вторник, 22 януари 2008 г.

Специфично лечение на левкемията (част 4)

Бъдещето
Клинични тестове
В момента се правят клинични тестове на нови подходи за лечение, за да могат лекарите да преценят ползата и евентуалните странични ефекти от тях. Непрекъснато се изследват нови лекарства, нови типове имунотерапия и нови методи за трансплантация на стволови клетки, за да се предложат на пациентите нови и по-добри форми на лечение. Центъра за информационни ресурси на Общността предлага насоки за това как пациентите могат да работят със своите лекари зада разберат дали конкретно лечение, тествано в момента, е подходящо за тях. Информационните специалисти провеждат проучвания на клиничните тестове за пациентите, техните близки и лекари. Такива специалисти могат да бъдат открити на тел. (800) 955-4572. Услугата е достъпна и на интернет страницата на Общността www.LLS.org .
Специфично лечение на левкемиятаВсе по-често клиничните тестове идентифицират левкемията според по-специфични критерии от външния вид на левкемичните клетки. Тези допълнителни фактори включват вида хромозомна аномалия, наличието на характеристики на резистентност към няколко лекарства, имунофенотипа, и др. Нови и различни режими на медикаментозно лечение се тестват в ситуации, в които болестта е неподатлива на обичайната химиотерапия. Тези и други нови подходи, много от които имат подкрепата на изследователските програми на Общността за левкемия и лимфома, обещават възможността да бъде увеличена степента на ремисия и да бъде открито лечение за всички видове рак, свързан с кръвта.
Нови форми на медикаментозно лечениеПровеждат се обширни тестове за синтезирането на нови медикаменти или извличането имм от естествени (ботанически) ресурси. Полезността на тези лекарства първо се тества в лабораториите и после, чрез метода на клиничните тестове, на пациентите. Изследователите също така проучват нови комбинации на съществуващи медикаменти за лечението на левкемия, Ходжкинова и не-Ходжкинова лимфома и миелома.
Резистентност към лекарстваУ някои пациенти левкемичните клетки не могат да бъдат така лесно унищожени от лекарствата, както у други. Това може да доведе до неуспех на текущото лечение. Изследванията са открили механизми в някои левкемични клетки, които ги защитават от ефекта на химиотерапията. С все по-доброто разбиране на тези механизми се развиват и начини за преодоляването им.
ИмунотерапияПровеждат се проучвания върху няколко метода, които биха могли да увеличат естествените защитни сили на организма. Целта е да се унищожат левкемичните клетки или да се спре разрастването им. Един вид имунотерапия е радиоимунотерапията. При този подход антителата се комбинират с прикрепени изотопи които излъчват радиация. Тези антитела се създават в лабораторни условия и се инжектират на пациента, за да разрушат левкемичните клетки. При друг подход се използват нормални лимфоцити, които имат способността да атакуват левкемичните клетки, защото са били имунизирани така, че да разпознават левкемичните клетки като чужди или ненормални.
ТрансплантацияИзползването на стволови клетки от кръв или кръв от пъпна връв може да направи трансплантацията по-лесна. Тези стволови клетки могат да се замразят и съхраняват по начин подобен на този в обикновена кръвна банка, което ги прави достъпни за потенциални получатели, които нямат донори роднини (братя и сестри) с подобни на техните типове тъкан.
ЦитокиниТези химикали, които се срещат в естествена форма, могат да бъдат създадени с помощта на биотехнологията. Те могат да се използват за да подпомогнат възстановяването на нормалните кръвни клетки по време на лечение или да усилят имунната система за да атакува левкемията.
ОнкогениОткриването на точните промени (мутации) в ДНК които водят до превръщането на нормална клетка в левкемична клетка води до разработването на нови терапии. Тези терапии могат да блокират действието на гените, причиняващи рака (онкогени) и на причиняващите рака протеини, които гените принуждават клетките да произвеждат
Профил на генна експресияСъвременните изследвания сочат, че употребата на молекулярни техники, включително профил на генната експресия, може да допълни или замести епидемиологичните рискови фактори. Тези проучвания могат да спомогнат също да бъдат идентифицирани на молекулярно ниво цели за специфичното лечение на левкемия. Разработването на лабораторни методи които оценяват свръх-експресията или недостатъчната експресия на гени в левкемичните клетки в сравнение с нормалните клетки, може да предложи надеждни модели на генна експресия които да отговарят на изхода от лечението. Промените в генната експресия могат също да предложат цели за нови видове терапия.
