Лекарства, успокояващи кашлицата.

Противокашличните средства се делят на две групи - централно действащи и периферно-действащи.
Централно-действащи средства
Централно-действащите средства подтискат центъра на кашлицата. Повечето от тях са производни на морфина, подтискат в различна степен и центъра на дишането и могат да предизвикат лекарствена зависимост, подобна на наркоманиите. Те притежават болкоуспокояващо действие, по-слабо от това на морфина.
Най-често употребявани са кодеинът и диоланът.
Кодеинът е алкалоид на опия. Той подтиска пряко центъра на кашлицата, притежава още обезболяващо /аналгетично/ и успокояващо действие. Кодеинът влиза в състава на комбинираните препарати тусиден, ефкодрал и кодтерпин.
Диоланът е полусинтетично производно на морфина. Той подтиска също пряко дихателния център, но има по-слаб аналгетичен ефект в сравнение с морфина. Диоланът влиза в състава на комбинирания противокашличен препарат тусирол /в сиропна форма/.
Съществуват препарати с централно действие, непредизвикващи зависимост - глаувент, носкапин и антитусин. Глаувентът съдържа алкалоида глауцин, извлечен от растението жълт блатен мак. Той оказва пряко подтискащо действие върху центъра на кашлицата, но не влияе върху центъра на дишането. Подобно на носкапина притежава спазмолитично действие и не води до лекарствена зависимост и запек. Глаувентът влиза в състава на препаратите глаутерпин и бронхолитин. Прилага се за лечение на трахеобронхит, фарингит, бронхит и коклюш.
Наскопинът съдържа опиевия алкалоид наркотин. Той действува спазмолитично върху гладка та мускулатура и подтиска пряко центъра на кашлицата. Наскопинът влиза в състава на комбинирания препарат наркотерпин. Клофенадол притежава централно и периферно действие и има противокашличен, спазмолитичен и местен анестезиращ ефект.
Периферно-действащи средства
Те понижават възбудимостта на рецепторите в лигавицата на горните дихателни пътища. Така действуват слузестите вещества, съдържащи се в някои растителни дроги - корен от ружа, ленено семе, листа от подбел.
Ефективни периферни противокашлични средства са и някои синтетични препарати - преноксидиазин, ексангит и океселадин /тусипрекс/.
Преноксидиазинът действува чрез анестезия на лигавицата на горните дихателни пътища, но не влияе върху центъра на кашлицата и дишането. Той притежава също противовъзпалително действие и премахва бронхиалния спазъм. Известен е под името лобексин.
Ексангитът действува по същия начин като лобексина, но блокира и кашличните рефлекси, свързани с гръбначния мозък. Той не подтиска дихателния център и не предизвиква лекарствена зависимост. Окселадинът /тусипрекс/ подтиска рефлексите периферно, а освен това възбужда центъра на дишането в продълговатия мозък.