неделя, 2 март 2008 г.

Заболявания на средното ухо
Остър туботимпанит.

При развил се възпалителен процес в носната кухина и носоглътката - остра или хронична хрема, синуит, остър тонзилит, се засяга фарингеалният отвор на Еустахиевата тръба, настъпва оток на лигавицата, поради което тръбата не може да се отваря при преглъщане.Туботимпанит може да се появи и при развитие на тумори и аденоидни ведетации в носоглъдката. В такива случаи се притиска и запушва фарингеалния отвор на Еустахиевата тръба което предизвиква поява на туботимпанит. Тъй като лигавицата на тъпанчевата кухина поглъща част от кислорода на намиращия се в кухината въздух, то налягането на въздуха във външния слухов проход става по-голям от налягането на въздуха в тъпанчевата кухина. Тъпанчето хлътва навътре. В самата тъпанчева кухина се отделя невъзпалителна течност /трансудат/, която е стерилна. Слухът на болното ухо е намален. Острият туботимпанит преминава за 1-4 седмици.
Хроничен туботимпанит
При често повтарящо се изменение в горните дихателни пътища, при туберкулоза, сифилис, анемия, прекалена употреба на алкохол и тютюн, при обитаване на влажни жилища, при процеси, които стесня ват значитело носогълтачната кухина, мно го често острият туботимпанит преминава в хроничен. В такива случаи настъпва организиране на трансудата и се образува срастване между слуховите костици или между тъпанчето и стената на тъпанчевата кухина. Тези сраствания водят до прогресивно намаление на слуха. С течение на времето тъпанчето атрофира и изтънява до такава степен, че през него се вижда тъпанчевата кухина. В някои случаи в атрофираното тъпанче се отлагат калциеви соли.
Остър и хроничен медиален отит
Той е много често заболяване, особено у деца. Острия медиален отит се изявява в края на остро възпаление на носа, гърлото, околоносните кухини, което се разпространява и в средното ухо. Това става най-често при грип, простуда. Възпале нието на средното ухо се среща често като усложнение при скарлатина, морбили, дифтерия, заболявания на бронхите и бели те дробове, при полипи и увеличени сливи ци. Хроничното възпаление се появява като последица от острото възпаление на средното ухо. При кърмачета и малки деца още отначало може да се развие хроничен медиален отит.
При остър медиален отит се появява силна пристъпна болка в ухото и около него. Болката може да обхване и съответната половина на главата. Болният е отпаднал, има повишена телесна температура, понякога световъртеж и повръщане, шум в ухото. Слухът е намален. При разпукване на тъпанчето от ухото изтича гноен секрет, след което общото състояние се подобрява. Това е най-благоприят ния изход. В други случаи обаче настъпват усложнения /нагнояване на мастоидната кост, абсцес, менингит/.
Хроничният медиален отот протича с гноетечение от ухото, намален слух, слаб сърбеж. Болка почти липсва. Хроничното възпаление на средното ухо е най-честата причина за настъпила глухота.
Лечението от острия и хроничния медиа лен отит се провежда от лекар-специалист. Предпазването се състои в поддърдане на нормалното състояние на гърлото и носа - докато те са здрави, ухото много рядко заболява.
Остър гноен медиален отит в кърмаческата и най-ранната детска възраст
Важен болестен симптом на острия гноен медиален отит у кърмачета е много високата температура. Храненето се нарушава, появяват се диария и загуба на тегло. твърде често се установяват признаци на менингизъм: забиване на главичката във възглавницата, опистотонус /извиване на тялото под формата на дъга/, неспокой ствие. При натиск върху трагуса /под вхо да на външния слухов проход/ има силна болезненост. Лимфните възли в областта на цицковидния израстък /зад ушната мида/ се подуват. При подобна картина и при липса на данни за заболяване на други органи, винаги у кърмачетата трябва да се мисли за остър гноен медиален отит.
Лечението е както у възрастните, но тук се прибягва до ранна парацентеза /пробиване на тъпанчето със специална игла под местна упойка/, за да се създаде възможност за оттичане на образувалия се в тъпанчевата кухина гноен ексудат. Това е особено наложително при случаи с безсимптомно протичане, без покачване на температурата, което показва, че общите и местни съпротивителни сили на детето не са в състояние да преодолеят настъпилата инфекция.