Определение: Заушката представлява остро инфекциозно заболяване с вирусна етиология. Протича с оток на слюнчените жлези. Често се засягат други органи - ЦНС, тестиси, панкреас.Етиология: Епидемичният паротит се причинява от Virus parotitidis, принадлежащ към сем. Paramyxoviridae. Епидемиология: Най-често заболяването се среща при деца на възраст между 4 и 15 години. Двата пола боледуват еднакво, но по-често усложнения възникват при момчетата. Източник на инфекция е болният човек, който отделя вируса 24 h преди подуването и до 3 дни след спадане на отока на слюнчените жлези. Инфекцията се предава по въздушно-капков път, чрез слюнката и фарингеалния секрет. Заболеваемостта е най-висока през зимно-пролетния сезон. Най-често избухват епидемии в детски градини и училища.Патогенеза: Паротитният вирус се прикрепва към епителните клетки на горните дихателни пътища. Там се размножава, след което преминава в кръвта и чрез нея се разнася до много органи – паротитните жлези, мозък, тестиси, панкреас и др.Патоморфология: Слюнчените жлези са уголемени поради интерстициален оток. Налице е лимфоцитна инфилтрация. Може да настъпи запушване на слюнчените канали от десквамирани епителни клетки. Интерстициален оток и лимфоцитна инфилтрация се открива и в тестисите, панкреаса, щитовидната жлеза и др.Клинична картина: Инкубационният период е средно 18-21 дни. При някои болни могат да се наблюдават продромални симптоми - субфебрилна температура, отпадналост, безапетитие, главоболие, мускулни болки в продържение на 2-3 дни. По-често заушката започва с повишаване на температурата и оток на едната околоушна жлеза, а след 2-3 дни отича и другата околоушна жлеза. Отокът е разлят и обхваща значителна част от бузата на детето. Кожата над него е опъната, лъскава, но не е зачервена и затоплена. Има болка, особено при хранене и говор. Отокът е най-голям на 3-ия до 5-ия ден от началото и стихва около 7-ия до 10-ия ден. Могат да се подуят и сублингвалните и субмандибуларните слюнчени жлези. В тези случаи се получава дифузен оток на шията – т. нар. “свинка”. След преболедуване настъпва пожизнен имунитет. Усложнения: При епидемичният паротит могат да настъпят усложнения в редица органи.1. Засягане на ЦНС: - Серозен менингит. Проявява се с повишаване на температурата, повръщане, главоболие, вратна ригидност и др. Настъпва 1 до 6 дни след началото на заушката. Рядко може да предшества паротита или да е единствена проява на болестта. Има добра прогноза. Много рядко може да настъпи глухота. - Енцефалит. Среща се рядко, но протича много тежко с гърчове, делир, кома. - Други – церебрална атаксия, полиневрити, трансверзален миелит.2. Орхит. Засяга юноши и младежи след пубертета. Обикновено е едностранен. Най-често се развива 3 до 7 дни след спадане на отока на слюнчените жлези. Протича с фебрилитет, главоболие, гадене, повръщане и болки ниско в корема. Тестисът е увеличен, оточен, болезнен, кожата на скротума е зачервена, затоплена, опъната. Тези симптоми продържават около 4 дни и оздравяват спонтанно. Рядко е възможно да настъпи стерилитет и то при двустранно засягане.3. Панкреатит. Възниква късно – дни и седмици след паротита. Появяват се гадене, повръщане, болки в епигастриума, диария. Оздравяване настъпва за около 1 седмица. 4. Оофорит. Има умерена болка в областта на яйчниците. 5. Редки усложнения са: тиреоидит, артрит, миокардит, нефрит, конюнктивит, иридоциклит и др.При бременни жени със заушка могат да настъпят аномалии в плода: спина бифида, хидроцефалия, анална атрезия и др.Лабораторни изследвания: Установява се повишена амилаза в кръвта и урината. Понякога може да има левкопения с лимфоцитоза. Паротитният вирус може да бъде изолиран от слюнка, ликвор, урина върху различни клетъчни култури. Доказва се чрез РСК, РЗХА, ELISA, PCR.