сряда, 23 януари 2008 г.

Подостър безболков тиреоидит--Lymphocitic thyreoiditis.

Подостър безболков тиреоидитНа латински език: Silent thyreoiditis, Lymphocitic thyreoiditis. На английски език: Painless ( silent) thyroiditis, Lymphocytic thyroiditis, Subacute lymphocytic thyroiditis. Определение: Безболковият (“тих”) тиреоидит е възпалително заболяване на щитовидната жлеза, характеризиращо се с преходно повишение на тиреоидните хормони в серума. Различава се от подострия тиреоидит на Де Кервен по липсващата или много слаба болка в щитовидната жлеза. Среща се по-често при жени в млада възраст. Етиология: Не са напълно изяснени. Установени са повишени титри на антитела срещу вирусите на паротит, рубеола, коксакивируси, аденовируси и др. Повишен е титърът на ТАТ и МАТ. Често се установяват и антигените HLA-DR3 HLA-DR5. Патоанатомия: Установява се лимфоцитна инфилтрация, но не се оформят лимфни фоликули. Има разкъсване на тиреоидни фоликули и развитие на лека фиброза. Клиника: Заболяването протича с прояви на хипертиреоидизъм – изпотяване, влажна кожа, отпадналост, редукция на тегло, сърцебиене, тремор и др. Най-често протичането е леко, но се наблюдават и форми с по-тежко протичане (с предсърдно мъждене, тиреотоксична миопатия). Липсват очни симптоми (екзофталм) и претибиален микседем. Щитовидната жлеза е леко увеличена и неболезнена (рядко има слаба балка в жлезата). След хипертиреоидната фаза може да настъпи кратка хипотиреоидна фаза и след нея оздравяване.Изследвания: Хормоналните изследвания показват повишени нива на тиреоидните хормони Т3 и Т4 и понижен TSH. Повишени са ТАТ и МАТ. Каптацията на 131J е силно понижена. Сцинтиграфията показва неравномерно, оскъдно разпределение на нуклеотида до “бяла” сцинтиграма.Диагноза: Поставя се въз основа на клиничните прояви и резултатите от изследванията.Диференциална диагноза: Прави се с: - лека форма на Базедова болест (хипертиреоидизъм) - 131J-каптацията и сцинтиграфията са противоположни; - хашитоксикоза – титрите на ТАТ и МАТ са много по-високи, 131J-каптацията от щитовидната жлеза е повишена.Лечение: Провежда се симптоматично лечение с бета-блокери (напр. Obsidan) и нестероидни противовъзпалителни средства. При по-тежки форми се включват и кортикостероиди. Не се прилагат тиреостатици. При по-изразена хипотиреоидна фаза може да се включат и тиреоидни хормони. Като вариант на безболковия тиреоидит се описва постпарталният тиреоидит. Най-често възниква 2-3-5 месеца след раждане. Клиничното протичане и изследванията са същите, както при подострия безболков тиреоидит.