вторник, 18 март 2008 г.

Антиаритмични средства.

Антиаритмични средства са прилагат за профилактика и лечение на различни видове нарушения на сърдечния ритъм.
Според показанието за приложение те се разделят на:
1. Средства, използувани главно при предсърдни аритмии /напр. верапамил/; 2. Средства, прилагани при камерни аритмии /напр. лидокаин/; 3. Средства, прилагани при предсърдни и камерни аритмии /напр. бета-блокери/.
Според механизма на действие антиарит мичните средства се разделят на:
1. Хинидиноподобни средства.
Те имат мембрано-стабилизиращо действие, като не позволяват натриевите йони да проникнат в клетката. Най-известното лекарствено средство от тази група е хинидинът. Лечение с него е показано при предсърдно мъждене и трептене, както и при екстрасистолия. Хинидинът може да предизвиква алергична реакция с втрисане, кожен обрив, намаление на слуха, нарушение на зрението и сърдечна недостатъчност. Той е противопоказан при бременност, предсърдно-камерен блок и свърхчувствителност към него. Друг препарат от тази група е апмалинът /тахмалин/. Той съдържа алкалоида апмалин. Показан е за лечение на ритъмни нарушения от надкамерен произ ход.
2. Лидокаиноподобни средства.
Лидокаинът е най-често използуваният препарат от тази група. Той се прилага за лечение на нарушения на сърдечния ритъм от камерен произход, свързани с остър миокарден инфаркт или хирургически операции на сърцето. Друг препарат от същата група е фенитоинът, който е по-активен при камерни, отколкото при предсърдни нарушения на сърдечния ритъм.
3. Бета-адренергични блокери.
Те са лекарствени средства, които блокират бета-рецепторите, разположени в сърцето. Приложението им води до намаляване възбудимостта на сърдечния мускул, забавяне на провеждането на импулсите в проводната. та система на сърцето и забавяне на сърдечния ритъм. Блокерите се прилагат при учестяване на сърдечната дейност от надкамерен произход, предсърдно мъждене и трептене, камерни и надкамерни екстрасистоли, камерна аритмия при липса на сърдечна недостатъчност. Използуват се препаратите обсидан, тразикор, вискен, селетрал и други блокери.
4. Амиодороноподобни средства.
Амиодаронът /кордарон/ е главен представител на тази група. Продолжителният му ефект позволява еднократен дневен прием. Той се натрупва в организма и затова ефектът му продължава 10-45 дни след последната доза. Предимство на амиодарона е висока та му противоаритмична активност при болни с тежка застойна сърдечна недостатъчност и с остър миокарден инфаркт. Прилага се при нечувствителни към друго лечение ритъмни нарушения. Поради сериозни странични действия /паркинсонизъм, нарушение на функциите на щитовидната жлеза, пигментация на ретината, учестяване на сърдечния ритъм/ препаратът трябва да се използува само като резервно средство при тежки и опасни надкамерни и камерни аритмии.
5. Калциеви антагонисти.
Те блокират навлизането на калциевите йони в миокард ните клетки, предимно на нивото на предсърдно-камерния възел. Това намалява възбудимостта на сърдечния мускул и забавя сърдечния ритъм. От тази лекарствена група най-голямо значение има препаратът верпамил. Той се прилага при предсърдни аритмии и стенокардия.
6. Други антиаритмични средства.
От тази група най-голямо приложение имат калциевите соли, които се използуват при аритмии, свързани с интоксикация от сърдечни гликозиди /дигиталис/. Като антиаритмично средство се употребяват и самите сърдечни гликозиди /напр. при предсърдно мъждене и трептене/.