Социални и емоционални аспектиДиагностицирането на левкемията може да предизвика дълбока емоционална реакция в пациента, членовете на семейството и приятелите му. Отрицание, депресия, чувство на безнадеждност и страх са само някои от емоциите, които много хора с тази диагноза изпитват. Никоя реакция не може да се определи като очаквана или неочаквана."Защо аз?" е въпрос който пациентите често задават. Това е нормална реакция на раковата диагноза и необходимостта от лечение. По време на поставяне на диагнозата и на лечението изплуват много емоции. Нуждата от медикаментозна и други терапии, и съзнанието че болестта и лечението й ще доведат до промени в живота на човека, могат да предизвикат цял диапазон от чувства. Хората, получили наскоро ракова диагноза, са изправени пред несигурността за това какво им предстои. Заедно с вашето семейство и лекуващия ви екип можете да разгледате страховете и грижите ви по ясен и прям начин. За много хора, началото на лечението и възможността за ремисия носят емоционално облекчение, като фокусът се измества към предстоящото лечение и перспективата за излекуване.
Тревогите на детето
Както и възрастните с рак, децата с рак могат да се чувстват изплашени и безпомощни, но да са твърде млади, за да разберат напълно болестта, лечението и последиците от него. Децата с рак на кръвта могат да се изправят пред проблеми като отсъствие от училище, раздяла с приятелите и невъзможността да участват в някои дейности като спортуването, поне за известно време. Болните деца могат да изпитват гняв към лекуващя ги екип заради това, че им причинява болка, или към родителите си за това, че са позволили да се разболеят или да се подложат на лечение. Въвличането на детето отново в колкото е възможно повече дейности е един от най-добрите начини то да бъде успокоено и да се сведат до минимум препятствията пред развитието му. Братята и сестрите на детето с рак също може да имат нужда от специално внимание. Те може да се страхуват, че болестта ще застигне и тях, да изпитват вина за болестта на брат си или сестра си, и да получат по-малко време и внимание от родителите си, които са се посветили на болното си дете.Родителите на детето с рак често са объркани, разгневени и изплашени, а като допълнително усложнение налагането на определена дисциплина на детето с рак или необходимото време и финансовото натоварване от болестта могат да причинят несъгласия в семейството. Важно е родителите на болното дете да потърсят от лекуващия екип насоки и подкрепа не само за медицинските проблеми на детето, но и за емоционалните му проблеми, свързани с болестта и лечението й. За повече информация, вижте брошурата на Общността, Емоционални аспекти на рака на кръвта при децата.
Избор на лечениеПроцесът на избор при вземането на решение относно химиотерапията и другите методи на лечение може да бъде източник на много тревога. Често, когато хората с рак на кръвта обсъждат с лекаря си своите медицински въпроси, те изпитват някакво облекчение при избора си. Освен това лекарят на пациента, сестрите, социалните работници и другите здравни специалисти разбират сложността на емоциите и специалните нужди на пациентите, подложени на химиотерапия. Те са на разположение, за да прекарат време с пациента, да отговорят на въпросите му, да окажат морална подкрепа и да го насочат към други полезни източници на информация и помощ.
Семейство и приятелиПодкрепата на семейството и приятелите може да допринесе за способността на пациента да се справи с това, което му предстои. Много лекари препоръчват роднина или приятел да придружава пациента при лечебните сеанси, особено първите пъти. Присъствието на приятел илил роднина може да успокои тревогата. Освен това този човек може да бъде “адвокат” на пациента, да задава въпроси от негово име и да изслуша и запомни информацията за лечението. Често пациентите с рак се запознават един с друг и тези приятелства също могат да бъдат система за подкрепа.
Промени в начина на животживотът на пациента с рак и неговото семейство ще се промени. Ежедневните навици може би ще трябва да се променят, за да се съобразят с режима на лечение. В същото време много хора успяват да продължат ежедневните си навици и занимания без промяна или с минимална такава. Стресът и страничните ефекти, свързани с диагнозата на рака и неговото лечение, често карат човек да постави под съмнение своята ценност, идентичност и външен вид. Тези чувства са често срещани и могат да повлияят на отношенията с околните, включително и сексуалните отношения. Сексуалното желание може временно да отслабне, а после да се завърне. Осъзнаването на тези чувства като нормални и на страничните ефекти като временни, действа успокояващо. Честното, открито общуване по отношение на тези грижи и страхове е много полезно. Екипът, който ви лекува, ще се погрижи да сведе до минимум всеки дискомфорт, произтичащ от лечението. Задайте всички въпроси, които имате във връзка с емоционални и социални проблеми, за да може лекуващият персонал да ви даде отговори и да ви насочи към групи за взаимопомощ, обществени програми или консултации. За допълнителна информация, вижте брошурата на Общността Да се справиш с оцеляването.Общността за левкемия и лимфома чрез своите местни клонове предлага програми за подпомагане за намаляване на емоционалния и икономически натиск, свързан с диагнозата на рак на кръвта. Посетете интернет страницата на общността на адрес www.LLS.org или се свържете с Центъра за информационни ресурси на Общността на тел. (800) 955-4572 .