, живак, анилин. Злоуппотреба с алкохол и никотин, както и атеросклерозата и хипертонията увреждат кръвоснабдяването и храненето на вът решното ухо, в резултата на което настъп ва дегенеративен процес. Особено често се уврежда слуховия нерв от т.н. ототоксични антибиотици - стрептомицини, канамицин, гентамицин, амикацин. Болестната картина се изявява с признаци на прогресиращо намаляване на слуха. Твърде често е съпроводено от шум в ушите.
Лечението е консервативно и се провеж да от лекар-специалист. Прогнозата по от ношение на слуха е сериозна или неблагоприятна.
Сифилис на вътрешното ухо
Сифилитично поражение се наблюдава при вторичен или третичен сифилис. При вродения сифилис измененията в ухото се развиват бавно и много често водят до силно намаляване или загуба на слуха, ка то поражението на вътрешното ухо е съпро водено и с увреда на очите и зъбите.
При придобития сифилис се различават три болестни форми:
1. Апоплектична. Тя протича със шум в ушите, значително намаляване до загуба на слуха, придружени често от спонтанен нистагъм, световъртеж и нарушено равновесие;
2. Остра. При тази форма бързо се раз вива намаляване до загуба на слуха в продължение на 2-3 седмици;
3. Хронична. При тази форма намаляването на слуха настъпва и прогресира по-бавно, като достига до пълна глухота.
Лечението е консервативно и се провежда от лекар-специалист. Прогнозата е сериозна или неблагоприятна по отношение на глухотата.
Глухонемота
Глухонемотата представлява недъг, при който говорът е загубен вследствие на частична или пълна загуба на слуха поради вродени или придобити заболявания. Следователно, немотата се дължи на глухотата. Обикновено при глухонемотата органите на говора са развити нормално и правилно, но говор липсва поради липса на слух. Като причина на вродена глухонемота се смятат прекарани вътреутробни възпалителни заболявания на ушите или пък нарушения в развитието им. Глухонемотата може да е последица от трудно раждане. Придобитата глухонемота е последица от заболявания на ушите, менингит, заушка, травма.
Професионални заболявания на ухото
Най-сериозно е поражението на слуха от продължителното въздействие на производствения шум и вибрациите. Това пораже ние, предизвикано от хроничната звукова травма, е известно като "професионална глухота". Вредното въздействие на шума се определя от интензивитета му /шум над 80 децибела не е достатъчен за причинява не на слухово поражение/ от височината на тоновете, които образуват шума /особе но вредни за слуха са шумовете с висока честота и ултразвукът/. Голямо значение има и ритъмът на шума. При т.н. инпулсивни шумове, с голям интензитет на импулсите, уврежданията настъпват много по-бързо и са по-изразени. Вибрациите или производствените сътресения с ниска честота /особено под 10 херца/ усилват поражението на вътрешното ухо и увреждат слуха.
Болните се оплакват от шум в ушите и намаление на слуха. Характерно е, че в началния стадий на слуховото увреждане се влошава възприемането на високите тонове.Шумът в ушите е ранен, но непостоянен симптом на професионалната увреда на слуха. Обикновено шумът е с висока тонал ност и понякога е много силен. Нерядко са налице световъртеж, нестъбилна походка, главоболие, особено към края на работния ден.
Заболялите лица незабавно трябва да се отстранят от увреждащата работна среда. Лечението се провежда от лекар-специялист.
Профилактиката се осъществява чрез следните мерки:
1. Намаляване въздействието на производствения шум чрез колективни и индивидуални средства за за щита от шума, обезшумяване на машините и други източници на шума; 2. Професионален подбор - изследване на индивидуалната устойчивост на слуховия анализатор посредством специални методи.