вторник, 22 януари 2008 г.


Остра лимфоцитна левкемия-продължение (част 2)
продължение...


Диагноза
Кръвни и костно-мозъчни клетки се изследват за диагностициране на болестта. В добавка ниския брой еритроцити и тромбоцити, изследването на оцветени кръвни клетки със светлинен микроскоп показват наличие на левкемични бласти. Това се потвърждава чрез изследване на костен мозък, което почти винаги показва левкемични клетки (фиж фигура 3). Кръвните и костно-мозъчните клетки се използват също за изследване на броя и формата на хромозомите (цитогенетично изследване), за изследване на имунофенотипа и за други специални изследвания, ако се налага.
Фигура 3. Панел А показва снимка на развиващи се клетки в здрав костен мозък, които са били поставени върху стъклена подложка и оцветени, за да станат клетките по-добре видими. Вариациите във вида на клетките са характерни за нормалния костен мозък. Панел В показва снимка на костно-мозъчни клетки от пациент с ОЛЛ. Преобладават еднотипни левкемични бласти.
Лечение
Химиотерапия
Почти всички пациенти с ОЛЛ имат нужда от химиотерапия колкото е възможно по-бързо след поставяне на диагнозата. Принципната цел на лечението е да предизвика ремисия с липса на левкемични бласти в кръвта и костния мозък. Производството на нормални кръвни клетки се възстановява и стойностите на кръвните телца се връщат в нормалните граници.
При повечето пациенти интензивната химиотерапия е необходима за постигането на пълна ремисия. За начално лечение се комбинират няколко лекарства. Таблица 2 изброява групите лекарства и индивидуалните медикаменти, които могат да бъдат използвани за лечение на болестта. Подходите към лечението са предмет на интензивни проучвания по цял свят и има разлики с общото описание, което е дадено тук. Така че е възможно пациентът да получи различен брой, поредица или вид лекарства от описаните тук и все пак да получава подходящо и ефективно лечение. Възрастта на пациента, наличието на малко или много левкемични клетки в кръвта и типа на левкемичните лимфоцити преценени според вида им, имунофенотипа или хромозомната композиция може да повлияят за вида на лечението. Но е важно да се търси лечение в център, където лекарите имат опит в грижите за пациенти с ОЛЛ.
При подготовката на пациента за лечение се поставя централен път – катетър във вена в горната част на гръдния кош, за да има достъп за вливането на лекарства, кръв и вземането на кръв за изследвания и химични тестове.
При някои пациенти, ако е високо нивото на пикочна киселина, се дава през устата лекарство, наречено алопуринол, за да минимизира образуването на пикочна киселина в кръвта. Едно ново лекарство, rasburicase, давано като еднократна венозна доза, бързо намалява увеличените нива на пикочна киселина. Пикочната киселина е отпадъчен продукт от разпада на клетки, навлиза в кръвта и се излъчва чрез урината. Ако от терапията биват убити едновременно много клетки, нивото на пикочна киселина в урината може да е толкова високо, че да се образуват камъни в бъбреците от нея, които сериозно да нарушат уринирането.
Индукция
Индукция е термин, използван за началната фаза на лечение с медикаменти. Специфичните медикаменти, дозата им и времето на приложение зависят от няколко фактора, включващи възрастта на пациента, характеристиките на левкемията и общото здравословно състояние на пациента. Таблица 3 дава пример за лекарствата, използвани в днешно време за индукция и пост-индукция.