вторник, 22 януари 2008 г.

ХОМЕОПАТИЯТА Е ХОЛИСТИЧНА МЕДИЦИНА
ХОМЕОПАТИЯ.


Хомеопатията е система за лечение, основаваща се на законите на природата. Тя е известна от около 200 години. Английското кралско семейство я използва от поколения, тъй като хомеопатията не само отстранява симптомите, но и се справя с причините на болестта.
ХОМЕОПАТИЯТА Е ХОЛИСТИЧНА МЕДИЦИНА
Холистичният подход разглежда болестта по-широко, що се отнася до причините и до индивидуалните й прояви. Парацелз, лекар и философ от XVI век казва: “Тези, които просто изучават и лекуват външните прояви на болестта (следствията), приличат на онези, които си въобразяват, че могат да прогонят зимата, като изринат снега от вратата. Но не снегът причинява зимата, а зимата причинява снега.” Хомеопатите не лекуват поотделно физическите, емоционални, умствени или духовни болести, а ги разглеждат като интимно свързани аспекти на болестта на пациента като цяло. В началото на лечението пациентът може да не съзнава важността на задаваните му въпроси. Може да изглежда, че хомеопатът се интересува от неща без връзка с оплакванията, от които страда най-много пациентът. Но всички симптоми са изява на естествените и автоматични усилия на организма да се излекува и тези симптоми са улики или ключове, които водят до необходимото хомеопатично лекарство. Хомеопатията използва много повече такива улики, отколкото ортодоксалната медицина, затова пациентът може да бъде питан за всевъзможни на пръв поглед дребни отклонения в здравето, както и за черти на характера, за да се разбере цялостно здравното му състояние. Преди да предпише лекарството, хомеопатът разглежда пациента от всички страни, затова първата консултация може да отнеме дори два часа. След това се предписва индивидуално лекарство точно за този пациент-не просто за настоящата му болест, но за състоянието му като цяло. Този основен принцип на индивидуализираното предписване обяснява защо хора, с на пръв поглед едни и същи заболявания, могат да се лекуват с различни лекарства.
ЛЕКУВАНЕ НА ПОДОБНОТО С ПОДОБНО, ИЛИ ЗАКОНЪТ НА ПОДОБИЕТО
Хомеопатичните лекарства се предписват съгласно закона на подобието. Този закон твърди: “Онова, което разболява, то и лекува”.Това означава, че симптомите, причинени от голяма доза от дадена субстанция могат да се излекуват с малка доза от същата субстанция. Например, когато режем лютив лук, получаваме парене в носа и очите, водниста хрема и сълзене; хомеопатът би предписал Allium сера /лекарство, приготвено от лук/ на пациент, който е с настинка с подобни симптоми. Хомеопатите казват, че лекуват “подобното с подобно”. Името хомеопатия произлиза от гръцки и означава “подобно+страдание”. Законът на подобието е част от медицинската практика още в древна Гърция, но хомеопатията в днешния си вид е била формулирана преди около 200 години от Самуел Ханеман – немски лекар, химик и лингвист.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ХОМЕОПАТИЧНИТЕ ЛЕКАРСТВА?
Те произлизат от различни природни източници от растителна, животинска, минерална или други основи. Приготвят се чрез серия от разреждания на изходната субстанция и поредица от динамизиране (особено важен физичен, почти ядрен принцип), извършващо се в специализирани хомеопатични лаборатории. След това силно разреденият разтвор се използва в течно състояние или се накапва върху таблетка или гранули за удобство. Така приготвените лекарства се наричат “потенцирани”, защото стимулират лечебните сили на организма.
КАК ДЕЙСТВАТ ХОМЕОПАТИЧНИТЕ ЛЕКАРСТВА?
Често разрежданията са толкова големи, че не остава никаква химична следа от оригиналната субстанция. Процесът на комбинирано разреждане и сукусио води до запечатването на характерни енергийни модели в структурата на водата, която се използва за разтворител. Това може да се сравни с предаването на телевизионни сигнали, при което картините се преобразуват в електромагнитни сигнали. Хомеопатичното лекарство има определена електрохимична енергия, има също и специфична електромагнитна вълнова честота. То връща на клетката и на целия организъм определена качествена и количествена информация.
