вторник, 18 март 2008 г.

Обезболяващи средства /АНАЛГЕТИЦИ/.

Болката е симптом на много заболявания, свързани с различни /възпалителни, токсични, травматични, от изгаряния/ увреждания на органите и тъканите. Острата болка може да предизвика шок и други промени, които да причинят смърт. За разлика от общите анестетици, аналгетиците подтискат само болковата чувствителност и не нарушават съзнанието.
Въз основа на общото действие върху централната нервна система и някои други особености обезболяващите средства се делят на две групи: наркотични и ненаркотични обезболяващи.
Наркотични аналгетици
Към тях се отнасят някои алкалоиди /морфин, кодеин/ и препарати на опиума, полусинтетични и синтетични вещества. От наркотичните препарати от природен произход най-известен е опият - млекоподобен сок, който се получава от мак. В опия се съдържат повече от 20 алкалоиди, вкл. морфин, кодеин, тебаин, папаверин, наркотин и норцеин.
Морфинът е главният алкалоид на опия. Той се резорбира добре в храносмилателния тракт, но по-бързо действие се получава при подкожно или венозно въвеждане. Основният ефект на морфина е обезболяващият. Подтиска чувството за болка, но не се променят другите видове сетивност /за допир и температура/, а някои сетива /слух, зрение, обоняние/ се изострят. Употребата му сега се ограничава, поради голям риск от привикване и пристрастяване и високата му токсичност при малки деца и при лица в преклонна възраст.
При остро морфиниво отравяне се установяват точковидни зеници, ниско артериално налягане, задръжка на урина и бронхоспазъм. При хронично отравяне /морфинизъм/ се наблюдават психическа и физическа зависимост с морална и интелектуална деградация на личността. Морфинът се прилага главно като обезболяващо средство при заболявания, съпроводени със силна болка /тумори, миокарден инфаркт, травми, изгаряния/. Полусинтетични производни на морфина са диоланът, който подтиска центъра на кашлицата и рядко довежда до лекарствена зависимост, и алилнорморфинът, който притежава по-слаба аналгетична активност от тази на морфина и води до подтискане на дишането и слабо свиване на зениците.
Към синтетичните аналгетични средства се отнасят:
1.Лидол /пептидин/. Той има по-слабо обезболяващо и по-кратко действие от морфина, но притежава спазмолитичен ефект и добра чревна резорбция; 2. Фентинил. Той има мощен /до 100 пъти по-силен от морфина/ обезболяващ ефект.
Ненаркотични аналгетици /нестероидни противовъзпалителни средства/
Те подтискат болката, включително ставната, мускулната и костната болка.Не наркотичните аналгетици имат и изразено противовъзпалително действие, което е свързано с обезболяващото им действие.Те подтискат синтеза на веществата, участващи във възпалителната реакция и водещи до появата на болка.Тези аналгетици имат и антипиретичен /понижаващ температура/ ефект, който се дължи на подтискане синтеза на простагландини и блокиране на пирогенното им действие върху центъра на топлопродукцията в мозъка /хипоталамуса/. В медицинската практика ненаркотичните аналгетици се прилагат за лечение на ставни и мускулни болки, главоболие, зъбобол и невралгия. Антиперитичното им действие се използува при трескави състояния. Широко приложение те намират в лекарственото лечение на ревматизма, полиартрити и ревматоидни за болявания. Най-честите странични действия при тях се дължат на дразнене на храносмилателния тракт /склонност да предизвикват язви/, алергични реакции.
Тази група аналгетици се разделят на:
1. Производни на салициловата киселина /аспирин, ацетизал/; 2.Производин пирацолона /бутадион, кетазон, тандерил/; 4.Производни на анилина /фенацетин, парацетамол/; 5 Производни на индола /индометацин/. Всички тези производни се прилагат главно при ревматични и ревматоидни заболявания, включително ревматоиден артрит и болестта на Бехтерев.