Диагноза: Диагнозата се основава на данните от анамнезата за контакт с болен от заушка и на характерната клинична картина. Диференциална диагноза: Прави се с: грипни, парагрипни инфекции, с гноен паротит, причинен от стафилококи или други бактерии. Уголемени слюнчени жлези може да има при саркоидоза, сиалолитиаза, синдром на Сьогрен, синдром на Микулич и др. Оток на паротитните жлези може да бъде имитиран от увеличени лимфни възли, оток на мандибуларната става, тумори. Орхитът при заушка трябва да се различи от гонококов орхит, туберкулозен орхит, от торзия на тестиса и др. Лечение: Лечението е симптоматично. Препоръчва се постелен режим. Прилагат се аналгетици, антипиретици, витамини, особено витамин С, загряващ компрес на паротитните жлези. При орхит се носи повдигаща превръзка на тестисите. Прилагат се антибиотици за предотвратяване на вторична инфекция. Кортикостероиди могат да се приложат в кратък курс. Профилактика: Провежда се имунизация с отслабена жива ваксина. Използва се моноваксина или тривалентна ваксина на паротит, морбили и рубеола. Прилага се на деца на 13-месечна възраст. Реимунизация се прави на 12-годишна възраст. Болните се изолират в дома до спадане на отока на слюнчените жлези. Считат се за незаразни 9 дни след началото на отока. Контактните се наблюдават за 21 дни.
сряда, 23 януари 2008 г.
Епидемичен паротит (заушка) --Parotitis epidemica.
Определение: Заушката представлява остро инфекциозно заболяване с вирусна етиология. Протича с оток на слюнчените жлези. Често се засягат други органи - ЦНС, тестиси, панкреас.Етиология: Епидемичният паротит се причинява от Virus parotitidis, принадлежащ към сем. Paramyxoviridae. Епидемиология: Най-често заболяването се среща при деца на възраст между 4 и 15 години. Двата пола боледуват еднакво, но по-често усложнения възникват при момчетата. Източник на инфекция е болният човек, който отделя вируса 24 h преди подуването и до 3 дни след спадане на отока на слюнчените жлези. Инфекцията се предава по въздушно-капков път, чрез слюнката и фарингеалния секрет. Заболеваемостта е най-висока през зимно-пролетния сезон. Най-често избухват епидемии в детски градини и училища.Патогенеза: Паротитният вирус се прикрепва към епителните клетки на горните дихателни пътища. Там се размножава, след което преминава в кръвта и чрез нея се разнася до много органи – паротитните жлези, мозък, тестиси, панкреас и др.Патоморфология: Слюнчените жлези са уголемени поради интерстициален оток. Налице е лимфоцитна инфилтрация. Може да настъпи запушване на слюнчените канали от десквамирани епителни клетки. Интерстициален оток и лимфоцитна инфилтрация се открива и в тестисите, панкреаса, щитовидната жлеза и др.Клинична картина: Инкубационният период е средно 18-21 дни. При някои болни могат да се наблюдават продромални симптоми - субфебрилна температура, отпадналост, безапетитие, главоболие, мускулни болки в продържение на 2-3 дни. По-често заушката започва с повишаване на температурата и оток на едната околоушна жлеза, а след 2-3 дни отича и другата околоушна жлеза. Отокът е разлят и обхваща значителна част от бузата на детето. Кожата над него е опъната, лъскава, но не е зачервена и затоплена. Има болка, особено при хранене и говор. Отокът е най-голям на 3-ия до 5-ия ден от началото и стихва около 7-ия до 10-ия ден. Могат да се подуят и сублингвалните и субмандибуларните слюнчени жлези. В тези случаи се получава дифузен оток на шията – т. нар. “свинка”. След преболедуване настъпва пожизнен имунитет. Усложнения: При епидемичният паротит могат да настъпят усложнения в редица органи.1. Засягане на ЦНС: - Серозен менингит. Проявява се с повишаване на температурата, повръщане, главоболие, вратна ригидност и др. Настъпва 1 до 6 дни след началото на заушката. Рядко може да предшества паротита или да е единствена проява на болестта. Има добра прогноза. Много рядко може да настъпи