Двете диаграми А и Б са примери за фрактални прогресии. Те представляват йерархични нива на организма, започващи от атомното ниво към молекулярно и клетъчно ниво, към органите, системите и целия организъм. Диаграма А представя нормална прогресия на структурите през нивата. Диаграма Б показва как една “малка” промяна на едно ниво може да засегне и да причини големи промени на другите нива. Като проследим процеса от атомно ниво през различните йерархични нива, виждаме как промяната става все по-голяма и по-голяма на всяко следващо ниво. Мястото на “малката” промяна е прицелната зона на хомеопатичното лекарство. Хомеопатичното лекарство действа като сигнал, който стимулира жизнената сила и мобилизира защитните механизми на умствено, емоционално и физическо ниво.
ХОМЕОПАТИЯТА Е НЕЖНА И МЕКА, ИЛИ ПРИНЦИПЪТ НА МИНИМАЛНАТА ДОЗА
В хомеопатията всеки път се дава само по едно лекарство. Също както телевизорът възпроизвежда само програмата, на която е настроен, така и болният е изключително чувствителен или “настроен на вълната” на едно лекарство и му е необходим само малък стимул от това лекарство (сигнал). Това се нарича принцип на минималната доза. Идеята е да се лекува с минимално количество от лекарството и с минимална намеса. Това, което се влияе, е по-скоро енергията на организма отколкото неговото химично равновесие. Лекарствата не причиняват странични ефекти, тъй като не съдържат химични вещества, които да се натрупват в тъканите. По същата причина е невъзможно да се прекали с дозата и да се получи предозиране, каквото е възможно в ортодоксалната медицина (тя работи на химично ниво). Ето защо хомеопатичните лекарства сами по себе си не са опасни. Независимо от това те стимулират мощно реактивните сили на организма и трябва да се респектират.
ИЗСЛЕДВАНИЯ, НО НЕ И ОПИТИ ВЪРХУ ЖИВОТНИ
Хомеопатичните лекарства са изпитани върху хора, а не върху животни. Групи доброволци под наблюдение приемат безопасни дози от субстанция, приготвена като хомеопатично лекарство, докато изявят определени симптоми, които внимателно се записват. Информация за действието на много хомеопатични лекарства е събирано в продължение на над 200 години от клиничния опит и се съхранява в два типа хомеопатични справочници – реперториум и материя медика, както и в компютри.
КАК СЕ ДАВАТ ЛЕКАРСТВАТА?
Те се използват в различни степени на сила, или потенции. Ниските потенции са преминали през по-малък брой разреждания и сукусии, отколкото високите, и общо взето не са с толкова трайно и мощно действие. Високите потенции се предписват от опитни квалифицирани хомеопати. Някои лекарства се предписват като една единствена доза (вероятно висока потенция) и пациентът и хомеопатът чакат няколко седмици, за да установят реакцията. Може да се предпише и ниска потенция било еднократно, било всеки ден по един или няколко пъти – хомеопатът избира метод, най-подходящ за пациента и болестните отклонения. Например човек, болен от дълго време, чийто организъм е физически увреден, може да има нужда от повтарящи се дози за стимулиране на защитните сили, докато един млад и в основата си здрав човек може да реагира много бързо само на една единствена доза с висока потенция. Някои пациенти реагират по-добре на един метод, отколкото на друг; разбирането на това е част от изкуството на хомеопанията и може да обясни неуспеха на опитите за самолечение.
