сряда, 23 януари 2008 г.

Токсоплазмоза.

ТоксоплазмозаОпределение: Токсоплазмозата е протозойно заболяване, което най-често протича безсимптомно. Повечето хора прекарват токсоплазмоза през своя живот. Етиология: Причинява се от Toxoplasma gondii – вътреклетъчен протозой. Той има краен и междинен гостоприемник. Крайни гостоприемници са котките и всички останали представители на сем. Felidae. Междинни гостоприемници са човек и много животни – тревопасни, месоядни, птици, гризачи, земноводни и др. В жизнения си цикъл T. gondii има три форми: 1. Вегетативна форма (трофозоит). Има форма на резенче от праскова, с размери 4-7 µm. При прониква в клетките на гостоприемника токсоплазмити се закръглят и се размножават безполово, чрез надлъжно делене. Образуват се псевдоцисти, клетките на гостоприемника се разрушават, а паразита навлиза в други клетки. 2. Цистна форма. Образуват се антитела, които потискат размножаването на паразита и част от токсоплазмите се превръщат в истински цисти в клетките на различни органи.3. Ооцистна форма. В епителните клетки на чревния тракт на котката T. gondii се развножава по полов път, при което се образуват ооцисти. Те попадат във външната среда с фекалиите на котката. Епидемиология: Източник за заразяване са различни животни, но главно котките. Човек се заразява чрез: - пряк контакт с котки; - консумиране на плодове и зеленчуци, контаминирани с ооцисти. - консумиране на недобре термично обработено месо и месни продукти от заразени животни, съдържащи истински цисти. От погълнатите истински цисти или ооцисти в чревния тракт се освобождават токсоплазми, които се размножават и чрез кръвта се разнасят до клетките на различни органи. Възможно е трансплацентарно инфектиране на плода при първична инфекция на бременната, когато още липсва специфичен антителен имунен отговор. Инвазирането до третия месец на бременността причинява тежки увреждания на плода. Патогенеза: Всички щамове на T. gondii са имуногенни и предизвикват образуване на антитела в организма, но не всички са патогенне – не всяко проникване на паразита води до болестен процес. При придобитата токсоплазмоза се образуват огнищни некрози в мозъка, черния дроб, слезката, лимфните възли, които по-късно се калцират. Клинична картина: Токсоплазмозата най-често протича безсимптомно. Бива вродена и придобита.1. Вродена токсоплазмоза. У новородените се наблюдава иктер, отоци, хепатоспленомегалия. Понякога се развива миокардит, пневмония, нефрит и др. При по-тежки увреждания се наблюдават хидроцефалия или микроцефалия, микроофталмия, хориоретинит, атрофия на зрителния нерв, страбизъм, вътремозъчни калцификати. Децата изостават в умственото си развитие, появяват се моторни смущения, гърчове и др. Когато жени са прекарали токсоплазмоза преди бременността, няма опасност за плода от вродена токсоплазмоза поради наличието на антитела в организма им. 2. Придобита токсоплазмоза. В зависимост от патогенността на щама и имунното състояние на организма заболяването може да протече от безсимптомно до остро и тежко. Наблюдават се следните форми: - Лимфна. Увеличават се лимфните възли на шията, аксиларните и ингвиналните лимфни възли. Те могат да достигнат до големина на орех и са неболезнени, подвижни. Понякога има фебрилитет и протичането наподобява инфекциозна мононуклеоза или болест на Ходжкин. - Очна. Протича с хориоретинит, увеит, иридоциклит. - Церебрална. Протича като менингоенцефалит. При болни с имунен дефицит може да се развие миокардит, пневмония.Диагноза: Поставя се чрез:1. Доказване на специфични антитела в серума. Използват се имунологични методи – имуноензимна реакция (ELISA), реакия пасивна хемаглутинация (РПХА), реакция на Сейбин-Фелдман (РСФ), реакция свързване на комплемента (РСК) и др. За да се установи стадия на инфекциозния процес се провежда двукратно изследване през интервал от 2-3 седмици. Наличието на високи титри IgM говори за остър процес. 2. Доказване на причинителя в кръв, ликвор – при вродена токсоплазмоза и токсоплазмозен енцефалит.3. Хистологично изследване на лимфни възли.4. КАТ, ЯМР при мозъчна токсоплазмоза. Пренатална диагностика: ехографски контрол на плода, доказване на токсоплазмена ДНК в околоплодните води и феталната кръв. Диференциална диагноза: Прави се с: инфекциозна мононуклеоза, болест на Ходжкин, туберкулозен лимфаденит, рубеола и др. Лечение: Най-често използваните препарати са: Pyrimethamin (Daraprim), Rovamycin, Sulfadiazine, Clindamycin, Calcium folinate и др. Прилагат се в различни схеми и комбинации.Профилактика: Тя е особено важна за серонегативните бременни и имуносупресирани лица. Трябва да не се консумира недобре термично обработено месо и месни продукти, обилно да се измиват с вода плодовете и зеленчуците преди консумация, избягване на контакт с котки, спазване на лична хигиена. Котките се заразяват главно при консумиране на месо, съдържащо цисти, затова домашните котки не трябва да се хранят със сурово месо.