глухота. - Енцефалит. Среща се рядко, но протича много тежко с гърчове, делир, кома. - Други – церебрална атаксия, полиневрити, трансверзален миелит.2. Орхит. Засяга юноши и младежи след пубертета. Обикновено е едностранен. Най-често се развива 3 до 7 дни след спадане на отока на слюнчените жлези. Протича с фебрилитет, главоболие, гадене, повръщане и болки ниско в корема. Тестисът е увеличен, оточен, болезнен, кожата на скротума е зачервена, затоплена, опъната. Тези симптоми продържават около 4 дни и оздравяват спонтанно. Рядко е възможно да настъпи стерилитет и то при двустранно засягане.3. Панкреатит. Възниква късно – дни и седмици след паротита. Появяват се гадене, повръщане, болки в епигастриума, диария. Оздравяване настъпва за около 1 седмица. 4. Оофорит. Има умерена болка в областта на яйчниците. 5. Редки усложнения са: тиреоидит, артрит, миокардит, нефрит, конюнктивит, иридоциклит и др.При бременни жени със заушка могат да настъпят аномалии в плода: спина бифида, хидроцефалия, анална атрезия и др.Лабораторни изследвания: Установява се повишена амилаза в кръвта и урината. Понякога може да има левкопения с лимфоцитоза. Паротитният вирус може да бъде изолиран от слюнка, ликвор, урина върху различни клетъчни култури. Доказва се чрез РСК, РЗХА, ELISA, PCR.Диагноза: Диагнозата се основава на данните от анамнезата за контакт с болен от заушка и на характерната клинична картина. Диференциална диагноза: Прави се с: грипни, парагрипни инфекции, с гноен паротит, причинен от стафилококи или други бактерии. Уголемени слюнчени жлези може да има при саркоидоза, сиалолитиаза, синдром на Сьогрен, синдром на Микулич и др. Оток на паротитните жлези може да бъде имитиран от увеличени лимфни възли, оток на мандибуларната става, тумори. Орхитът при заушка трябва да се различи от гонококов орхит, туберкулозен орхит, от торзия на тестиса и др. Лечение: Лечението е симптоматично. Препоръчва се постелен режим. Прилагат се аналгетици, антипиретици, витамини, особено витамин С, загряващ компрес на паротитните жлези. При орхит се носи повдигаща превръзка на тестисите. Прилагат се антибиотици за предотвратяване на вторична инфекция. Кортикостероиди могат да се приложат в кратък курс. Профилактика: Провежда се имунизация с отслабена жива ваксина. Използва се моноваксина или тривалентна ваксина на паротит, морбили и рубеола. Прилага се на деца на 13-месечна възраст. Реимунизация се прави на 12-годишна възраст. Болните се изолират в дома до спадане на отока на слюнчените жлези. Считат се за незаразни 9 дни след началото на отока. Контактните се наблюдават за 21 дни.
Определение: Заушката представлява остро инфекциозно заболяване с вирусна етиология. Протича с оток на слюнчените жлези. Често се засягат други органи - ЦНС, тестиси, панкреас.Етиология: Епидемичният паротит се причинява от Virus parotitidis, принадлежащ към сем. Paramyxoviridae. Епидемиология: Най-често заболяването се среща при деца на възраст между 4 и 15 години. Двата пола боледуват еднакво, но по-често усложнения възникват при момчетата. Източник на инфекция е болният човек, който отделя вируса 24 h преди подуването и до 3 дни след спадане на отока на слюнчените жлези. Инфекцията се предава по въздушно-капков път, чрез слюнката и фарингеалния секрет. Заболеваемостта е най-висока през зимно-пролетния сезон. Най-често избухват епидемии в детски градини и училища.Патогенеза: Паротитният вирус се прикрепва към епителните клетки на горните дихателни пътища. Там се размножава, след което преминава в кръвта и чрез нея се разнася до много органи – паротитните жлези, мозък, тестиси, панкреас и др.Патоморфология: Слюнчените жлези са уголемени поради интерстициален оток. Налице е лимфоцитна инфилтрация. Може да настъпи запушване на слюнчените канали от десквамирани епителни клетки. Интерстициален оток и лимфоцитна инфилтрация се открива и в тестисите, панкреаса, щитовидната жлеза и др.