Антихипертензивни средства.

Антихипертензивните средства понижават повишеното артериално налягане и се прилагат за лечение на хипертонична болест и на повишено артериално налягане при други заболявания /т.е. симптоматична хипертония/.
Повечето антихипертензивни средства водят до понижаване тонуса на симпатикоадреналната нервна система, която играе главна роля в регулацията на артериалното налягане.
При съвременното лечение на артериалната хипертония се използуват - самостоятелно или в комбинация - медикаменти от следните пет групи:
1. Средства, понижаващи тонуса на симпатиковата нервна система; 2. Диуретици /обезводняващи/; 3. Периферно съдоразширяващи средства; 4. Калциеви антагонисти; 5. Средства, които подтискат системата ренин-ангиотензин-алдостерон .
При хипертонична болест е налице повишена активност симпатикоадреналната система. Целта на лекарственото лечение е да се редуцира засиления поток симпатикови импулси към артериите и да се понижи артериалното налягане.
Понижаване на симпатиковия тонус може да се осъществи на няколко нива. Симпатиколитиците /понижаващи симпатиковия тонус/ с централно действие влияят върху централната нервна система главно на нивото на съдово-двигателния център и други структури, представляващи важни звена в регулацията на артериалното налягане.
Към тази група се отнася препаратът хлофазолин /клонидин/. Той понижава артериалното налягане, сърдечната честота и обема на изтласкваната от сърцето кръв. В тази група влиза и препаратът резерпин. Той изчерпва депата на нор адреналина, който възбужда симпатикоадреналната система.
Резерпинът дава много странични действия /сънливост, психична депресия, отслабване на вниманието, повишаване на стомашната секреция/. Симпатиковият тонус може да се понижи и с помощта на симпатиколитици с периферно действие /блокират адренергитичния неврон/. Такива медикаменти са: гванетидин, гендор, дебризоквин. Те предизвикват странични действия /сънливост, главоболие, диария/.
Симпатиковият тонус може да се понижи и чрез блокери на адренерги тичните рецептори:
1. Алфа-блокери, които блокират алфа-рецепторите в кръвоносните съдове /режитин, феноламин, празозин/; 2. Бета-блокери, които намаляват симпатикусовата стимулация на сърдечния мускул и с това се постига намаляване на изтласкваната от сърцето кръв и понижаване на артериалното налягане. Прилагат се препаратите оксипренолол, пропранолол, пиндолол, атенолол; 3. Средства, болкиращи алфа- и бета-рецепторите /лобеталол/.
Втора голяма група лекарствени средства за понижаване на артериалното налягане са диуретиците. Понижаването на артериалното налягане се обяснява с намаляване на обема на циркулиращата кръв. Най-често се използуват тиазидните диуретици /дехидратин-нео/ и техните аналози /салуретин, бриналдикс/.
Трета голяма група са периферните съдоразширяващи средства. Те понижават артериалното налягане посредством намалява не на периферното съдово съпротивление и разширяване на кръвоносните съдове. Прилагат се медикаментите нанипрус /нитропрусид-натрий/, хиперстат и депресан.
За понижаване на артериалното налягане се използуват и калциеви антагонисти /блокират навлизането на калциеви йони в клетките на съдовата гладка мускулатура/ От тях по-често се прилагат тези от групата на нифедипина. Ефектът се дължи на намаляване обема на изтласкваната от сърцето кръв и на понижаване съпротивлението в периферийните съдове.
Средствата, блокиращи системата ренинангиотензин - алдостерон, са от голямо значение за понижение на повишеното артериално налягане. Блокирането на бета-рецепторите в бъбреците, където се произвежда ренина, води до намаляване на рениновата секреция. Най-често тази система се повлиява на нивото на ангиотензин - конвертиращия ензим с помощта на медикамента каптоприл.