ИНДИВИДУАЛНО ПРЕДПИСВАНЕ И ИНДИВИДУАЛНА РЕАКЦИЯ
След приемане на хомеопатичен препарат, различните пациенти реагират различно. Някои усещат веднага благополучие, каквото рядко са изпитвали преди това, други могат отначало внезапно да се почувстват уморени и се нуждаят от ден-два почивка, преди да почнат да се подобряват – това се случва често на пациенти в стрес, които наистина имат нужда да се спрат и да си дадат почивка. Понякога първоначалните симптоми временно се влошават, или пък пациентите могат да усетят за кратко време симптомите на болести, от които са боледували в миналото и от които не са били излекувани истински. Всичките тези реакции означават, че лекарството действа и че процесът на самовъзстановяване и излекуване е започнал. В някои случаи реакциите са много фини и могат да отминат незабелязяно, докато в други те могат да бъдат доста подчертани.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ СИЛИТЕ ЗА САМОИЗЛЕКУВАНЕ?
Откакто съществува медицината се знае, че човешкият организъм притежава способността да се самоизлекува. При острите заболявания като настинки, шарки и пр., той естествено се съпротивлява и с течение на времето се подобрява чрез мобилизиране на собствената си защита, подпомаган от почивка, чист въздух и подходящо хранене. При хронични заболявания, повтаряща се мигрена или депресия, човешката жизненост е твърде изчерпана, за да може да се справи без външна помощ. В такива случаи правилно назначеното лекарство стимулира жизнената сила да започне процеса на самоизлекуване. Тази сила се нарича с различни имена в различните култури –ПРАНА в Индия, ЦИ в Китай и ЖИЗНЕНА СИЛА в Европа. Изследователите до известна степен я отъждествяват с имунната система.
ПОТЕНЦИАЛЪТ НА ХОМЕОПАТИЯТА
Навсякъде здравеопазването е в процес на промяна. Все повече хора осъзнават, че здраве означава много повече от това да си физически във форма и добре нахранен. Хомеопатията може да предложи много. Със своя различен подход към болестта тя може да помогне на пациенти, чиито болести се смятат за нелечими от конвенционалната медицина.
КЪДЕ ДА ОТКРИЕМ СЕРИОЗНИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ В ТАЗИ ОБЛАСТ?
Най-напред – дипломирани хомеопати с висше медицинско образование или дипломирани такива, работещи задължително под строг лекарски контрол на лекар-хомеопат. Бъдете настоятелни, когато влизате в нечий кабинет по отношение отговор относно квалификацията на работния персонал. Не се колебайте да откажете некомпетентна помощ – тя би могла да бъде фатална за Вас. Хомеопатията изисква и солидни познания и опит по отношение психологията на явленията около нас. Много важно е Вашият хомеопат да умее да преодолява фалшивите завеси, които всеки от нас – и най-мъдрият, създава около себе си. Затова е важно той да има съответното образование и опит в областта на психологията и аналитичната психотерапия. Лечението на всяко едно заболяване е сложен творчески процес. Необходимостта от ежедневно творчество в терапията се обуславя от неповторимо съчетание на биологични, психични и социални фактори за развитието на патологичния процес. Относителното участие на всеки един от тези фактори е строго индивидуално и следователно различна трябва да бъде и терапевтичната ни тактика. Не може да бъде схематизирано нито използването на психоаналитични, нито хомеопатични, нито каквито и да било други методи за терапевтично въздействие. Трябва да имаме готовност и за по-сериозни nсихотерапевтични мерки от рода на по-продължителни сесии вече чиста психоанализа и други.Или в заключение - успехът от лечението зависи от това, доколко точно е определена основната терапевтична мишена и съответно - средствата, които биха я поразили максимално ефективно.
ХОМЕОПАТИЯТА - МЕДИЦИНА НА ХХI ВЕК
Хомеопатията предлага метод за поддържане на доброто здраве и предотвратяване на болестите. Тя трябва да е фина, но ефективна терапия, която коригира "дребните" нарушения, дълго преди да се появят сериозни симптоми, свързани с определени болести. Хомеопатията не чака конвенционалната диагноза, за да започне лечението. Много болести могат да се пресекат в зародиш и така пациентът бързо да подобри здравето си, преди да се появят сериозни оплаквания. Хората преминали през хомеопатично лечение, чувстват, че тяхното здраве и благополучие се подобряват. Те по-добре се съпротивлявят на инфекции, по-стабилни са и имат по-ясна представа за смисъла на живота си. Тези подобрения със сигурност представляват стъпки към истинското здраве.