Клинична картина: Инкубационният период е средно 18-21 дни. При някои болни могат да се наблюдават продромални симптоми - субфебрилна температура, отпадналост, безапетитие, главоболие, мускулни болки в продържение на 2-3 дни. По-често заушката започва с повишаване на температурата и оток на едната околоушна жлеза, а след 2-3 дни отича и другата околоушна жлеза. Отокът е разлят и обхваща значителна част от бузата на детето. Кожата над него е опъната, лъскава, но не е зачервена и затоплена. Има болка, особено при хранене и говор. Отокът е най-голям на 3-ия до 5-ия ден от началото и стихва около 7-ия до 10-ия ден. Могат да се подуят и сублингвалните и субмандибуларните слюнчени жлези. В тези случаи се получава дифузен оток на шията – т. нар. “свинка”. След преболедуване настъпва пожизнен имунитет. Усложнения: При епидемичният паротит могат да настъпят усложнения в редица органи.1. Засягане на ЦНС: - Серозен менингит. Проявява се с повишаване на температурата, повръщане, главоболие, вратна ригидност и др. Настъпва 1 до 6 дни след началото на заушката. Рядко може да предшества паротита или да е единствена проява на болестта. Има добра прогноза. Много рядко може да настъпи глухота. - Енцефалит. Среща се рядко, но протича много тежко с гърчове, делир, кома. - Други – церебрална атаксия, полиневрити, трансверзален миелит.2. Орхит. Засяга юноши и младежи след пубертета. Обикновено е едностранен. Най-често се развива 3 до 7 дни след спадане на отока на слюнчените жлези. Протича с фебрилитет, главоболие, гадене, повръщане и болки ниско в корема. Тестисът е увеличен, оточен, болезнен, кожата на скротума е зачервена, затоплена, опъната. Тези симптоми продържават около 4 дни и оздравяват спонтанно. Рядко е възможно да настъпи стерилитет и то при двустранно засягане.3. Панкреатит. Възниква късно – дни и седмици след паротита. Появяват се гадене, повръщане, болки в епигастриума, диария. Оздравяване настъпва за около 1 седмица. 4. Оофорит. Има умерена болка в областта на яйчниците. 5. Редки усложнения са: тиреоидит, артрит, миокардит, нефрит, конюнктивит, иридоциклит и др.При бременни жени със заушка могат да настъпят аномалии в плода: спина бифида, хидроцефалия, анална атрезия и др.Лабораторни изследвания: Установява се повишена амилаза в кръвта и урината. Понякога може да има левкопения с лимфоцитоза. Паротитният вирус може да бъде изолиран от слюнка, ликвор, урина върху различни клетъчни култури. Доказва се чрез РСК, РЗХА, ELISA, PCR.Диагноза: Диагнозата се основава на данните от анамнезата за контакт с болен от заушка и на характерната клинична картина. Диференциална диагноза: Прави се с: грипни, парагрипни инфекции, с гноен паротит, причинен от стафилококи или други бактерии. Уголемени слюнчени жлези може да има при саркоидоза, сиалолитиаза, синдром на Сьогрен, синдром на Микулич и др. Оток на паротитните жлези може да бъде имитиран от увеличени лимфни възли, оток на мандибуларната става, тумори. Орхитът при заушка трябва да се различи от гонококов орхит, туберкулозен орхит, от торзия на тестиса и др. Лечение: Лечението е симптоматично. Препоръчва се постелен режим. Прилагат се аналгетици, антипиретици, витамини, особено витамин С, загряващ компрес на паротитните жлези. При орхит се носи повдигаща превръзка на тестисите. Прилагат се антибиотици за предотвратяване на вторична инфекция. Кортикостероиди могат да се приложат в кратък курс. Профилактика: Провежда се имунизация с отслабена жива ваксина. Използва се моноваксина или тривалентна ваксина на паротит, морбили и рубеола. Прилага се на деца на 13-месечна възраст. Реимунизация се прави на 12-годишна възраст. Болните се изолират в дома до спадане на отока на слюнчените жлези. Считат се за незаразни 9 дни след началото на отока. Контактните се наблюдават за 21 дни.