сряда, 23 януари 2008 г.


Остеосарком --Osteosarcoma.


ОстеосаркомОпределение: Остеосаркомът е злокачествен тумор, който произхожда от костната тъкан. Среща се най-често в млада възраст – между 10 и 25 години.Етиология: Причината за заболяването е неизвестна. Рискови фактори са: - бърз костен растеж – децата с остеосарком обикновено са по-високи за възрастта си; - костни заболявания като: болест на Пейджет, остеохондром; - редки наследствени синдроми – деца с ретинобластом имат повишен риск за развитие на остеосарком; - лъчетерапия.Локализация: Най-често се локализира в метафизите на дългите тръбести кости – бедрена кост, раменна кост, тибия, в костите на таза и др. Патоанатомия: Туморът може да достигне големи размери, има неправилна форма. Срезната му повърхност е с разнороден строеж. Състои се от участъци с костна плътност, сиво-белезникави мековати полета, кръвоизливи, некротични зони.Остеосаркомът има способността да образува остеоид, костна и хрущялна тъкан в различно количество.Различават се:1. Остеолитичен остеосарком – има мека консистенция и напълно разрушена костна структура;2. Остеопластичен (остеосклеротичен) остеосарком – състои се от остеоидно вещество и неправилно оформени костни гредички.Клинична картина: Основен симптом е болката, която първоначално е интермитентна, а по-късно става постоянна. Усилва се при движение и натоварване. Ако туморът е на долния крайник се появява накуцване. С нарастването на тумора се появява подутина. Кожата в областта на тумора е опъната, лъскава, затоплена, с изразена венозна мрежа.Общото състояние на болния бързо се влошава. Появява се отпадналост, безапетитие, фебрилитет, редукция на тегло, бледост. В напреднал стадий туморът е значително разраснал и може да разязви кожата, да излезе извън нея и да придобие форма на “цветно зеле” с неприятна миризма. Остеосаркомът метастазира по кръвен път най-рано в белите дробове. Белодробни метастази възникват след около 7-8 месеца.Изследвания:1. Лабораторни изследвания – установяват се високи стойности на алкалната фосфатаза в серума;2. Рентгеново изследване – туморът се представя като плътно неясно отграничено образувание (остеопластичен вариант) или като множество неясни просветлявания (остеолитичен вариант). Характерна е периосталната реакция – периоста реагира с костно образуване на спикули, разполагащи се под ъгъл към костната повърхност. 3. Компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс.4. Радиоизотопно изследване – показва повишено натрупване на радионуклеида.Диагноза: Поставя се въз основа на клиничната картина и резултатите от изследванията.Лечение: Лечението е оперативно – извършва се ранна ампутация или дезартикулация. Може допълнително да се проведе лъчетерапия и химиотерапия с Methotrexat, Vincristine, Adriamycin и др.Прогноза: Прогнозата е неблагоприятна